Гръмкото предизборно обещание на Мишел Платини вече е реалност – финансовият феърплей влезе със спринт във футбола и промени правилата на играта. В първия трансферен прозорец след въвеждането на строг контрол върху харчовете на клубовете пазарът замръзна, а европейските грандове стиснаха кесиите в очакване на по-добри времена. През зимата в Англия за покупки на играчи бяха похарчени едва около 70 млн. евро срещу почти 200 млн. през януари 2011-а. Голяма част от европейските топ отбори, сред които Манчестър Юнайтед, Арсенал, Ливърпул, Барселона, Реал (Мадрид), Байерн и дори шейховете от Манчестър Сити не платиха дори цент за нови нови попълнения. Основната причина за предпазливостта им, граничеща със страх, е нововъведението, направено от президента на УЕФА с цел да даде равен старт на 660-те първодивизионни клубове от 53-те първенства в Европа.
На мушката на евроцентралата в следващите две години ще попаднат всички клубове от Стария континент, позволяващи си да харчат много повече, отколкото печелят. По този начин трикратният носител на Златната топка и яростен противник на комерсиализма във футбола Платини започва да прилага на практика платформата си, гарантираща реформи в полза на малките. Според него в условията на тежка икономическа криза, в каквито се намира Европа, не е нормално футболните тимове всяка година да оставят след себе си дългове, достигащи почти 2 млрд. евро.
Но какво представлява финансовият феърплей и кой и защо ще бъде най-засегнат от него?
На първо място, футболните клубове могат да си позволят да калкулират обща загуба
не по-голяма от 45 млн. евро
nbsp;
до края на сезон 2013-2014-а. И то при положение, че собствениците нямат право да субсидират това задължение, като го трансформират в акционерен капитал, а трябва да инвестират същата сума в клуба. В противен случай максимално разрешеният от УЕФА дефицит за 2.5-годишния период е само 5 млн. евро. Със старта на сезон 2014-2015-а дълговата опция пада на 30 млн. евро, като от евроцентралата се надяват, че отборите ще са научили урока как да балансират финансовите си операции. Санкциите ще дойдат от есента на 2013 г., когато освен че ще плащат солени глоби, ще бъдат изхвърлени и от Шампионска лига и от Лига Европа. Задачата да следи за стриктното спазване на правилата бе поверена на създадения неотдавна Клубен финансов експертен съвет (CFCP), чийто председател е бившият премиер на Белгия Жан-Люк Дьоан.
На този етап повечето специалисти са скептично настроени, че правилата ще важат за всички. Как например ще реагира CFCP, ако Манчестър Юнайтед не обслужва над 600-те милиона клубни кредити или Барселона закупи Неймар за 50 млн. евро с пари, които не е спечелила? А какво ще стане, ако Манчестър Сити продължи да харчи стотици милиони и спечели Шампионската лига? Ще бъде ли УЕФА достатъчно строг съдия, за да спусне гилотината?
Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер не вярва, че това ще се случи. Според сънародника на Платини топ отборите в Европа
имат твърде силни позиции
nbsp;
и футболната централа ще загуби битката с тях, особено ако се стигне до съд. Съмнявам се, че УЕФА ще успее да приложи изискванията. Отбори като Пари Сен Жермен, Малага и Манчестър Сити са влиятелни в своите лиги, така че ще е трудно да се бориш с тях. Като погледнете загубата на Сити от 194.9 млн. евро за миналата година, наистина ли мислите, че това ще проработи през 2013-а? Не виждам как, при положение че само стойността на заплатите надвишава оборота им. Освен това живеем в свят, където всяко взето решение се оспорва, смята Венгер.
Във УЕФА обаче са на друго мнение. Всеки знае какви са правилата и ние ще ги прилагаме. Не се съмнявайте в това. Влакът тръгна от гарата и няма връщане назад, твърди генералният секретар Джани Инфантино. Според Анди Грийн, анализатор на бизнес аспектите в най-популярната игра, новото европейското футболно правителство и в частност Мишел Платини вярват, че ще променят нещата, защото са заложили репутацията си само на тази карта. Но насреща си ще имат армия от скъпоплатени адвокати, готови да извлекат дивидент за клиентите си и от най-дребния пропуск във въпросните текстове.
Английските и испанските клубове досега бяха най-големите печеливши от глобалната финансова експанзия, разразила се през последното десетилетие. Благодарение на огромните суми, плащани от телевизиите
за правата на излъчване на Шампионска лига
nbsp;
и двете най-гледани вътрешни първенства (Висшата лига и Примера) Барселона, Реал, Челси, Манчестър Юнайтед и Ливърпул се превърнаха в доминатори на европейската сцена. Те харчиха луди пари за най-добрите футболисти, а някои от тях станаха собственост на милиардери, търсещи място под светлината на прожекторите. На този етап в Англия единствено Арсенал, заради разумната си инвестиционна политика, приема спокойно изискванията на феърплея. Юнайтед, Сити и останалите от топ 5 биха се сгромолясали.
Все пак методиката на изчисление на дълговете няма изцяло да съвпада със баланса между приходите и разходите на клубовете. Парите, инвестирани за развитието на детско-юношеската школа, инфраструктурата на стадиона или дадени за благотворителност, ще бъдат изключени от сметките. По тези пера например Челси харчи около 22 млн. евро на сезон., а това е почти една трета от последната отчетена загуба на клуба. Грандовете имат пространство за маневри и в други посоки.
Трансферната сума, платена за един футболист пък не преминава автоматично в графата минус, защото отборите могат да начисляват годишна амортизация съобразно срока на договора. Така например 50-те млн. паунда, платени от Челси на Ливърпул за Фернандо Торес, се превръщат в 9 млн., защото договорът на Торес е за 5.5 години. Към сумата се добавя заплатата му от 8 млн. паунда и така нападателят всъщност струва 17 млн. паунда на сезон. В документа е отворена и друга вратичка, валидна до края на тази година. Дори един клуб да е надвишил лимита, УЕФА ще си затвори очите, ако загубите му намаляват, а негативният баланс е предизвикан от заплатите на играчи, подписали договори преди юни 2010-а.
Въпросът има и друг дискусионен аспект. През последните години тимове като Челси, Манчестър Сити, Реал и Барселона са обичайните заподозрени, що се касае до свръххарченето за футболисти. Те обаче са и бизнес предприятия, които с победите и успехите си в Шампионската лига и първенствата печелят значително повече. Дали Милан щеше да събере приходи около 200 млн. евро за миналия сезон от спонсори и тв права,
ако не бе купил Златан Ибрахимович
nbsp;
от Барселона за 24 млн. евро? Шведският нападател почти сам изведе росонерите до титлата на Италия и до осминафинал в Шампионската лига с 18-те си гола в двата турнира. Да не говорим, че поне 5000 от зрителите в домакинските мачове на Сан Сиро със сигурност са били на трибуните само заради шоуто на Ибра. Откакто Манчестър Сити пък взе звезди като Агуеро, Насри, Силва и Балотели постъпленията от рекламни договори се удвоиха и достигнаха 70 млн. евро, което е с около 10 млн. повече от утвърдения член на европейския елит Арсенал.
Друг е въпросът, че повечето от големите спонсори на шейховете са свързани със собствениците на клуба. Сред тях са Итихад Еъруейс, телекомуникационната Етисалат, туристическата и инвестиционна компания от Абу Даби – AABAR, както и Феростал. А това е един добър начин да излъжеш новата система – достатъчно е една от тези компании и клуба да се договорят и да обявят спонсорски контракт за 100 млн. евро, а той реално да не надвишава 50 милиона.
