Когато става дума за 30 млн. лв., и то сигурни държавни пари, няма как нещата у нас да вървят гладко и всичко да се случва по правилата. Никак не е пресилено дори ако кажем, че борбата за такава сума се води на ръба на закона, с всевъзможни удари и похвати. Именно поради тази причина вече година и половина продължават споровете около централизираната обществена поръчка за осигуряването на самолетни билети за хилядите полети на армията от чиновници. След множество съдебни сблъсъци (виж карето), скандали, пропуски и неясноти търгът отново е на финалната права, но до успешния му край едва ли ще се стигне.
Доколко са нагласени нещата при доставянето на самолетните билети за властта се разбира от официалното съобщение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в последните работни дни на миналата година. В него тя изразява становището, че трима от участниците в централизирания търг – Хорнит, Бългериан ВИП Травъл и Астрал Холидейз, са се споразумели предварително за ценовите си оферти, така че да надхитрят конкуренцията. Нарушението се състои в забранено споразумение или съгласувана практика, което има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията чрез манипулиране на процедурата за сключване на рамково споразумение. Предвид събраните доказателства и извършения анализ комисията приема, че пазарното съзтезание между дружествата е напълно елиминирано и е заменено от фактическо единодействие, с което се нарушава основният принцип на ефективната конкуренция, казват от антимонополния орган.
За формирането на конкретно ценово предложение кандидатите трябваше да обявят максималните цени за двупосочен билет за пътуване в различните класи, предлагани от авиокомпаниите (бизнес и три категории икономични), до 30 предварително посочени дестинации. След което се пресмята средноаритметичната стойност за пътуванията във всяка една от класите. С най-голяма тежест – 40%, е втората икономична класа, следвана от третата (30%), първата (20%) и бизнес класата с 10 процента. Към получената по този начин сума се прибавят и съответните такси за обслужване от агенциите. Именно на базата на тази крайна цена се е извършило и класирането на участниците. Но в случая, противно на логиката за конкурентна среда, Астрал Холидейз, Хорнит и Бългериан ВИП травъл бяха предложили не просто близки, а напълно идентични цени дори до десета от стотинката – 634.352 лева.
Производството на КЗК бе образувано по сигнал на министъра на финансите Симеон Дянков още в началото на 2011-а. В протокола от заседанието на оценителната комисия той собственоръчно беше написал: Не приемам констатациите на комисията. Да се назначи комисия в същия състав, която да изиска и разгледа финансовата обосновка на съответните предложения. Освен това четирима от 11-те оценители – Наталия Дикова, Мартин Маринов, Катя Димова и Анатоли Великов, се бяха подписали с особено мнение. Най-общо те не бяха съгласни, че комисията не е направила съпоставка на цените по отделните дестинации и размера на таксите за издаване на самолетни билети, а е разглеждала само крайните оферти, които всъщност представляват една осреднена относителна величина без реално изражение.
Още в бр. 3 от 22 януари 2011-а БАНКЕРЪ също изрази съмнение за начина на формиране на тези оферти. Тогава дори поставихме въпроса как щеше да се определи коя точно компания да отпадне, ако дадените участници не бяха класирани на второ, трето, четвърто и пето място, ами преди тях имаше още две фирми с по-ниски оферти? В методиката за оценка на Централния орган за обществените поръчки не пише нищо за подобни ситуации, което по принцип е нормално, тъй като е абсурдно да се получат равни ценови оферти, още повече че изчисленията се правят до третия знак след десетичната запетя. Нищо чудно при това положение оценяващата комисия да класира седем вместо шест компании. С други думи, въпросните дружества предварително са си подсигурили успеха, така че дори и предложената от тях цена да беше шеста поред, пак всички да спечелят.
Справка в Търговския регистър показва, че Хорнит и Бългериан ВИП травъл често кандидатстват заедно като консорциум. Първата фирма е собственост на Агрохолд АД и Тера груп сервиз ЕООД, а неин управител е Лъчезар Тодоров. Другата компания се ръководи от Влади Алексиев, който е и мажоритарен собственик. Партньор му е Милчо Занев. Шефовете и на двете дружества обаче са категорични, че фактите за свързаността между Хорнит и Бългериан Вип травъл нямат отношение към сегашното производство. Колкото до Астрал Холидейз, поне официално при нея свързани лица няма, но и не е необходимо да има, за да се споразумее за цената с останалите играчи.
Всъщност разплитането на този любопитен казус тепърва предстои, тъй като КЗК даде на обвинените фирми срок от 45 дни (който изтече на 6 февруари), за да предявят писмени възражения и да се защитят. Едва след обсъждането на възраженията, предложенията и писмените доказателства комисията ще се произнесе имало ли е картелно споразумение между тях.
Вестник БАНКЕРЪ научи, че за да се измъкнат от трудната ситуация, някои от уличените туроператори са потърсили помощ от авиопревозвачите. В писмо от 16 януари, с което разполагаме, Астрал холидейз например моли за съдействие чешките авиолинии CSA. От тях се иска писмено да потвърдят, че единствено авиокомпаниите определят цените на билетите и туристическите агенции не могат да влияят на ценообразуването с каквито и да е търговски мотиви или сключени между тях споразумения и договорки.
Наред с това се изтъква, че когато агенциите дават информация за цена с конкретно посочени условия, но без дата на пътуването, то за една и съща авиокомпания по едно и също време и за един и същ маршрут всички потребители ще получат от която и да е агенция една и съща цена. Единствената разлика би могла да се яви според предлаганата такса обслужване. Туристическите агенции определят самостоятелно цената на своята услуга по предлагане и продажба на самолетни билети – такса обслужване, която е техният финансов резултат от дейността. Този резултат е заложен на базата на вътрешните търговски практики, счетоводни разходи и таргет цели, като водеща роля при ценообразуването има пазарът, пише в писмото на Астрал холидейз.
Дали тези обяснения ще са достатъчни и ще спасят туроператорите от солидни санкции, предстои да видим. Факт е обаче, че и останалите участници в процедурата са предложили изключително ниски, а в някои случаи и равни на нула такси за обслужване, а крайните им оферти се разминават значително с тези на заподозрените фирми. Освен това, ако изхождаме от твърденията на Астрал холидейз, цените на билетите би трябвало да са почти еднакви във всички агенции, което въобще не е така. Най-малкото фирмите получават различни отстъпки от авиокомпаниите в зависимост от броя продавани билети.
От друга страна, летищните такси и тарифите на превозвачите са изключително динамични и няма как да се предвидят. На практика единственият начин дадена туристическа агенция да гарантира предложените в търга цени е министерствата да дадат списъци с имената на хората, дестинациите, до които ще пътуват, и точната дата, за да могат да се направят резервации. Това, естествено, няма как да стане, което пък прави безпредметно самото провеждане на конкурса. Да не говорим, че някои от фирмите, снабдявали властта със самолетни билети, споделят, че чиновниците във ведомствата си нямат хал хабер с какви цени доставчикът е спечелил търга и осчетоводяват всичко, което им се даде.
nbsp;
nbsp;
Нелогично
При все че държавата иска да закупи билети за 30 млн. лв., което неминуемо я прави най-големия едноличен клиент на авиопазара у нас, тя няма да се ползва с никакви преференциални корпоративни цени. Причината е, че нито един от участниците в конкурса не е представил сключено споразумение с някоя авиокомпания в полза на възложителя – в случая държавата. Така управниците ни ще плащат колкото редовните пътници, а в някои случаи и повече, тъй като билетите им обикновено се резервират в последния момент.
nbsp;
Съдебни въртележки
В централизираната процедурата, която бе обявена на 17 септември 2010-а, участваха единадесет фирми: Аргус травел, Мираж, Алма Тур БГ, Аеротур ММ, Хорнит, Бългериан ВИП травъл, Астрал Холидейз, България ер, Юзит калърс България, Елит травъл интернешънъл и Атлас травъл. Последният кандидат обаче бе отстранен още преди отварянето на ценовите оферти поради пропуски в техническата му документация. Развръзката дойде на 14 януари 2011-а. Тогава стана ясно крайното класиране и че Аргус травел, Аеротур ММ, Хорнит, Бългериан ВИП травъл, Астрал Холидейз и Юзит калърс България, са избрани да осигуряват самолетните билети на властта. До тази фаза бяха допуснати още две фирми – Мираж и Елит травъл, но те останаха извън челната шестица. А България ер бе отстранена.
Очаквано последваха жалби до КЗК от България ер и Елит травъл, които антимонополният орган отхвърли, без дори да ги разгледа по същество. Само че двете дружества се обърнаха към Върховния административен съд (ВАС) и магистратите отмениха като незаконосъобразно решението на министъра на финансите Симеон Дянков, с което бе обявено класирането. Наред с това съдът постанови връщане на процедурата на етапа преди крайното класиране. Така на 17 юни 2011-а новосформираната оценителна комисия оповести новото класиране на участниците, но въпреки решението на ВАС избраните компании бяха същите: Аргус травел, Аеротур ММ, Хорнит, Бългериан ВИП травъл, Астрал Холидейз и Юзит калърс България.
След поредни жалби на България ер и Елит травъл до КЗК класирането отново бе отменено като незаконосъобразно, а процедурата бе върната на етап разглеждане на ценовите оферти. ВАС потвърди това решение и на 17 ноември миналата година министър Дянков назначи нова (трета) комисия, която да разгледа, оцени и класира офертите на участниците в процедура. Изненадващо обаче крайното класиране, обявено на 8 декември, бе същото, както и предишните два пъти. По този начин Елит травел получи възможността за нова жалба, която на 17 януари 2012-а КЗК остави без уважение. Само че решението на антимонополния орган подлежи на обжалване пред ВАС, така че това не е краят на съдебната сага.
nbsp;
Скритият печеливш от протакането на търга
Кой има изгода от бавенето и евентуалния провал на централизирания търг? На практика с него държавата трябваше да си осигури полетите за цялата 2011 г., тъй като за 2012-а вече има планиран нов конкурс. Но и така хилядите държавни служители не са спрели да пътуват в чужбина и съответно да плащат на някого, за да им доставя самолетните билети. По пътя на тази логика най-засегнати от приключването на централизираната процедура ще са фирмите, които имат стари договори с министерствата.
Справка в регистрите на Агенцията за обществени поръчки показва, че безспорен фаворит на властта е основният препъникамък на търга – Елит травел интернешънъл. Дружеството има близо 40 спечелени конкурса за последните пет години. Последният контракт – с прокуратурата, е подписан в средата на януари и е за 180 хил. лева. Миналата година държавните обвинители пак ползваха услугите на Елит, като тогава платиха за целта 200 хил. лева. На 8 декември 2011-а тя е подписала договор и със здравното ведомство, като в този случай е била единственият поканен кандидат.
През последните месеци същата фирма за пореден път се е споразумяла и с Министерския съвет (който обслужваше и през 2010-а срещу 800 хил. лв.), и с финансовото министерство, от което преди това е получила над 1.6 млн. лв. за самолетни билети и медицински застраховки. На 9 юни 2011-а пък е сключен договор с Министерството на земеделието и храните за около 500 хил. лева. Други 372 хил. лв. са прибрани от изпълнението на контракта с Комисията за финансов надзор. Също така Елит вози депутатите и ръководството на Народното събрание, за което до средата на 2012-а ще вземе 1.54 млн. лв. без ДДС. Срещу 700 хил. лв. туристическата агенция урежда пътуванията и на служителите на митниците. Сред клиентите на Елит травел интернешънъл са още БНБ, Изпълнителните агенции по горите, Морска администрация, Министерството на здравеопазването, Националният статистически институт, Държавната комисия по сигурност на информацията, Изпълнителната агенция Автомобилна администрация, Агенцията за ядрено регулиране и други.
Според фирмения регистър Дакси мажоритарен собственик и управител на компанията е Анелия Бачийска. Нейна съдружничка е Маргарита Бачийска, но тя участва само с 50 лв. в капитала, който е 30 хил. лева. Поне официално въпросните бизнесдами не се свързват с висшите ешелони на властта, което очевидно не им пречи редовно да печелят големи държавни поръчки.
Разбира се, няма как да се докаже, че Елит травел умишлено бави приключването на процедурата, но е факт, че печели от това. Източници, запознати с търга, не изключват хипотезата фирмата нарочно да е предложила по-високи цени, за да остане извън челната шестица и така да получи право да обжалва, като в същото време продължава да изпълнява старите си договори.
