Законът за хазарта беше приет на първо четене от парламента с 83 гласа за, 1 – въздържал се и 15 – против. Така за първи път у нас има нормативни правила за хазарта в интернет и чрез електронни съобщителни средства. В закона за първи път се регулира и организирането на турнири за игри с карти в игрални казина, които са разпространени масово и трайно са се наложили по света. Новата уредба допуска възможността всички видове хазартни игри, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри, да се осъществяват от разстояние.
Сред условията за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри от разстояние е физическото разположение на комуникационното оборудване и на централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора, да е на територията на България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство.
Идеите да се окрупни пазарът и за пръв път да се регламентират онлайн залаганията обаче се оказаха пълни с пропуски. Въпреки дългия срок на съгласуване на документа голяма част от текстовете му ще бъдат променяни между първо и второ четене в пленарната зала, коментираха депутати.
nbsp;
Хванатият за организиране на черно тото ще иска да го преследват по Наказателния кодекс, а не по текстовете от новия Закон за хазарта, който депутатите приеха на първо четене на 2 февруари. Асинхронът разкри депутатът от Атака Огнян Стоичков. В чл.327 на Наказателния кодекс е предвидена глоба от 1000 до 10 000 лв., докато в Закона за хазарта в чл.97 е заложена глоба от 20 до 50 000 лв., каза депутатът от парламентарната трибуна.
Според Стоичков от нелегалните интернет залагания държавата ни губи стотици милиони. Той цитира представител на ГДБОП, който заявил пред депутати, че само за един ден при проверени 10 пункта за интернет залагания са констатирани над 70 000 лв. укрити данъци. Според Стоичков годишният размер на несъбраните данъци надхвърля четвърт милиард лева. Ако се прекрати тази незаконна дейност в кафенетата, която минава като консултации, и се конфискува имуществото на организаторите, това би дало средства за изграждане на втора пенсионна система в България, каза депутатът.
Редица народни представители от опозицията разкритикуваха закона за предвидения в него 6-месечен срок за доказване на инвестициите и произхода на средствата за тях. Текстът на чл.5 ал.2, с който е закован този срок, трябва да се прецизира. И не става въпрос този срок да се намалява козметично, а да се премахне. Това каза депутатът от РЗС Дарин Матов. Той обясни, че през въпросната половин година организаторът може да развърти огромни пари, след което да се изнесе от страната.
При обсъждането на проектозакона в Бюджетната комисия на парламента предишния ден и от НАП, и от ГДБОП се изказаха категорично против шестте месеца, защото срокът дава възможност за генериране на достатъчно печалби и за злоупотреби.
Друг лесно заобиколим текст в закона е изискването за 5-годишен опит у организатора на дистанционни залагания. Публична тайна е, че срещу минимална сума в редица страни може да се извади желаната тапия, каза Матов. Според него законът трябва да задължи Държавната комисия по хазарта да изисква справка от надзорните институции по хазарта в страните, където е работил кандидатът за лиценз у нас.
Силен смут предизвиква и чл.6 ал.1, т.3, където пише, че централният сървър на организатора на интернет залаганията може да бъде в България или в страна – членка на Европейския съюз. Според опозицията няма как дистанционно да се контролира сървър някъде из Европа. По този начин не могат да се контролират и приходите на оператора. Държавната комисия по хазарта ще командирова хора, за да проверяват сървърите из Европа ли?, попита Стоичков.
Според Матов пък много лесно било да се направи байпас на системата, при което да се декларират само залозите, за които има печалба. Матов обясни, че при пълна липса на връзка с НАП могат да се източват огромни средства.Той приведе за пример Австрия, където не е разрешено операторът на онлайн залагания да държи централната си компютърна система извън страната.
Матов категорично се обяви и срещу пълната забрана на рекламата. Рекламната дейност не трябва да се забранява изрично, а само тази, която приканва за участие, каза той. Целта, която преследваме, е да предотвратим агитацията сред непълнолетните, а не да лишим бизнеса от контакт с потребителите.
Стоичков излезе с интересно предложение, базирано на опита в Италия и Франция и подготвяните промени в законите на Испания, Белгия и Дания. В тези държави било предвидено задължение на банките да спират преводите към нелицензирани онлайн оператори. Това се прави много просто – като им се дава списък на лицензираните оператори, заверен от съответния надзор, поясни той.
Червеният депутат Янаки Стоилов пък го удари на държавност. Той логично попита защо при обсъждането не участва представител на ръководството на Министерството на финансите. Според него това било сигнал, че България няма държавна политика в хазарта.
Хазартът не е дейност от обществен интерес, обществото не се нуждае от нея, общественият интерес е в резултатите от нея и разпределянето им в интерес на цялото общество, каза Стоилов. Той попита защо в България не се облагат с десятък залозите на автомат.
Председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова му обясни, че било много трудно да се следят ротативките. Броячите им се манипулирали много лесно и контролът щял да е неефективен.
Как може във всеки търговски обект да има възможност да се следят оборотите, а за ротативките това да е трудно, репликира я Стоилов. И заключи, че законът не гледа обществения интерес, а интересите на определени групи.
Според опозицията законът ще удари малките играчи в бизнеса по две линии – завишаване на минималните изисквания за броя на автоматите в игралните зали, който се вдига от 10 на 15 за населени места под 50 000 души, а за София – от 20 на петдесет.
В закона за пръв път се залагат и минимални изисквания за инвестиции и налични средства за организиране на играта, които ще трябва да бъдат покрити и от оператори с вече издадени разрешения за организиране на хазартни игри. За малките обекти като игралните зали се изискват минимум 100 000 лв. инвестиция в обекта и 200 000 лв. налични средства за организиране на играта. За онлайн хазарта се изискват минимум 600 000 лв. инвестиции, които могат да са направени извън България, и минимум 1 млн. лв. налични средства за организиране на играта.
nbsp;
Браншът оспорва
Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия /БТАПОИИ/ е категорична, че завишените изискванията към игралните зали ще доведат до намаляването им с около 20%. Такива изисквания са например отстоянието на игралните зали на не по-малко от 300 метра от обществени сгради или училища, както и по-сериозният проблем с увеличения минимум за брой на игралните апарати в залата.
От бранша настояват още дефиницията за инвестиции да се разшири и за такива да се считат похарчените пари за производство, сервиз и разпространение на игрално оборудване, както и разходите за наем. Въпрос на оцеляване за производителите на игрални машини е признаването за разход на вложенията за сертифициране за чужбина. Става дума за 20-30% от съвкупните разходи на производителите, които обаче са изключени в закона. Абсурдно е тези разходи да се изключват, защото става дума за стотици хиляди евро.
В рамките на Европейския съюз няма унифицирани стандарти и затова се играе всеки срещу всеки – всяка машина се лицензира за всяка отделна страна.
Бизнесът е силно притеснен и от забраната за реклама под благовидния предлог да се пазят младежите и пристрастените далеч от игралните маси и ротативките. А за реклама се смята предоставянето на всякаква информация за хазартните игри под всякаква форма. Това на практика избутва бизнеса в ъгъла и се случва така, че покрай сухото гори и суровото. Според всички представители на бранша това ще доведе до липсата на информация за това какво се случва в хазартната сфера и ще лиши хората от необходимата информация, например за това, че определен вид игри защитават правата на потребителите и няма опасност да ги превърнат в жертва на измама.
