Първата за новата година среща на върха на лидерите на Европейския съюз приключи в малките часове на 30 срещу 31 януари. Тя се проведе в тежка метеорологична, икономическа и социална обстановка. Заради лютата зима и стачката в Брюксел срещу политиката на белгийския кабинет самолетите на правителствените глави на 27-те страни членки на общността бяха отклонени за приземяване на военно летище в околностите на белгийската столица.
Под натиска на събитията и без подписано споразумение между частните кредитори и гръцкото правителство лидерите на Обединена Европа все пак успяха да приемат Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз. Те одобриха и създаването на постоянния спасителен фонд на еврозоната – Европейския стабилизационен механизъм (ESM), чийто кредитен потенциал ще е 500 млрд. евро и ще влезе в действие на 1 юли 2012-а – година по-рано от първоначалните планове. Германският канцлер Ангела Меркел обаче категорично отказа да бъде обсъждано увеличение на тавана на средствата на фонда преди следващата среща на европейските лидери през март.
Последната, пета по ред коригирана версия на договора, бе подкрепена от 25 държави на ЕС. Този път, за изненада на мнозина наблюдатели, освен Великобритания и Чешката република отказа да се присъедини към пакта. Мотивите на премиера Петър Нечас са, че липсва яснота как страната му да ратифицира споразумението и кога тя ще стане член на еврозоната, както и отказът на лидерите от еврорегиона да позволят на държавите извън общността да участват в съвещанията на върха на общността. Нечас иска чехите чрез референдум да решат дали да се присъединят към пакта.
България реши да ратифицира третата глава на договора – Фискалния пакт, но не приема четвъртата му част, регулираща координирането на икономическата политика и управлението. Страната ни няма да прави никакви вноски в спасителния фонд на еврозоната, нито в МВФ.
nbsp;
nbsp;
Компромисите
nbsp;
Въпреки наличието на дисиденти, 93% от страните членки на ЕС подкрепиха Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, за което принос имат и направените в последния момент промени.
Едната бе във връзка с референдумите, които специално Ирландия и Дания искат да избегнат. Става въпрос за включването на новите по-строги изисквания за таваните на дълга и на бюджетния дефицит в националните конституции, което в двете държави може да стане само след всенародно допитване. Новият текст гласи, че правилата трябва да се вмъкнат в националното законодателство чрез клаузи със задължителен и постоянен характер, за предпочитане в конституцията, или гарантирани по друг начин, с които да се съобразява напълно националната бюджетна процедура. Доколко тази правна формулировка ще е достатъчна за предотвратяването на референдум в Ирландия ще стане ясно след няколко седмици, защото ирландците дадоха ясно да се разбере, че искат да вземат отношение по фискалния договор. Според законодателството на страната референдум би могъл да се инициира и чрез президента по искане на една трета от парламентаристите.
Втората спорна тема бе дали лидерите на страните, които не са членки на еврозоната, да присъстват на срещите на върха на общността. Тук най-гласовитият претендент за участие в сбирките бе полският премиер Доналд Туск, а най-върлият противник – френският президент Никола Саркози, който държи еврорегионът да си остане елитен клуб.
Компромисният вариант е да има два типа срещи на върха. Първият тип да бъдат за координирането на икономическата политика в еврозоната, примерно по отношение на средствата от спасителния фонд, и на тях да присъстват само представители на 17-те страни членки. Вторият тип ще е по други въпроси, като например за прилагането на фискалния пакт или за конкуренцията и на тях ще бъдат канени и другите държави, подписали пакта, просто за да чуят разискванията поне веднъж годишно. Покани обаче ще получат само онези държави извън еврорегиона, които са ратифицирали договора и са декларирали намерение да приемат някои от наредбите в него.
Въпреки че не постигна онова, за което се бореше, Туск реши страната му да ратифицира договора при тези условия, за да има най-голямото възможно участие в процеса на вземане на решения.
Коментарите
Полският премиер Доналд Туск не смята, че Договорът за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз е велика идея, която ще спаси Европа, защото в него няма нито една фискална рестрикция, която да не фигурира и в сегашните договори за ЕС. Обяснението на поляка е, че германският канцлер Ангела Меркел, изправена пред публичното недоволство на германските данъкоплатци срещу харченето на пари, се нуждае от нов документ, който да покаже у дома и който да гарантира, че и другите страни ще са по-внимателни при разходите си.
Финландският министър на външните работи Ерки Туомиоя коментира пред репортери, че документът в най-добрия случай е ненужен, а в най-лошия – вреден.
Коментаторът на Файненшъл таймс Волфганг Мюнхау смята цялата идея за фискалния пакт за абсолютно налудничава, която може да доведе до още по-голяма дългова криза, защото ще стимулира държавите от еврозоната да провеждат изключително проциклични политики.
Според екипа на рубриката Lex на влиятелния финансов всекидневник Файненшъл таймс договорът е преработка на дискредитирания Пакт от Маастрихт, чийто изисквания за таван на бюджетния дефицит от 3% от БВП и на държавния дълг от 60% от БВП не спазваха (и все още не спазват) дори Германия и Франция. А изискването за структурен дефицит в размер на 0.5% от БВП е предпоставка за икономическа стагнация. Икономисти от щатската Ситигруп прогнозират рецесия в еврозоната през 2012-а и 2013-а и едва 1% растеж между 2014-а и 2016 година.
Милиардерът Джордж Сорос пък има своя рецепта за решаване на кризата в еврорегиона. Първо, Гърция да бъде изключена от общността през тази година, а европейските политици да съсредоточат усилията си за спасяването на останалата част на блока.
На второ място, ЕЦБ и други институции, включително и Европейският стабилизационен механизъм, да служат като кредитори от последна инстанция за правителствата, което ще позволи на Италия и Испания да намалят разходите си при емитиране на ДЦК.
На трето място, за да се даде тласък на европейското стопанство, цената трябва да се плати колективно чрез пускането на общи еврооблигации. Защото, ако политиците продължат единствено да затягат бюджетната дисциплина чрез сурови ограничения, еврозоната ще попадне в дългово-дефлационна спирала, която може да предизвика социално напрежение.
Дали е прав Сорос, или европейските политици най-после излязоха на магистралата, след дългото лутане в шубраците на кризата, ще проличи още до края на годината. Но дотогава европейците ги чакат още много изненади, повечето от които неприятни.
nbsp;
nbsp;
Фискалният пакт на 25-те
– общият държавен бюджет трябва да е балансиран или с излишък;
– годишният структурен дефицит не трябва да надвишава 0.5% от БВП (по пазарни цени). Страните по договора трябва да предприемат мерки за бързото му доближаване до съответните средносрочни цели. Времевата рамка за това ще се предлага от Европейската комисия съобразно специфичните за страната рискове за капацитета на устойчивост;
– страните по договора могат да се отклоняват временно от средносрочните си планове или от пътя за коригиране на отклоненията само при изключителни обстоятелства (необичайни събития извън контрола на съответната държава, които имат основно влияние върху финансовата позиция на правителството й или в периоди на рязък стопански спад, както той е дефиниран в Пакта за стабилност и растеж);
– ако съотношението на правителствения дълг към БВП е значително под 60% и когато рисковете за публичните финанси в дългосрочен аспект са ниски, структурният дефицит може да достигне най-много 1% от БВП (по пазарни цени);
– в случай на констатирани значителни отклонения от средносрочните цели или на пътя за коригирането им, ще се задейства автоматично корекционен механизъм. Той ще задължава съответната страна по договора да приложи мерки за компенсиране на отклоненията в определен период от време;
– горните пет правила ще бъдат вмъкнати в националните законодателства на страните, които са ги приели година, след като договорът влезе в сила;
– ако съотношението на общия правителствен дълг към БВП надхвърли тавана от 60%, страните по договора трябва да започнат да го намаляват средно с по една двадесета годишно по утвърдените от ЕС нормативи за прилагане на процедурата за надвишен дефицит;
– страните по договора, които са в процедура по свръхдефицит по смисъла на пактовете на ЕС, трябва да изработят и въведат програма за бюджетно и икономическо партньорство, включително и детайлно описание на структурните реформи за ефективна и трайна корекция на по-високите дефицити. Съдържанието и форматът на тези програми ще бъдат дефинирани в закон на ЕС, а тяхното представяне на ЕК и на Европейския съвет за одобрение и надзор ще става съгласно съществуващите процедури на Пакта за стабилност и растеж;
– приложението на програмата и годишните бюджетни планове, съобразени с нея, ще бъдат наблюдавани от ЕК и от Европейския съвет. За по-добра координация при планирането на националните дългови емисии страните, подписали договора, ще запознават ЕК и съвета с емисионните си календари.
nbsp;
nbsp;
ДЕФИНИЦИЯ
Структурен дефицит е налице, когато дадена държава (или община и т. н.) има недостиг в хазната си дори когато икономиката работи на пълни обороти и е на върха на икономическия си цикъл. За разлика от него, за цикличен дефицит се говори само когато стопанството не работи с пълния си потенциал, примерно когато е в рецесия или стагнация.
В случай на цикличен дефицит всички заеми, направени в низходящ икономически цикъл, ще се изплатят, когато настъпи подем и се получи цикличен излишък. Докато при структурния недостиг това не може да се направи, защото той не зависи от силата на икономиката.
Управляващите могат да се избавят от структурни дефицити, като:
а) – намалят разходите и б) – увеличат приходите (по правило чрез повишаване на данъците). Нито една от тези опции не е привлекателна за политиците и в повечето случаи те продължават да се правят, че не ги забелязват, което пък води до ръст на дълговото бреме и съответно – до още по-висока задлъжнялост заради растящите разходи за обслужване на заемите.
