Възлагане на поръчки без конкурс, пряка намеса в работата на оценителните комисии, промяна на условията в хода на процедурата… Това са само част от новите правила за провеждане на обществените поръчки, които без много шум влизат в сила на 26 февруари. Но докато подобно отношение донякъде е нормално за други нормативни поправки, в случая е необходимо да се обърне по-сериозно внимание, най-малкото защото чрез обществените поръчки се разпределят по няколко милиарда лева на година.
Несъмнено най-засегнати от измененията ще са представителите на бизнеса, чиито предложения така и не намериха място в нормативната база. На практика от следващата седмица общините вече ще могат да възлагат поръчки без конкурс на собствени фирми за комунални услуги (почистване, извозване на боклук и др.), с което достъпът на частни компании до тези дейности се отрязва. Да не говорим, че така се премахва конкуренцията, а и каква е гаранцията, че по тази схема купища пари няма да отидат в джобовете на местните управници, вместо за чистота?
В закона е записано, че за да се прилагат тези т.нар. ин хаус поръчки, е необходимо дружеството изпълнител да е изцяло общинска собственост, да реализира поне 90% от оборота си от дейности, подобни на възлаганата поръчка, и да не изпълнява услуги на други възложители. Това не е спонтанно хрумване на някого и не се прави с цел да се изкривят пазарът и конкуренцията. Много от общините имат намерение и желание да участват в тази дейност с тяхно търговско дружество, а в досега съществуващото законодателство това бе недопустимо, обясни министърът по еврофондовете Томислав Дончев, който отговаряше за законовите корекции. Нищо не пречи обаче кметовете да регистрират ново дружество без опит и капацитет, само и само за да му възложат почистването на града, като междувременно нагласят в управителните му органи правилните хора.
Не по-малко притеснение предизвиква даденото право на възложителите на обществените поръчки да контролират работата на конкурсните комисии по своя инициатива или по сигнал на заинтересовано лице. С други думи, кметовете, министрите и шефовете на държавни агенции ще могат да се намесват и да коригират решенията на оценителите в правилната посока. В крайна сметка оценителната комисия е един помощен орган на възложителя. Тя е назначена от него, за да извърши една определена работа, следвайки нормите на закона. Финалната отговорност винаги е на възложителя, аргументира се министър Дончев. Само че според бизнеса тази опция изцяло обезсмисля функциите на независимата оценителна комисия и отваря вратата за пряко и непосредствено влияние върху нея.
Въвежда се и още една възможност, която освен че предразполага към нови корупционни практики, може да доведе и до безкрайно удължаване на процедурите. Става дума за разпоредбата на чл. 27а, ал. 1, която гласи, че възложителят може, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, еднократно да направи промени в обявлението или документацията чрез публикуване на решение за промяна в Регистъра на обществените поръчки. По действащата сега нормативна уредба никой няма право да променя публикувана вече обява, което явно създава доста неудобства, щом нещата се обръщат на 180 градуса.
Новостите продължават с това, че занапред възложителите на малки обществени поръчки ще трябва да публикуват покана към потенциалните изпълнители единствено на портала за обществени поръчки и на своята интернет страница, като отпада задължението и за обява в Държавен вестник.
Независимо от настояването на Европейската комисия да се създаде регистър на неизрядните фирми и в променения закон не се предвижда нарушителите на процедурите да бъдат обявявани публично. Обяснението е, че много от тях завеждали дела срещу съответните ведомства за уронване на имиджа им. От една страна, ние имаме ангажимент да поддържаме такъв списък, но от друга, присъствието на дадени фирми в него се оказва много сериозно предизвикателство, тъй като подобно действие може да бъде обект на силна съдебна кампания и обжалвания, изтъква Томислав Дончев.
Нищо чудно обаче в скоро време новоприетите правила за провеждане на обществените поръчки да претърпят нови промени. Причината е, че Европейският парламент вече одобри резолюция, според която законодателството в тази сфера трябва да бъде реформирано така, че да се улесни достъпът на малките фирми до процедурите. Обществените поръчки представляват около 17% от брутния вътрешен продукт на общността. Използването на парите на данъкоплатците по най-целесъобразния начин е жизнено необходимо за обновяването на икономиката и създаването на работни места, особено по време на криза, отбелязва вносителят на предложението – германската евродепутатка от Партията на Зелените Хайди Рюле. В условията на дълбока криза се нуждаем от ясни и прости правила. Само по този начин обществените власти могат да насърчават иновациите и растежа, допълва тя.
Констатациите на Европарламента са, че сегашните правила правят тръжните процедури тромави и скъпи. За да се намали административната тежест за фирмите, евродепутатите предлагат създаването и на електронен паспорт за поръчки в рамките на ЕС, който да доказва, че притежателят му отговаря на европейските изисквания. Другите мерки за премахване на бюрократичните бариери са използването на декларации за съответствие и искане на оригинални документи само от одобрените кандидати или от участника, спечелил търга.
За да се осигури по-лесен достъп за малките и средните предприятия, пък се предлага разделянето на обществените поръчки на повече и по-малки части, което трябва да увеличи шансовете им за наддаване. Според статистиката сега на малките фирми се пада само една трета от стойността на всички публични търгове, при все че техният дял в икономиката е над 50 на сто.
Сред предложенията, които несъмнено ще предизвикат най-голям отзвук в България, е и това критерият най-ниска цена вече да не е определящият фактор при възлагането на договори. Според резолюцията е необходимо той да бъде заменен с критерия за икономически най-изгодна оферта по отношение на икономическите, социалните и екологичните ползи, като се отчитат разходите за целия жизнен цикъл на съответните стоки, услуги или дейности. Впрочем напоследък и у нас уж се избира икономически най-изгодното предложение, но почти винаги зад това определение отново се крие най-ниската цена.
nbsp;
nbsp;
Нарушенията при процедурите са ни стрували близо милиард
Общата сума на загубите, които държавата е понесла от допуснати нарушения при провеждането на обществените поръчки в периода от 1998-а до 2011 г., надхвърля 976 млн. лева. Това показва анализ на Института за пазарна икономика, направен въз основа на резултатите от проверки на Сметната палата. Като загуби икономистите определят средствата, за които има ясни данни или заключения на одитора, че са били изразходвани неправомерно или не са допринесли за постигането на конкретни резултати.
Една от най-честите причини за прахосването на пари от държавата и общините е обявяването на няколко обществени поръчки за едно и също нещо, които освен че увеличават разходите, в крайна сметка се печелят от една и съща компания. До по-големи харчове води и необоснованото завишаване на техническите или финансовите изисквания към кандидатите.
