Последните две седмици се оказаха доста по-интересни за българските инвеститори в сравнение с мудното начало на годината. Обемите на търговия при доста компании нараснаха значително, като най-осезаемо бе това при дружествата, инвестиращи в недвижими имоти и секюритизирани вземания (АДСИЦ). Почти навсякъде, покрай високите обеми, се наблюдаваше и чувствителен ръст в цените, като отново най-силно изразен бе той при компаниите от имотния сектор.
Причина за всеобщото раздвижване бяха оповестените предварителни данни за дейността на публичните компании през изминалата 2011 година. На границата на приятната изненада бяха отчетите на почти всички АДСИЦ, а индустриалните компании само затвърдиха тенденцията за влошаване на икономическа обстановка в развитите държави. Последното ясно пролича от данните за дейността на експортно ориентираните дружества, чиито резултати отчитат чувствително понижение през последното тримесечие на миналата година. Макар да е твърде рано за генерални изводи, вероятността развитите европейски държави да се намират вече в рецесия е доста голяма.
За последните пет борсови сесии индексът SOFIX отчита почти умерено понижение от около един процент до ниво от 317.26 пункта близо час преди края на петъчната сесия. Широкият BGTR30 успява да задържи загубите до под половин процент за същия период. С най-добър резултат за поредна седмица се очертава индексът на компаниите, инвестиращи в недвижима собственост – стойността на всички компоненти на показателя BGREIT се е повишила с около 0.5% до 56.51 пункта в края на петъчната сесия (4 февруари).
Доброто представяне на дружествата със специална инвестиционна цел през миналата година, както и в първите седмици на тази, е на път да отбележи повратна точка в поведението на инвеститорите. Дори след всички възходящи движения през последните четири години трендът на пазара продължаваше да бъде низходящ, най-вече заради очакванията за икономически крах дори у най-оптимистично настроените инвеститори. Последното, макар да звучи странно на пръв поглед, всъщност е единственото, което обяснява защо българските инвеститори попаднаха в т.нар. капан на стойността по време на всички корективни възходящи движения на пазара. Така например никой не може да се нарече оптимист за икономиката на страната, ако купува банкови акции, а в същото време продава в пъти по-ниско оценените дялове в дружества, които ще почувстват растежа доста преди финансовия сектор, при това значително мултиплициран.
В съживения интерес (на моменти дори всеяден) към акциите на дружества, инвестиращи в недвижими имоти и вземания, като че ли намира отражение бавно променящата се нагласа на инвеститорите за бъдещето на българската икономика. Естествено, една птичка пролет не прави. Напълно е възможно реакцията на пазара да се окаже краткотрайна и дължаща се на специфични за отделните компании новини и събития. Кратката история на секторния борсов индекс също е пречка да се изследват подобни зависимости в миналото. Тесният, засега, обхват на раздвижването също не дава поводи за бурен оптимизъм. А да не забравяме и международното положение….
И все пак промяната се усеща.
Гено Тонев,
портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
