Инвестиционният банков сектор в световен мащаб потъва. Анализатори на швейцарската банкова група Креди Сюис пресмятат, че приходите от инвестиционни банкови услуги на големите американски банки са намалели с една четвърт през 2011-а. Търговията на облигации, валути и борсови стоки (дейности, познати под съкращението FICC), които са хлябът и маслото на бранша, регистрират мощно отстъпление – печалбите от тях са паднали с около 15% в Щатите. Нещата изглеждат още по-зле в Европа. По оценка на Креди Сюис европейските инвестиционни банки ще отчетат 43% спад на печалбите си през миналата година.
Първите няколко седмици на 2012-а също изглеждат ужасно. Пазарите се възстановиха в сравнение с декември, но им липсва обичайният януарски скок. Анализатори на Ситигруп прогнозират нов спад от 10% на приходите от FICC в Европа през тази година.
Въпросът, преследващ сектора, е дали тези спадове са временни или, трайни. Търговията върви нагоре и надолу – коментира за журналисти през януари шефът на Джей Пи Моргън Чейз Джейми Даймън. – Когато нещата се успокоят, тези числа ще скочат отново и ние пак ще сме гениални не защото сме направили нещо, а защото сме останали в играта.
Ако целта е да се преживее спадът
логичният подход е да се намалят разходите. Банките вече правят драстични съкращения на персонала. По сметки на специализирания финансов вестник Файненшъл нюз 16 от най-големите инвестиционни банки са закрили 26 600 работни места по света през последните шест месеца, което представлява 8% от общата им работна сила.
Мрачно е битието и на банкерите, успели да запазят работата си. В добрите стари времена инвестиционните банки уволняваха хора, но продължаваха да плащат големи премии на останалите. Днес разходите за възнаграждения се режат дълбоко и банковите ръководители не се притесняват, че конкурентите им биха отмъкнали най-талантливите кадри. По оценка на икономическата консултантска фирма CEBR парите за премии във финансовото сърце на Лондон – Сити, ще намалеят с около 38% през тази година и размерът им ще се стопи до около една трета от нивото преди началото на финансовата криза. Играчите от Уолстрийт, включително и Ситигруп, Моргън Стенли и Голдмън Сакс, пък режели заплащането с между 30 и 70 процента.
През седмицата германският банков лидер Дойче Банк съобщи на служителите си, че ще ограничи премиите до 200 хил. евро през 2012-а, твърдят запознати с дискусиите лица. Персоналът щял да взема до 100 хил. евро в брой плюс 100 хил. евро под формата на банкови акции, които нямало да може да продава до август. Всякакви допълнителни премиални щели да се разсрочват за тригодишен период. Този таван щял да важи за всички служители на компанията, включително и за инвестиционните банкери. Дойче Банк е намалила възнагражденията в корпоративното и инвестиционното си поделения с 15% през 2011-а след спада на печалбата им.
В САЩ Бенк ъф Америка замразява основните заплати и ограничава кешовите премии до 150 хил. щ. долара за някои инвестиционни банкери, съобщиха през януари добре информирани източници. Таванът се отнася за служителите, които ще вземат премии от 1 млн. щ. долара за 2011-а, като останалите ще са под формата на акции. Моргън Стенли пък е ограничил допълнителните кешови възнаграждения до 125 хил. щ. долара на човек.
Диетата за отслабване
обаче не е достатъчна за много банки и някои от тях променят бизнес моделите си.
Под натиска на финансовите регулатори компаниите в световен мащаб се ориентират към такива услуги за клиентите си, които не гълтат много капитал.
Великобритания и Швейцария притискат банките си да държат повече собствен капитал, а банковите мениджъри се стремят да ограничат загубите. Швейцарският банков лидер Ю Би Ес ще намали претеглените, съобразно риска, активи в инвестиционното си поделение с почти 50% през следващите пет години и закрива някои бизнес линии. Английската Роял бенк ъф Скотлънд, която навремето имаше амбиции да стане водеща световна инвестиционна банка, в момента се разделя с някои активи – на 1 февруари тя продаде поделението си за корпоративни и брокерски услуги Hoare Govett на американската инвестиционна банка Джефрис.
Всичко това води до консолидация в две направления. Първото е, че когато някои играчи се изтеглят от определени ниши, те дават възможност на конкурентите си да увеличат пазарния си дял на тях. Второто е, че когато банките напират да търгуват с облигации, валути и акции, те ще свалят и цената на услугите, което със сигурност ще зарадва потребителите, но същевременно ще доведе до концентрация на пазарни дялове в най-едрите.
Нишата работи, ако можеш да я завоюваш
nbsp;
В условията на оскъдни средства и недостатъчно капитал инвестиционните банки ще трябва да решават дали да специализират в областите, където са най-силни.
Лидерите на глобалния инвестиционен банков сектор ще продължат да разчитат на по-диверсифицирани бизнес модели, чрез които да увеличават приходите си. Примерно, те могат да дават заеми на фирми, след което да им помагат да продават акции и да застраховат валутните движения по капитала, който привличат от емисиите на тези ценни книжа. В този елит вероятно ще попаднат английската Барклейз кепитъл, германската Дойче Банк и щатските Ситигруп, Джей Пи Моргън и Голдмън Сакс.
Втората област на специализация ще е на географски принцип – повечето инвестиционни банки може би ще се откажат от амбициите си за световно присъствие и ще се съсредоточат върху районите, където са най-силни.
Въпреки страховитото настояще би било глупаво да се подценяват жизнеспособността и ресурсите на компаниите от инвестиционния бранш. В тях работят умни, предприемчиви хора, които винаги са готови да изобретят нови финансови продукти и да ги продадат на останалия свят. И вместо да прекарат потискащо десетилетие в съкращения и преструктуриране, инвестиционните банкери могат да изненадат клиентите си с нов голям иновационен продукт за печелене на пари.
Ако пазарите отново тръгнат нагоре, както очаква Даймън, инвестиционният банков бранш ще изглежда по съвсем различен начин през следващите няколко години с няколко големи глобални играчи и множество фирми с доминиращо влияние в собствените си ниши. В случай че приходите останат скромни, акционерите ще продължат да печелят, защото служителите ще получават по-малък дял от баницата. Което за банкерите ще си е направо провал.
