Безмитната търговия е като анабол за българския икономико-политически живот. Мине не мине време и току някой – едва ли случайно – назоба интрига около тази тема. Така и не се разбра докрай преди години, когато държавата затвори тези обекти по чия воля всъщност го направи, мафиотски грях ли беше тяхното съществуване, какво спечели и какво загуби фиска от това. По-ясно беше как се отрази ситуацията на банковите сметки на безмитните оператори. Но изглежда че и те намериха някаква компенсация, защото приплакват умерено… И ето – вероятно е дошъл момента за нов рунд. Или за нов опит да се хапне от тази сочна гръд?!
nbsp;
Три европейски институции вече дадоха пълни права на страните членки на общността, в това число и на България, да развиват безмитна търговия по изходящите трасета на сухопътните си граници с трети страни. Става дума за решения на Европейския парламент, ЕКОФИН и Европейския омбудсман. Българският парламент вероятно ще направи стъпки към възобновяването на този противозаконно затворен бизнес и ще върне в държавната хазна над 100 млн. лв. приходи годишно от него.
С тази задача се е захванал независимият депутат Емил Василев, който е изготвил законопроект за възстановяване на безмитните магазини. Василев вече е имал разговори с колегата си от ГЕРБ Димитър Главчев, заместник-председател на бюджетната комисия в парламента. Специално за БАНКЕРЪ Димитър Главчев обясни: Първо ще питаме Министерството на финансите – оттам трябва да кажат какъв ще е ефектът от отварянето на безмитните обекти. След това задължително трябва да се обърнем към нашите европейски партньори. Знаете, че освен задокеанските ни партньори, Германия и Холандия бяха най-сериозните противници на безмитната търговия по нашите граници, което доведе до ликвидирането й. Главчев изказа и съображението, че холандският посланик е изиграл важна роля за закриването на този бизнес през 2008 г., а сега страната му е единственият отявлен противник на приемането ни в Шенген. Всички тези съображения обаче не спирали законопроекта, депозиран преди две седмици, и можело да се очаква в скоро време той да влезе за обсъждане от бюджетната парламентарна комисия.
Парламентът взе решение да затвори сухопътната безмитна търговия въз основа на предложение на Министерския съвет, ръководен тогава от Сергей Станишев. Мотивите за това бяха два. Първият – няма такава практика в ЕС.
Това е абсолютна лъжа, защото и тогава, и сега такава практика в ЕС има, не само по външните му граници, но и вътре в него.
Вторият мотив беше, че пречат на нормалното функциониране на ГКПП. Това също беше несъстоятелно, защото вече имаше решение на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния конкрол, което твърдеше обратното. То беше подписано от шефа на съвета и на гранична полиция тогава ген. Валери Григоров. Странните мотиви на решението за затварянето на бранша нямаха нищо общо с икономико-политическите такива. Безмитната търговия се беше превърнала в лобистка игра за по-голям дял между операторите. Това рефлектираше и върху политическата власт. Неслучайно тогавашният министър на финансите беше сочен от опозицията като арбитър и лобист във вътрешнобраншовия спор. От тази противоречивост на обстоятелствата се възползваха големи външни лобисти, които искаха да закрият бараките на нашите оператори и да се настанят на този пазар. Говореше се за американски, европейски и турски гиганти в безмитната търговия. На българското правителство обаче не му стигна куража да вкара голям играч на пазара. Така изходящите трасета на сухоземните граници се обезлюдиха за фришоповете за сметка на тези отвъд бариерите.
Още през ноември 2008 г. , няколко месеца след като безмитната търговия у нас бе забранена, Европейският парламент гласува страните членки да имат право да развиват този бизнес. За това решение са гласували и българските евродепутати от ГЕРБ, включително и сегашният ни външен министър Николай Младенов. Няколко месеца по-късно на заседание на финансовите министри от ЕС в рамките на ЕКОФИН се внася уточнение в чл.14 от Директива 2008/ 118, което разрешава да безмитните оператори да работят до 2017 г. (междувременно Гърция, Кипър и Португалия вече са депозирали искане за продължаване срока в директивата с поне още пет години).
Поправка в чл.5 от директивата разрешава още на страните членки да въртят дюти фри и във вътрешността на страната – там, където има туристически или пътникопоток. Но България единствена не извършва такава дейност.
Голямо значение има и решението на Европейския омбудсман Никифорос Диамандурос по официална жалба на българските безмитни оператори. То категорично повелява да се върне на България правото да развива този бизнес. Решението на Диамандурос от първи август миналата година е прецедент след влизането ни в ЕС. В него Диамандурос обвинява Европейската комисия, че е използавала изопачаваща, подвеждаща и непотвърдена с доказателства информация в междинния доклад за България от 04. 02. 2008 г., което е принудило правителството на тройната коалция да закрие безмитните обекти по сухопътните граници.
Димандурос обвинява ЕК в лошо управление – maladministration, т.е. липса на компетентност и административен капацитет по случая с българските фришоповете. Той изисква от Еврокомисията и нейния председател Барозу за в бъдеще докладите за България да бъдат обективни, достоверни и аналитични, като на засегнатата страна се дава право на защита.
Комисията се измъкна, че не е искала затварянето на обектите, а само стриктното прилагане на закона. Това заяви в свое изявление говорителят й Марк Грей.
Решението на казуса беше отразено в редица чуждестранни издания – Moodies Report, Trend, Duty Free News International и EuroObserver. Решението провокира и създаването на Асоциация на операторите от страните от Централна и Източна Европа, която си е поставила за основна цел да следва добрите практики на българите за защита на бизнеса срещу евентуално използване на ЕК като пощенска кутия за атака на дейността им.
Евродепутатите Астрид Люлинг, Бил Нютън Джон, Евгени Кирилов, Антония Първанова поискаха в писмен вид обяснение от Барозу за действията на ЕК. Барозу отговаря, че такива данни са били подавани в Комисията от неправителствена организация в България (публична истина е, че става дума за Центъра за изследване на демокрацията), от представители на страни-членки на ЕС и такива от трети държави. Възниква въпросът защо нашето правителство не е проверявало достоверността на данните, подавани в Еврокомисията чрез своя представител Бойко Коцев.
В средите на бизнеса в Европа се шири мнение, че закриването на нашата безмитна търговия е било направено след дипломатически натиск в интерес на Турция, която се оказа изненадващо подготвена за това и светкавично издигна огромен мол срещу ГКПП Капитан Андреево. На международна конференция в Полша турският безмитен оператор Сетур – собственост на гръбнака на турската икономика Коч холдинг, намекна на българските търговци, че няма защо да се надяват да отворят отново безмитните си обекти. Това каза Радостин Генов, председател на Асоциацията на безмитните оператори.
Прокрадват се и коментари, че организираната карго-контрабанда е използвала политически чадър сред Тройната колация, за да нагнетява общественото мнение срещу фришоповете, измествайки интереса към тях.
Във вътрешен план бизнесът има оценки и косвената подкрепа на две важни български институции. Като контролиращ орган той е проверяван от Агенция Митници. За ревизирания период от пет години назад (преди решението за затварянето на безмитните магазини) е констатирано официално, че нарушения няма. От друга страна, няма нито едно стартирало или завършило някога досъдебно производство или отнет лиценз на безмитен оператор.
nbsp;
nbsp;
Емил Василев, народен представител:
Да върнем 100 млн. лв. приходи за бюджета
Решението на Европейския омбудсман Никифорос Диамандурос след щателна проверка констатира, че няма никакви нарушения във връзка с извършваната от България безмитна търговия до закриването й през 2008 година. Още по-малко този вид икономическа дейност да има някаква връзка с корупция и организирана престъпност. Нещо повече, Европейският омбудсман препоръчва на Европейската комисия да се въздържа от твърдения без доказателства по отношение на сраните членки. Сега България е единствената членка на ЕС, която не развива този вид бизнес (въпреки наличие на евродиректива, която го разрешава) и губи годишно около 100 млн. лв. от преки и косвени .постъпления в държавния бюджет. Нещо повече, оказваме се донори на страни като Турция, която изгради огромни МОЛ-ове за безмитна търговия по границата, възползвайки се от едностранното прекратяване на дейността от наша страна. Въпрос на национална чест и достойнство и на сериозен икономически интерес е Република България да реагира, чрез адекватна законодателна промяна, в отговор на позитивната за нас проверка на върховния защитник на обществения интерес в ЕС – Европейския омбудсман. Противното би означавало без вина да се самонаказваме в условия на финансова криза и да демонстрираме липса на национално самочувствие на пълноправен член на ЕС.
nbsp;
Радостин Генов, шеф на Асоциацията за безмитна търговия:
Контрабандата е в каргото, не в куфарите
Г-н Генов, как ще коментирате едно от обвиненията срещу фришоповете, че подриват вътрешния пазар.
– Това е безумно. Безмитната търговия е външен пазар, регулиран с отделен закон. При това пазарът на цигари например е едва около 8% от общия в България, а този на горива – 4% от общия. Митовете за контрабанда и огромния обем цигари, продавани през тях, се разпространява от политици и експерти, които не познават бизнеса и очевидно имат други цели. При това безмитните обекти продават зад линията на митнически и граничен контрол и нямат отношение към контрола в зоната на ГКПП. Щъкането на куфарните търговци е проблем на контрол на други органи. Не куфарните, а карго- контрабандистите са големият проблем на България.
Какво смятате да правите, за да възстановите справедливостта?
– Очевидно вървим към възстановяване фришоповетете. Към българските граници имат интерес и мощни чужди компании, които в писмен вид в края на миналата година са информирали за това премиера Борисов и министъра на финансите Дянков. Те са поискали това официално и от министъра на външните работи Николай Младенов. И как не – над 20 млн. души прекосяват българските ГКПП, които са на стратегическо място между два континента. Сега валутата и данъците, както и работните места са обсебени от съседните ни държави. Въпросът е дали правителството ще прояви справедливост, какъвто дефицит има спрямо българския бизнес въобще, и ще възстанови правата на българските оператори или ще предостави този конкурентен бизнес отново на чужди компании.
Как ще коментирате законопректа Василев?
– Искам да кажа нещо много важно – вносителят предлага допълнителен данък (освен корпоративния) от 3% върху оборота – фиксиран в ЗКПО, което прави поне 11 млн. лв. годишно за поддръжка на ГКПП.
Трябва ли да се бърза?
– Да, при високите цени на горивата българският ТИР-транспорт ще остане тотално неконкурентен, при условие че Гърция и Турция имат безмитни бензиностанции и транспортният поток ще се пренасочва към тях. Косово до една година ще завърши магистрала, свързваща я с Македония и Гърция, а оттам и с Турция и Азия. Защо, според вас, автобуси и ТИР-ове ще минават през България, след като могат да зареждат на безмитните бензиностанции в Гърция и Турция?
