Кризата в ЕС взе поредната си жертва, макар и с доста неочакван адрес. След като преживя (и спечели) безкрайна поредица от гласувания в парламента, премиерът на Румъния Емил Бок подаде оставка. Изненадващото му оттегляне дойде в момент, когато страната започна да се възстановява от дълбоката рецесия, която я принуди да потърси помощ от Международния валутен фонд. Популярността на премиера спадна катастрофално, след като той увеличи рязко данъците и направи значителни съкращения в заплатите в държавния сектор. Тези реформи бяха породени не от собственото му виждане за излизане от кризата, а от железните изисквания на МВФ. Оставката на Бок напомня, че финансови проблеми имат не само страните в еврозоната, но и тези от ЕС, които са извън нея. Румънският премиер просто плати цената за подетите реформи.
В момента цялата политическа система в северната ни съседка изживява дълбока криза, най-сериозната от показната екзекуция на семейство Чаушеску отпреди повече от две десетилетия. Въпреки че обстановката в Румъния остава под контрол, страната се намира в изключително трудна ситуация. Световната финансова криза, донякъде прибързаното приемане в ЕС и последствията от разпадането на Източния блок поставиха сериозни изпитания пред правителствата в Букурещ. Страната се озова в трудна икономическа ситуация и се видя принудена отново да ползва доларите, а и съветите на МВФ. За съжаление не всички румънци са склонни да приемат, че дълговете не само трябва да се връщат, но и са придружени от тежки условия, които на Балканите наричаме затягане на коланите.
В подобна обстановка едва ли има политик, който да може лесно и бързо да се справи с предизвикателствата. По тази причина никой не видя дълъг списък от желаещи да поемат премиерския пост след оставката на Бок. Тежката задача се падна на Михай Ръзван Унгуряну. Вероятно идеалният вариант за страната в момента би бил правителство от технократи, изцяло чужди на партийни връзки и подозрения. Но ако вземем предвид особената действителност на румънския политически живот, подобна задача е почти невъзможна. Все пак кабинетът на Унгуряну представлява една голяма крачка напред, защото в него липсват някои лица, които досега изглеждаха недосегаеми. Новото правителство всъщност е един приемлив сбор от млади и образовани хора, които заслужават да покажат какво могат.
Кабинетът, изглежда, притежава компетентност отвъд очакванията. Това има най-голямо значение за общественото мнение, защото става въпрос за нови имена и лица с чисто минало. Ако екипът функционира успешно, управляващите ще могат да съберат електоралните плодове на този ход още през ноември. Но и рискът от катастрофа е голям. И не става дума само за индивидуалния провал на всеки министър, а и за провала на екипа. А на хоризонта вече се виждат тъмни облаци. И най-черният от тях е този на популизма в една година на избори. Остава да се види как и доколко ще се справи с подобен натиск Михай Унгуряну. Новият кабинет ще се движи в бурни води – и във вътрешен план, и в контекста на международната криза. Той вероятно не е най-добрият вариант за Румъния, но е относително добър и заслужава със сигурност да му бъде даден шанс.
Изборът на Унгуряну за поста премиер е най-важният политически залог и за президента Траян Бъсеску. Задачата, която стои пред него – да възстанови доверието в политическата десница – изглежда крайно трудна в този момент, но не и безнадеждна. Гражданското общество прие с резерви разпространената формула на новото правителство. Сред повечето румънци преобладава усещането, че става дума за кабинет, съставен от хора, готови за пожертване.
Не е за пренебрегване и фактът, че протестите в северната ни съседка продължават. Стотици демонстранти излизат всеки ден на Университетския площад в Букурещ, въпреки изключително ниските температури. След оставката на премиера Емил Бок протестиращите продължават да настояват за оттеглянето и на президента Траян Бъсеску, както и за свикване на предсрочни избори.
Неспокойното политическо статукво в Букурещ е факт от три години. Непрестанните съюзи между големите партии в Румъния бяха приемани скептично още от самото им създаване. Преобладаваше песимизмът, защото балканските широки коалиции между леви и десни, създавани в името на стабилността и благоденствието, трудно оцеляват. Историята многократно се оказваше права и управляващите екипи се разпадаха скоро след създаването си.
През последните години нито едно правителство не успя да се справи с предизвикателствата на икономическия срив и тъкмо в неговия апогей поставяше страната в ситуация и на дълбока политическа криза. Вина за това има и силният човек в Румъния – Траян Бъсеску. Президентът и този път държи ключа към успеха. Държавният глава обаче трудно ще постигне промяна, ако не смени тона си. През изминалите години той залагаше обикновено на конфронтация и дори на скандалния стил. Сега Бъсеску ще трябва да се промени, ако очаква да набере подкрепа за исканите от световните финансови институции болезнени реформи. Румънският президент, за разлика от опонентите си, открито подкрепи препоръчваната от МВФ политика на затягане на коланите.
Инициативата сега е изцяло в ръцете на Траян Бъсеску. Логично е да се смята, че за него ще става все по-трудно да организира работещо правителство, но ветеран в политиката като Бъсеску със сигурност винаги има подготвен план Б. Ако президентът успее да изпълни добре задачата още веднъж, то той наистина се превръща в неоспорим политически лидер на страната. Сериозната работа обаче тепърва започва. Румъния повече от всякога има нужда от силно правителство, което правилно да посочи и отстоява приоритетите й. Ако обаче Бъсеску и Унгуряну се провалят и върнат родината си в годините на Чаушеску, много румънци ще пожелаят да ги накажат на парламентарните избори в края на годината.
Анатоли Стайков
