Времето на лакмусовите експерименти преди вземането на важни правителствени решения, изглежда, изтече. Пълзящите слухове какво ще прави вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, за да посрещне плащанията по външния дълг и да накаже банковата лакомия в България, вече добиха реални очертания.
Дянков призна, че част от Сребърния фонд, предназначен за бъдещи пенсии, може да бъде използвана за плащания по външния дълг през януари 2013 година. Той коментира възможността Фондът, който сега е част от фискалния резерв, да се управлява по-активно, като се инвестира в български ДЦК, за да се постигне по-висока доходност.
Така на практика финансовият министър ще замени външен за вътрешен дълг на правителството с всички произтичащи от това зловредни влияния върху реалната икономика, поради свиване на ликвидността, коментираха финансисти пред БАНКЕРЪ.
С времето парите от Сребърния фонд ще може да се инвестират и на фондовите борси, каза Дянков. Като се сложи инфлацията, излиза, че сега Фондът губи годишно по 30-40 млн. лв., добави той. Министър Дянков обаче премълча, че решенията за инвестиране на парите от Сребърния фонд се вземат от управителния му съвет, чийто председател е самият той. Схемата, за която се заговори още миналата година, предполага Сребърният фонд да бъде изваден от БНБ и с него да се финансира бюджетният дефицит. Това вече бе направено година по-рано с парите на здравната каса. Фондът, който бе създаден при управлението на тройната коалиция, е натрупал суми от приватизация и концесии в размер на 1.8 млрд. лв. и по закон те са резерв за бъдещи пенсии.
Според предшественика на Дянков – Пламен Орешарски, сегашното правителство има явни предпочитания към най-лесния, но и най-рисков вариант да плати на падежа на еврооблигациите през януари 2013-а с пари от фискалния резерв. Близки до правителството експерти вече подготвят широката публика за предстоящото, като обясняват колко са ниски лихвите по депозираните в БНБ ресурси от фискалния резерв, в това число и от Сребърния фонд. Орешарски нарича тези аргументи тривиални и силно аматьорски, които се конфронтират с основни принципи на управлението на публичните финанси. Те обаче са конформистки за тази част от публиката, която се дразни от всякакви – по своя характер, спестявания и трудно заспива, преди да ги изхарчи.
Другият предшественик на Дянков – Милен Велчев, също оспорва подхода му. Емисия на държавни ценни книжа, която да използва високата ликвидност на банките и пенсионните фондове у нас, може да бъде пласирана при ниска цена, защото тези инвеститори нямат особен избор, но размерът на ресурса им не е безграничен, казва Велчев. Освен това, изсмуквайки парите от местните финансови институции, държавата ще затрудни нормалното финансиране на бизнеса и ще докара икономическата стагнация, смята той.
Въпреки предупрежденията на предшествениците му министър Дянков очевидно смята да заобиколи ограниченията за боравене с фискалния резерв. Това, както БАНКЕРЪ вече няколко пъти писа, може да стане, като резервът или поне парите от Сребърния фонд бъдат депозирани по сметки в търговска банка (например държавната Българска банка за развитие), а последната купи специална целева емисия ДЦК. Лихвата по тези ДЦК може да бъде малко по-висока от досегашната доходност на фонда, за да е оправдано местенето на парите. Сериозният проблем обаче е в това, че ресурсът на фонда вече няма да го има. Вместо него ще стоят, условно казано, някакви ДЦК (в действителност счетоводни записи), които ще удостоверяват, че бъдещите пенсионери ще имат да вземат от държавата.
Отделен въпрос е, че подобно местене на парите на Сребърния фонд драстично нарушава принципите на валутния борд. За това предупредиха и банкери и независими икономисти още когато идеята на Дянков за пръв път се появи на бял свят.
Другата любима тема на финансовия министър – високите банкови лихви – също доби реални очертания. След като седмици наред се тръбеше, че той има срещи с банковата асоциация, а оттам не знаеха, Дянков заяви, че в първите дни след 13 февруари се очаква представители на финансовото министерство да се срещнат с Асоциацията на банките в България. АББ трябва да мисли за мерки, които да помагат на домакинствата и на бизнеса, обясни Дянков, като даде любимия си пример с успешната фискална политика на правителството.
Преди фронталната атака: срещу банките на нож!, вицепремиерът Симеон Дянков заложи на артилерийската подготовка с няколко залпа. Първо гръмна идеята при формирането на лихвените си проценти банките у нас да стъпят на независим пазарен индекс, като например EURIBOR. Въвеждането на основния базисен лихвен процент – EURIBOR , у нас се налага, за да има много по-голяма сравнимост за това какво правят банките, каза Дянков.
Повечето финансови институции у нас променят лихвите си с решение на управителните си органи, а европейската практика била да се съобразяват именно с пазарни измерители като EURIBOR и LIBOR. Според асоциация Активни потребители само три банки в България са ползвали пазарен индекс за база, останалите 29 трезора прилагат други схеми.
Банкерите веднага скочиха срещу това съждение. Банките в Западна Европа вземат двата европейски индекса за база, защото тези измерители се формират на същите пазари, на които те се финансират. Няма логика, след като нашите банки набират средствата си на частния пазар, да се връзват за евроиндексите. Това коментира специално за БАНКЕРЪ Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК. В момента, заради кризата, EURIBOR е изключително занижен – около 1%, но той ще нарасне с оживлението на икономиките, предупреди тя. Ако сега приемем EURIBOR за база, с рисковата надбавка от 7%, лихвата ще е 8%, но когато утре индексът скочи до 5%, на каквито равнища е бил, с рисковата надбавка лихвата ще стигне… 12 процента, приведе пример Маринова.
Вторият залп, отправен от финансовия министър, е проектопоправка в Закона за потребителския кредит, който в момента не важи за заеми под 400 лева. Предвижда се всички кредити от 1 стотинка нагоре да се регулират, заяви финансовият министър. По негови данни миналата година половин милион българи са взели кредити под 400 лева.
Небанковите финансови институции реагираха единодушно, че е заплашен бизнеса им, защото ще ги вкарат в тежки процедури при отпускане на бързите кредити, което ще ги забави и ще ги лиши от основното им предимство.
Дянков стреля и по таксите.Той даде пример с разноските за оценка на имот, който ще служи за залог при ипотечен заем. У нас обикновено плаща клиентът, а е редно тази такса да се дели с банката, която също има интерес от оценката. Възможно е министърът да настоява за премахването и на наказателната такса при предсрочно погасяване на кредит, която той неведнъж е критикувал.
Все още не е ясен форматът, пред който министър Дянков ще изложи идеите си. С предишната си оферта към банките той искаше да ги подложи на кръстосан огън пред Тристранния съвет – правителство, синдикати и работодатели. Асоциацията на банките в България тогава се съгласи, но изрази недоумение от предложения формат на срещата. Шефът на АББ Левон Хампарцумян реагира остро, че България не е Северна Корея и че само в тоталитарни режими лихвите се командват административно.
Развръзката предстои!
