Не знам у нас да има осъден за изкуствен фалит.
Който седи върху мъртви активи, няма да може да обслужва кредит и с 2% лихва.
При заеми от 55 млрд. и депозити за 51.5 млрд. се вижда, че всеки лев депозит е вложен в икономиката.
Едва ли някоя рейтингова агенция ще повиши оценката на страна с нерентабилни банки.
Г-н Андреев, смятате ли, че през 2012-а ще бъде намерено трайно решение на икономическата криза в Европа?
– Има само едно трайно решение, и то е Европа да балансира финансите си и да се върне към устойчив растеж. Това е процес, който ще отнеме повече от година. През 2012-а очаквам да бъдат взети важните политически решения, които ще зададат посоката за развитие през следващите години.
В европейските политически среди непрестанно се коментира въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Изглежда, че то е неизбежно, въпреки че най-категоричен в този хор е гласът на Франция. Според вас какви ще са ефектите от него на европейския и българския финансови пазари?
– Този дебат не е български. Става въпрос за нов косвен данък, който, ако се въведе за мащаба на България, ще е от порядъка на 70 млн.-100 млн. лева. Ако бъде въведен, ще спечели бюджетът. Логично е финансовите посредници да се опитат да калкулират разхода изцяло или поне частично в цената на услугите. Доколко биха успели е трудно да се прогнозира, имайки предвид конкурентната среда.
За българския банков пазар 2012-а ще бъде ли по-различна от изминалата година и с какво?
– През първите месеци на 2011-а наблюдавахме плавно подобряване на конюнктурата и съживяване на кредита. Последните месеци на 2011-а показаха, че кризата не е отминала. 2012-а започва под знака на регулаторните изисквания, защото до 30 юни 2012-а европейските банкови групи имат ангажимент да достигнат 9% капиталова адекватност. Ако Европа влезе в рецесия, вероятно ще се забави и възстановяването на българската икономика.
Обвиняват българските банки, че извиват ръцете на длъжниците си с постоянно покачващите се лихвени равнища. Вие как си обяснявате тези атаки и има ли възможност да водите по-либерална политика по отношение на кредитополучателите – като лихви, такси и комисиони и предоговаряния на заеми?
– Имаше еднократно увеличаване на лихвите по кредитите и депозитите в края на 2008 г., когато светът беше на ръба на финансов колапс. Последваха корекции надолу. В момента номиналните лихви по кредити и депозити са около нивата отпреди кризата. Ако се обърнем към числата, нетният лихвен марж на банките за първите девет месеца на 2011 г. (в сравнение с периода януари-септември на 2009-а) се е увеличил с 2.8%, докато кредитите са нараснали с 5.2%, а активите с цели 9 процента. Излиза, че с повече активи се произвежда относително по-малък нетен лихвен доход.
За същия период нетният лихвен марж на банковата система се е свил от 3.97 на 3.87%, а печалбата след плащане на данъци е намаляла с цели 22 процента. Казано с други думи, разходите за провизии са за сметка на чистата печалба на акционерите, а не за сметка на лихвения марж, каквито твърдения има.
Да, но имаше и твърдения, че заради повишения рейтинг на държавата има всички условия банките да намалят лихвите по кредитите?
– Ако рейтингът на страната е повишен, то това е и заради стабилността на банковата система, независимо от увеличението на проблемните кредити от 5.9% през септември 2009 година до 14.5% през септември 2011-а.
За съжаление по-високият рейтинг на страната не означава автоматично по-ниска рискова премия. Заради световната криза, въпреки по-високия рейтинг, петгодишният кредит дефлоут суап (CDS) на България се увеличи от 1.8% през септември 2009 до 4% през септември 2011-а, а това вещае по-скъп външен ресурс.
Що се отнася до лихвената политика, се връщаме към едно по-нормално поведение – преди кризата пазарът беше прегрял, а надбавките за риск по кредитите бяха сходни за повечето дружества. Кризата диференцира лихвите – сега платежоспособните фирми и граждани могат да плащат 3-4-5% годишно по-малко от тези, които са финансово натоварени. Това е тяхната награда за трезво финансово управление и тяхното конкурентно предимство пред тези, които не си правят добре сметката.
Що се отнася до размера на лихвите, те са такива, каквито ги определя пазарът. Българите много обичат да дават примери с лихвите в Германия и Франция, но те имат 6-7 нива по-висок рейтинг от нашия. Дайте да видим какво става в Азия – лихвите там са по-високи от нашите, но икономиката върви нагоре и предприемачите печелят независимо от тези по-високи лихви. У нас най-много шум вдигат тези, които не успяват да изградят стабилен и най-важното рентабилен бизнес. Който седи върху мъртви активи, няма да може да плаща и 2% лихва.
И все пак постигната стабилност не позволява ли банковият сектор да свие лихвените равнища по заемите поне с 1 процент?
– Нека да допуснем, че лихвите по кредити от утре паднат с 1 процент. При 55 млрд. лв. кредити това са 550 млн. лв. годишно, или 70-80% от нетната печалба на сектора. Едва ли някоя рейтингова агенция ще повиши рейтинга на страна с нерентабилни банки – най-много да го свалят, а това значи по-скъпо външно финансиране и за банките, и за бюджета.
Откакто започна кризата, сме разсрочили кредитите на всички клиенти, които са платежоспособни, но изпитват временни ликвидни затруднения. За съжаление немалко са случаите, когато с това се печели време, за да се преточат активи и кредиторът да остане с празни ръце. Точно в такива случаи сме принудени да действаме незабавно, за да защитим интереса на банката. След това някои се чудят защо ли в един случай банката разсрочва задължението за една две или три години години, а в друг предприема незабавни действия.
Може ли да очакваме промени в лихвената политика наРайфайзенбанк (България) по отношение на кредитите и депозитите и какви по-конкретно ще са те?
– Ще продължим да предлагаме атрактивни лихви по депозити. Маркетинговите проучвания показват, че клиентите са склонни да приемат 0.3 до 0.5% по-ниска лихва, но да не сменят обслужващата банка, особено ако са доволни от нея и тя има добър кредитен рейтинг. Ако разликата в лихвите е по-голяма, са склонни да поемат по-висок риск.
При кредитите ще продължим да ценообразуваме в зависимост от оценката на кредитоспособността на клиентите. През последните месеци договорихме 135 млн. евро нови кредитни линии от международните финансови институции при изгодни условия, с които ще кредитираме граждани и фирми.
Имате ли коментар по последните обвинения на някои хора, че текстовете в Гражданскопроцесуалния кодекс поставяли банките в привилегировано положение спрямо длъжниците и не давали възможност за адекватна правна защита на кредитополучателите?
– При действащото законодателство кредитополучателите могат да защитят ефективно правата си. Достатъчно е длъжникът да оспори вземането и банката трябва да започне исково производство по общия ред.
Нека не забравяме, че банките не са обикновени участници в икономическия живот, те единствени са лицензирани да привличат депозити и са силно регулирани. Хората трябва да са спокойни за парите си в банките, а това върви ръка за ръка със сигурността, че ако се налага, банката ще може ефективно, без големи разходи и в относително кратки срокове да събере проблемните си кредити. Даже и при действащото законодателство, което според критиците на банките ги облагодетелства, този процес не е нито евтин, нито бърз – един проблемен кредит се събира за шест месеца до две години, а разходите могат да достигнат 8-10% от сумата на кредита.
Премълчава се фактът, че правото на банките да се снабдят с изпълнителен лист по извлечение от сметка не е резултат на някакъв митичен банков лобизъм и не е записано за пръв път в Гражданскопроцесуалния кодекс през 2008 година. Идентична разпоредба съществува от 1952 г. в чл. 237 б от тогавашния ГПК.
Смятате ли, че в сегашния си вид законодателството вече дава достатъчно гаранции на кредиторите за ефективно събиране на вземанията?
– Ако през 2008 г. сложните финансови инструменти изиграха ролята на оръжие за масово поразяване на американската икономика, защото никой не знаеше точно кой какви рискове държи, то в български вариант се очертава такава унищожителна роля да имат фалитите със задна дата.
Търговският закон не урежда предел за връщане назад на т.нар. начална дата на неплатежоспособност. А с тази дата се свързва възможността да бъдат обявени за недействителни обезпеченията на даден кредитор или плащанията, извършени към него. Вече е практика за целите на производствата по несъстоятелност изкуствено да се фабрикуват кредитори – например офшорни компании с огромни вземания от неустойки или по консултантски договори. Преките щети за банките и другите кредитори от подобни действия могат да достигнат стотици милиони левове. Заплитат се правни казуси, чието решаване ще отнеме години, но най-лошото е, че се руши доверието, което е в основата на кредита.
Липсата на действия да бъде спряна тази порочна практика означава по-малко и по-скъп кредит за добросъвестните кредитополучатели и по-бавно излизане на страната от кризата. Този въпрос трови и бизнес средата, защото потърпевши не са само банките – страдат и малки фирми, и чуждестранни инвеститори.
Няма ли правна защита срещу този рецидив на изкуствените фалити?
– В Наказателния кодекс в раздел 1А Престъпления против кредиторите има два члена: 227 б и 227 д, по които като че ли няма случай някой да е осъден. Защо не се търси отговорност от управителите на фирми, които през 2011 г. заявяват, че са били в неплатежоспособност от 2003 година? Защо не са спазили закона и не са се обявили в неплатежоспособност навреме? Или фрапиращи случаи като този, в който някой публично се жалва, че банката го докарала до фалит в същия ден, в който той декларирал писмено пред съда, че бил неплатежоспособен още отпреди да му бъде предоставен кредит?
През изминалите две седмици се чуха и немалко упреци, че българските кредитни институции с чуждестранен капитал са прехвърляли големи суми към своите майки в чужбина. Има ли според вас такава тенденция и на какво се дължи тя?
– В края на септември 2011 г. кредитите са 55 млрд, а депозитите 51.5 млрд., или всеки лев депозит е вложен в икономиката. Съберете балансите на всички чуждестранни банки и картината ще е сходна. Отделно, чрез банките майки, в страната са влезли милиарди под формата на капитал и кредитни линии. Към това добавете факта, че централите на много международни банки имат директно участие във финансирането на големи български проекти и инвестиции в български държавни ценни книжа, които не фигурират в местните баланси на дъщерните дружества.
Факт е, че дъщерните банки държат част от ликвидните си средства в централите, защото майките разпределят ресурса там, където е най-необходим, гарантират за дъщерните банки и привличат средства от международните капиталови пазари.
В периоди на голямо недоверие, естествено, се концентрират повече средства при банките майки за сметка на другите кореспонденти, но нетно няма съмнение, че чуждестранните банки кредитират страната, а не обратното.
Как според вас ще изглежда българският банков сектор в края на годината?
– Комбинацията макроикономическа стабилност и нисък растеж в условията на криза не предполага сериозни размествания на пластовете.
В края на 2012 банките ще са още по-високотехнологични, а клоновите мрежи ще продължат да се адаптират към променящата се демография. Възможна е допълнителна концентрация в сектора заради сливания и придобивания в чужбина, както и появата на един-двама нови играчи.
