Държавните ни университети сигурно в скоро време ще бъдат наричани образователни фондове или висши проектантски бюра. Това би станало, ако просветното министерство въведе обсъжданата нова схема на финансиране на висшето обучение, според която вузовете ще получават субсидията си на базата на тригодишна развойна програма. В нея те детайлно ще описват колко студенти и в какви специалности ще обучават, отчитайки необходимите средства за това. Ще се планират инвестициите в материална база и ремонти, както и харчовете за ток и парно, съобразени с евентуалните повишения на цените. Висшите училища ще сключват договори с просветното ведомство, а разходите им ще се осребряват както изплащаните средства по финансирани от еврофондовете програми. Идеята все пак няма да намери приложение в чакания до месец проект за нов закон за висшето образование, защото не е окончателно одобрена. Съществуват още няколко варианта за смяна на модела, но според ресорния министър Сергей Игнатов именно този е най-удачният.
Това е
поредният опит на правителството
да намери начин адекватно да разпредели субсидията за 37-те държавни университети и колежи, която за тази година е 390 млн. лева. Според сегашния закон парите следват студента, т.е. размерът на финансиране зависи от броя на записаните кандидат-висшисти и стойността на специалностите, по които те се обучават. Сред евтините учебни предмети в действащата листа се нареждат педагогика, администрация и управление, икономика и туризъм с годишна издръжка от 692 лева. Средно скъпи са право, социология, филология, история, философия, психология, политически науки и обществени комуникации – 1108 лв., а сред елитните попадат медицина, стоматология и фармацевтика, изкуствата, националната сигурност и военното дело, струващи между 3500 и 8000 лева.
Ситуацията в момента е абсурдна. Големите вузове като СУ Св. Кл. Охридски, ПУ Паисий Хилендарски и Тракийския университет работят предимно с неконвертируеми специалности, разчитайки на разширен прием само с матура вместо изпити, за да привлекат повече студенти и така да получат необходимите им пари. А въпреки номиналното увеличение на средствата за висше образование в държавния бюджет те всъщност намаляват прогресивно, тъй като университетите харчат все повече пари за текущите си разходи. За периода 2009-2011 г. базовият норматив за издръжка на студент е паднал от 963 до 693 лв., а увеличаващият се недостиг противопоставя
ректорите срещу студентите
Първите са принудени необосновано да вдигат таксите за обучение, което предизвиква обратна реакция и отлив на кандидати. Студентите от своя страна плащат половината от семестриалната цена на изучавания предмет, вместо предишните 30%, и основателно недоволстват.
Кабинетът всячески се опитва да закърпи положението, но засега не е открил работещ механизъм. През последните две години бяха направени няколко опита за промяна на финансовия модел във висшето образование. По едно време вузовете дори щяха да получават благословия свише с акт на Министерския съвет, вместо от Националната агенция по оценяване и акредитация според качеството на обучение и потребностите на пазара на труда. Странното хрумване за щастие май пропадна.
Друг дискутиран вариант бе университетите да имат диференцирано финансиране според 10 държавни критерия, или нещо като стандарта Стара планина при колбасите. В края на 2010-а бе въведена и онлайн рейтингова система, като с нея вузовете могат да вземат допълнително 25% от субсидията за професионално направление. Тя отчита постиженията в учебния процес, материалното осигуряване, научноизследователския принос, социално-битовите условия, престижа и реализацията на завършилите студенти. По тази схема за втора поредна година ще бъдат раздадени около 15 млн. лв., като и там има недоволни от критериите.
По всичко личи, че и планираната нова система на финансиране няма да разреши проблемите, а дори може да ги увеличи. Субсидията на проектен принцип е нож с две остриета. Университетите ще се впуснат в
бясно съревнование за пари
с всички позволени и непозволени средства. Напълно в реда на нещата ще бъде ректоратите да надписват бъдещите студенти и да надценяват очакваните разходи и сметки. Печеливши ще се окажат тези, които по-убедително правят и представят проекти, а не предлагащите добро образование. Качеството на обучение отново ще отстъпи пред завишеното количество. Освен това подобна система трябва да отчита дефицитните на пазара на труда специалности като приоритетни, а за целта е необходимо равноправно с министерството в оценяването да бъде включен и бизнесът.
Именно оценката на проектите е другата страна на медала. Подобен подход гарантира немалка доза субективизъм и е предпоставка за появата на лобизъм, приятелски и неприятелски кръгове сред ректорите на университетите. Неотдавна БАНКЕРЪ писа за измамите в конкурсните сесии на фонд Научни изследвания през 2008-а и 2009-а, когато са раздавани милиони на слаби разработки, неотговарящи на условията за спечелване на субсидия. Нищо не пречи оценителите, рецензентите и съставителите на проекти пак да влязат в задкулисни игри, от които големият губещ този път ще се окаже образованието.
И докато в ресорното министерство умуват как да разпределят парчетата от образователната торта, някои от големите университети
повишиха таксите си за обучение
въпреки обещанията, че това няма да се случи. От началото на академичната 2012-2013 г. повече пари от студентите ще искат ЮЗУ Неофит Рилски, Пловдивският и Шуменският университети и софийският Технически университет. Наистина, постановлението за новите такси все още предстои да бъде гласувано от Министерския съвет. Иначе в Югозападния университет увеличенията са от 50 лв. на година за специалностите, свързани с изкуства, до 90 лв. за право, политически науки, психология, икономика, туризъм и административно управление. Между 30 и 40 лв. е повишението на семестриалната такса за филология, философия, история и социология. В ПУ Паисий Хилендарски се предвижда юристи, филолози и историци вече да плащат 560 лв. за редовно и 440 лв. за задочно обучение, а годишните такси за природни и технически науки, математика и информатика ще са съответно 640 и 520 лева. Увеличението за повечето специалности е с 60 лв., а за педагогика и икономика – 74 лева. В Шумен потърпевши ще бъдат само първокурсниците, а в Техническия средно ставката скача с 40 лева.
Непонятното е, че по-високите такси в изброените висши училища по никакъв начин не са обвързани с
тежестта и пазарната реализация
nbsp;
на тези специалности в национален аспект. Справка в рейтинговата система на висшите училища по комплексна оценка за специалност право например показва, че Пловдивският университет и Югозападният университет се намират едва на трето и пето място в подреждането. Дипломираните юристи от двете училища драстично отстъпват на колегите си от Софийския университет или УНСС по всички показатели, включително и престиж на дипломите, бъдещи осигурителни доходи, ниво на заетост и търсене от страна на работодателите. Тогава на каква база им вдигат таксите?
Подобна е ситуацията и със специалност туризъм. Там от 14 класирани ПУ Паисий Хилендарски е на 7-о място, а ЮЗУ Неофит Рилски е чак девети. Завършилите туризъм в Пловдив и Благоевград работят за по-ниски заплати, а голяма част от тях директно се отправят към бюрата по труда. Сравнително обосновано е само увеличението на таксите в Техническия университет заради недостига на квалифицирани инженери и почти 100-процентовата им пазарна котировка.
nbsp;
