Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков за пореден път се самопорица публично, този път за подписването на АСТА. Четиридесет и една годишният технократ и специалист по мениджмънт, преструктуриране и оздравяване на компании блесна в публичното пространство за четвърти път в последната година като дежурния виновник на правителството. Първият път беше, когато намекна, че Лукойл има вина за високите цени на горивата. Вторият – когато обяви уволнението на директора на НЕК след неправомерно, според него, подписано допълнение към споразумението за АЕЦ Белене. Това му донесе и предупреждение от премиера, че няма право на повече грешки. При третия случай се ангажира лично с каузата за проучване за шистов газ – само за да бъде бламиран по-късно от собственото си мнозинство. Четвъртият и последен случай касае спорното споразумение за защита на интелектуалната собственост, внесено от него и прието от кабинета на 16 ноември 2011 година.
Не очаквам никой да поеме вината за АСТА, затова сега аз заявявам, че поемам вината, обяви през седмицата Трайков. Задължението и отговорността за актовете, които излизат от министерството към Министерския съвет, е на министъра. Приемаме, че вината е моя, тя не е на експертите. Да съм чел по-добре. Премиерът го подкрепи и изрази мнение на правителственото заседание, че той великодушно е приел отговорността, за да не се водят дебати. Невинаги обаче Борисов е бил така благосклонен към него.
В характера на Трайков е да заема позиции, които не са популярни и дори вървят срещу общественото мнение. За правителство, което избягва налагането на непопулярни мерки и се стреми да угоди на всички, това е ценно попълнение. Още при преговорите за пенсионната реформа в тристранката в края на 2010 г. икономическият министър играеше ролята на лошото ченге. Тогава премиерът Борисов обяви, че пенсионните осигуровки ще бъдат вдигнати, което доведе до оттеглянето на работодателите от тристранния съвет. И ако Дянков деликатно обясняваше, че не му се иска налозите да се вдигат, Трайков заяви в прав текст, че не вижда икономическа логика в предложена мярка. Позицията му стана повод за коментари, че чрез него министър-председателят тества обществената реакция за по-сериозно вдигане на пенсионната възраст. Дали е имало подобна договорка, е спорно, но премиерът не критикува поведението му пред медиите – нещо, което обикновено не пропуска, ако някой от подчинените му си позволи несанкционирано поведение. По-рано, през април същата година, Трайков беше сравнил по-високото ДДС, обявено от Борисов, с последния куршум, който трябва да се изстреля, след който вече няма друго. Вдигането на данъците никога не е добра идея, изрази той последователната си позиция.
Интересен момент от министерската кариера на Трайков беше и словесната му престрелка с директора на Лукойл България Валентин Златев от март 2011 г., когато обвини индиректно рафинерията за високите цени на горивата. Оставете го икономическия министър, тази седмица той направи няколко много необосновани твърдения, аз съм му казал какво имам предвид, репликира го тогава Борисов. Самосиндикалната акция беше последвана от уникално като тон прессъобщение на компанията, в което се казваше, че Трайков има аспирации към активите на най-големия инвеститор в България и в което се твърдеше, че е икономически некомпетентен.
Най-сериозното разклащане на министерския му стол обаче дойде няколко седмици по-късно, когато обяви уволнението на директора на НЕК Красимир Първанов, без да го съгласува с финансовия министър Симеон Дянков и с премиера. За втори път и той ще е последният, в който правя на министър Трайков подобна забележка, предупреди го тогава Борисов, като уточни, че трети път няма да има.
Ако трябва да изобразим икономическия министър като герой от политически комикс, той би трябвало да носи факела на инвеститорската мощ, с който се опитва да освети бедна България. Както много от днешните управляващи, Трайков идва от света на бизнеса и се чувства леко неуютно в позата на политик. Неговата енергия е предприемаческа, не партийна. Третият случай, при който попадна в публичното пространство в некомфортна ситуация, беше при офанзивата му за даване на разрешение на Шеврон за проучване за шистов газ. В крайна сметка протестите принудиха правителството да обяви мораториум. Така министърът беше поставен отново в неудобна позиция. Никой не го упрекна – контрата обаче остана в неговото поле.
Трайков далеч не се вписва в шаблонната роля на виновника, който играе ролята на бит ученик, отстъпва и си мълчи. Разбира се, като всяка публична фигура има и прояви, в които не блести с особена адекватност. По повод на скандалите с подслушването на шефа на агенция Митници Ваньо Танов министърът коментира, че подслушването си има и добра страна, защото, ако човек забрави какво е казал, то било нещо като архив. Зад привидния му конформизъм понякога се крие и нещо друго. Част от отстъпленията му не са окончателни, а са стратегически ходове, други пък са направени след скръцване със зъби. Той вече анонсира създаването на парламентарна комисия, която ще преглежда анализите за добива на шистов газ. Изрази и мнение, че дебатът по темата ще бъде подновен. Коментирайки АCТА, Трайков отбеляза, че България и българският бизнес имат интерес от част от споразумението, защото марките ни били използвани неправомерно в чужбина.
