Страхът от кризата прави гражданите предпазливи в потреблението
И сега добрите клиенти получават заеми при 3-4% по-ниска лихва
Финансирането на ПИБ не зависи от външния пазар
Г-н Костов, преди да станете председател на УС и изпълнителен директор на ПИБ, вие дълги години сте оценявали рисковия профил на банковите клиенти. Какво, според вас, е нивото на риска на българската икономика?
– Този въпрос има няколко измерения. За мен най-важното е кои сектори ще се развиват добре и кои не. Очакванията ми са за растеж в производството – чрез иновативните технологии и експортно ориентираните фирми, както и в земеделието. Проблеми ще продължат да имат бизнесът с недвижими имоти, транспортът и услугите. Казано по друг начин, не очаквам някаква съществена промяна в конюнктурата. Смятам, че 2012-а няма да е по-лоша от 2011-а.
Не сте ли голям оптимист?
– Не мисля. Заключенията ми са базирани на нарасналия брой искания за кредити в Първа инвестиционна банка, както и на данните на БНБ за последното тримесечие на 2011-а, които показват сериозен ръст на предоставените заеми.
Вярно е, че за една година ПИБ има доста сериозен ръст на разрешените заеми…
– Да, около 800 млн. лв., но още по-голямо е увеличението в привлечените средства – над 1 млрд. лева.
Само че този ръст в кредитирането не се ли дължи на единични големи сделки?
– Не. Нашият акцент е върху финансирането на малки и средни предприятия. Вярно е, че ние сме силни в корпоративното кредитиране, но пак повтарям, че сме фокусирани върху заемите за малки и средни предприятия, и то по проекти, свързани с европейски програми. Дори наскоро създадохме една нова дирекция, която се казва, Европрограми и външни партньори. Хората в нея ще се грижат за по-доброто обслужване на клиентите и предоставянето на консултации по кандидатстване за еврофинансиране.
А защо в името на дирекцията има и понятието външни партньори?
– Причината е, че една от функциите й е да консултира достъпа и до средствата и услугите, осигурявани от финансови структури, които са външни партньори за банката, като например Международната финансова корпорация, която е част от групата на Световната банка, както и частни чуждестранни банки, които традиционно финансират под една или друга форма ПИБ.
След като средствата, събирани от депозити на вътрешния пазар, са ви достатъчни, защо общото събрание на ПИБ преди три месеца даде разрешение на управителния съвет на банката да емитира облигации до 2 млрд. лева?
– Това е право, което управителният съвет винаги е имал. Идеята е в момента, в който външните пазари се отворят, в смисъл когато започне активно предлагане на сравнително евтино финансиране, банката да може да излезе на тях и да разпредели по-правилно източниците на привлечен ресурс. По този начин ще имаме възможност да намалим цената на нашето финансиране и да удължим матуритета му, което от своя страна ще ни позволи да предлагаме по-атрактивни условия по кредитите. Но пак казвам, това е опция, която бихме използвали едва след като международните финансови пазари излязат от сегашната кризисна ситуация.
Само че в момента привлеченият от българския пазар ресурс не е ли по-скъп от този, който бихте могли да си осигурите от чужбина?
– Не, и двата източника са еднакво скъпи. Ще ви дам пример, че италианската държава се финансира при 7% годишна доходност. Когато говорим за частни банки, очакванията на инвеститорите са за още по-висока доходност. А истината е, че пазарът на корпоративни облигации, особено на институции от нашия регион, буквално стагнира.
Да се върнем на българския пазар. Казахте, че сте оптимист за експортно ориентирания сектор. Той обаче не започна ли да губи от първоначално набраната скорост?
– Не мисля. За една година ръстът на експорта е 30%, а на вноса 20 процента. Истината е, че изминалите две-три години на криза донесоха и полза на България, защото много фирми преосмислиха стратегиите си за успешен бизнес. Видя се, че производството, свързано с износа, е печелившата карта, на която трябва да залагат фирмите. Тези, които го направиха, не само оцеляха, но и подобриха финансовото си състояние. На другия полюс останаха компаниите, свързани предимно с вътрешния пазар. Междувременно потреблението спадна значително и дружествата, чиято дейност зависи от него, влошиха показателите си, а някои фалираха.
Само че експортът на България е свързан в по-голямата си част с пазарите в Европа, а там перспективите не са много добри?
– Не мисля, че специално българският износ за европейските пазари ще се свие. Знаете ли, има един любопитен феномен. Когато кризата в ЕС се задълбочи, бизнесът там започна да прави по-малки и често индивидуални заявки за внос на стоки. Оказа се, че точно тези заявки са особено изгодни за по-малките износители като българските фирми, които, първо, никога не са имали мощности за големи обеми производство и, второ, много по-лесно могат да нагодят тези мощности към индивидуалното желание на клиентите си. По тази причина нашите износители не понесоха и не понасят сериозни загуби от свиването на поръчките от страна на своите клиенти в ЕС.
Говорим си за бизнес, но ще се съгласите, че без кредитиране той не може да се развива. В този смисъл при какви условия може да има намаляване на цената на предоставяните от банките заеми?
– Знаете, че тази цена на кредита е пряко свързана с рисковия профил на клиента. Фирми с добри финансови резултати и стабилна или перспективна пазарна позиция и сега вземат заеми при лихви, които са с 3-4% по-ниски от компании, чиито отчети не показват, че са в добро състояние. Отмина вече времето, когато бизнесмените можеха да вземат изгоден заем, въпреки че по документи компанията им не се развива добре. Сега такива дружества също могат да вземат заем, но при по-висока цена. И в двата случая обаче съм категоричен, че лихвите се формират на пазарна основа. От тази гледна точка, тъй като не очаквам голямо подобрение в икономическата среда, смятам и че цената на кредита няма да се промени твърде много през тази година. За да сме по-конкурентни на пазара, ние сме заложили в бюджета на ПИБ едно намаление до половин процент на средния размер на лихвите.
Това означава ли, че ще намалявате и лихвите по депозитите?
– Това е нещо, което правихме с малки стъпки през цялата минала година. Хората намаляват потреблението и увеличават спестяванията, които да използват при извънредни обстоятелства – ако загубят работата си или се разболеят, или пък ако се случи нещо друго непредвидено. От един момент задълбочаването на кризата започва да бъде следствие и от мисленето на потребителите. Страхът им да купуват свива търсенето и ограничава приходите на фирмите. Получава се нещо като омагьосан кръг, от който се излиза само ако хората преодолеят психологическата преса на кризата. Всъщност аз много се надявам, че ако не тази, то следващата година българите ще решат, че достатъчно дълго са ограничавали потребителските си нужди и ще бъдат по-активни. Това ще е истинският стимул за съживяване на икономиката ни.
Разговора води Петър Илиев
