Бихме искали да изплатите Вашите задължения в размер на 183.43 лв. в рамките на 10 дни от изпращането на настоящото писмо. В противен случай ще упражним правото си да прекратим договора за Вашата кредитна карта, като целият дължим баланс по Вашата сметка ще стане дължим и изискуем .
Това е част от писмото, което Калин получава от своята банка. След като губи работата си като сервитьор, той спира редовните плащания по кредитната си карта, надявайки се да намери нов работодател. След многократни разговори по телефона и няколко писма той решава да предоговори кредита си, защото вижда, че няма да стабилизира бързо личните си финанси. Така успява да намали месечната си вноска до 40 лв., а банката престава да го търси.
Много по-агресивни са писмата
nbsp;
които колекторските фирми изпращат до клиентите си, когато става дума да се събират вземанията на мобилни оператори, на кабелни телевизии, на кредиторите на стоки, купени на разсрочено плащане, и други такива. От тези известия обикновено хората научават, че трябва да платят в срок от седем дни задължения от около 50, 100, 200 лв., иначе на вратата им ще почука съдия-изпълнител. В немалко случаи става дума за суми, които гражданите въобще не подозират, че дължат, но по-неприятното е, че често писмата, с които ги уведомяват за това, се търкалят около пощите им във входа, а информацията за тези задължения става достояние на съседите и обект на махленски клюки. Наскоро намерих на пода под пощенските кутии в блока писмо от компания за бързи кредити, адресирано до съседа ми. Поставих го в пощата му и ден по-късно, срещайки го във входа, го попитах дали го е взел. Да намерих го, но то не е само това писмо. Имам още едно от кабеларката, а и жена ми получи подобно известие и във всички тях ни плашат със съдия-изпълнител. Някой ден като нищо ще се наредят на опашка пред вратата ми, усмихва се накриво съседът.
Според служители на компаниите за събиране на вземания чрез тези известия те изпълняват ангажимента си да информират длъжника, че има непогасено плащане, и да му обяснят евентуалните последствия, ако не го изпълни. Острият тон на писмата също не бил случаен. От колекторските компании смятат, че само по този начин длъжникът ще реагира на известието. Ако го направи навреме, той има реален шанс да се споразумее за схемата на погасяване на задължението. Не обърне ли внимание на поканата, заплахата да се сблъска със съдия- изпълнител (и може би не с един) наистина е голяма.
Причината
nbsp;
за агресивното поведение на кредиторите и на фирмите за събиране на вземания си има своето обяснение – за разлика от времето, когато икономиката вървеше нагоре, днес кризата удари и банките, затрупвайки ги с лоши кредити. По последни данни на БНБ банковата система вече в страната не може да си събере над 8.360 млрд. лева. Но това далеч не е единственият проблем. В началото на януари Българската стопанска камара (БСК) обяви, че междуфирмената задлъжнялост в края на 2010 г. е надхвърлила 157 млрд. лв., което сравнено например с 2005-а, представлява нарастване от 2.4 пъти. Друго проучване на БСК сред 500 фирми показва, че 83% от компаниите имат несъбрани вземания. Тази ситуация освен до множество фалити на малки и средни предприятия води и до по-висока безработица. Тя пък е причината за невърнатите дългове.
Според наскоро оповестените данни на Камарата на частните съдебни изпълнители през 2011 г. са били заведени 180 хил. дела срещу длъжници. За сравнение – през 2008 г., последната силна година за българската икономика, делата са били едва 70 хиляди. Ръстът е значителен, смятат експертите, и ще се запази и през тази година.
Решението на съда
е крайният вариант за един кредитор да събере парите си.
Адвокат Анелия Бечева обаче съветва длъжниците да не стигат до съдебен спор. Тя казва, че е по-добре да прекратим навреме договора си за дадена комунална услуга, вместо просто да престанем да плащаме. Аз лично съм прекратявала договор, въпреки че от дружеството ми казаха, че е невъзможно, обяснява тя. Според адв. Бечева именно в договора между клиента и кредитора е регламентирано как да се процедира при некоректно поведение на някоя от двете страни. Няма законово определен срок, който трябва да измине, за да бъде заведено дело срещу даден длъжник. Няма и минимална сума, за която може да се започне дело.
Според Тихомир Тошев обаче , изпълнителен директор на компанията за събиране на вземания Фронтекст Интернешънъл АД, едва когато всички останали начини са изчерпани, се пристъпва към съдебен процес. Той казва, че стандартното време на изчакване от страна на кредиторите е между 6 и 12 месеца. Адвокат Бечева също твърди, че към нея компаниите се обръщат, когато просрочията не са погасявани повече от година, но не отрича, че в редки случаи се обръщат и компании, чиито длъжници са закъснели едва с няколко дена.
На този етап
основна спирачка пред фирмите
nbsp;
да заведат дело срещу длъжника си е цената му. Съдебното събиране е свързано с много голям разход и клиентите ни нямат желание да го правят, обяснява Тошев. Причината за това е, че първоначално съдебните разноски се поемат от кредитора и едва когато длъжникът бъде осъден, те се прехвърлят върху него.
Това от своя страна далеч не означава, че той ще бъде в състояние да ги плати, защото стигне ли се до съдебен процес, сумата, която осъденото лице вече ще дължи, надминава в пъти първоначалното му задължение. Така, ако е имало неплатена фактура на стойност от 200 лв. към мобилен оператор например, след края на делото длъжникът ще трябва да заплати минимум 700 лв. на оператора си – държавна такса, хонорари за адвоката и съдия-изпълнителя, както и други такси. Адвокати предупреждават, че няма таван за сумата.
Всъщност
големият проблем
nbsp;
на обществото не е в колекторските фирми, а в техните клиенти, които им възлагат събирането на вземания. Точно тези възложители чакат по няколко месеца и дори година за вземане, за което длъжникът често не подозира, и едва тогава тръгват да го събират. Проблемът би могъл да бъде решен, ако в Закона за задълженията и договорите изрично се запише изискване кредиторът да уведомява длъжника за непогасения дълг на петнадесетия или на тридесетия ден от просрочието и също така да го извести, когато продава този дълг или го повери на друга фирма за събиране.
Докато не бъде въведено това нормативно изискване, за да не се окажат изведнъж потребителите в ситуацията на изненадан длъжник, е добре да знаят, че всеки подпис носи отговорност и за двете страни по един договор. Със сигурност е отминало времето, в което може да си мислим, че е възможно да ползваме дадена услуга и да не я заплатим.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Практики
За извънсъдебното събиране на вземанията си търговците все по-често разчитат на специализираните фирми за събиране на вземания. Така кредиторите делегират правото върху вземанията си, като очакват колкото се може по-голяма част от тях да им бъдат върнати. Специализираните фирми от своя страна прилагат различни механизми, за да постигнат това.
Няколко дни след падежа на задължението компанията – колектор се свързва с длъжника, за да установи каква е причината за забавянето и кога може да бъде направено плащането. Това е т.нар. меко събиране или напомняне, като разговорите се водят основно по телефона и при нужда се изпращат и писма. Ако не последва реакция от страна длъжника, е възможно да се изпрати екип, който да се срещне лично със задълженото лице и да му обясни ситуацията. Този подход обаче не влиза в портфолиото на повечето колекторски фирми. Ако длъжникът не бъде открит или откаже да разговаря с екипа, срещу него се завежда дело от специализирани адвокати.
По подразбиране целта на всяка от компаниите за събиране на дългове е да успее да върне колкото се може по-голям процент от възложените й вземания, защото на тази база получава и своята комисиона . По пазарно правило между 1.5 и 10% от събраното задължение остават за посредника, като процентът зависи основно от просрочието на плащането.
