След дълго и тягостно мълчание социалните партньори най-накрая си проговориха. На първото си заседание за 2012-а Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) одобри важни за бъдещето на социалната ни система промени, засягащи Кодекса за социално осигуряване. Правителство, синдикати и работодатели решиха обезщетенията за майчинство да се изчисляват на базата на осигурителния доход за последните 24 месеца, болничните да се смятат за 18 месеца назад, а земеделци и тютюнопроизводители да загубят преференциите си да се осигуряват върху минимален доход от 240 лв., когато изпълняват и друга трудова дейност.
Заседанието си заслужава да се отбележи и заради това, че синдикатите се върнаха на голямата сцена и си стиснаха ръцете с недолюбвания до неотдавна от тях финансов министър Симеон Дянков. Всички участници обявиха срещата за особено ползотворна и в тристранката , изглежда, отново се възцари мир и любов. Но дали наистина е така, равнопоставени ли са вече партньорите в съвета и дали ключовите решения за трудовия пазар, осигуряването, доходите и безработицата ще се взимат с консенсус?
Отговорът е, че и работодатели, и синдикати очевидно се чувстват силно ограничени от поддържащата роля, отредена им в Тристранния съвет, и всячески търсят начин да счупят оковите. Точно затова те
плахо предложиха нови правила
nbsp;
на играта. Бизнесът и профсъюзните деятели в един глас настояха дневният ред на заседанията на съвета в бъдеще да се определя от партньорите вместо еднолично от правителството, а Министерският съвет да информира и да се аргументира защо не приема становища на тристранката. Най-вероятно и този зов за влияние ще заглъхне като буря в чаша вода, тъй като управляващите нееднократно показаха, че не приемат критики или възражения отвън. Сега ще бъде обещано, а после – забравено.
Всъщност на последния Тристранен съвет бе запята старата песен на нов глас. С тази разлика, че неправителствените организации изглеждат още по-немощни и изчерпани като конструктивна опозиция. Да вземем пресните решения за удължаване на периодите за изчисляване на болничните и майчинството. Преди Нова година синдикатите бяха обявили за абсурдни подобни мерки – по този повод се чуха квалификации като нонсенс , дискриминация на майките и ощетяване на работещите, а сега слагат подписа си за промените с принципни възражения. Същото стана и с поредната последна пенсионна реформа на ГЕРБ. Кабинетът еднолично взе решение да вдигне възрастта и стажа за пенсии, а КНСБ и Подкрепа напуснаха сбирката, докато някой проумее, че трябва да има диалог. Но в края на краищата мнозинството в парламента си прие корекциите чрез Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012-а, а профсъюзите се примириха след няколко протеста.
Шефът на КТ Подкрепа Константин Тренчев неотдавна заяви, че синдикатите са се върнали в Тристранния съвет, тъй като заедно с работодателите искали да подобрят дейността на този важен орган. Всичките наши протести, като се започне от голямото шествие-митинг пред Народното събрание за пенсиите, мине се през стачката на железничарите и свършим с миньорите, се дължи на подписани и неизпълнени споразумения, изтъкна Тренчев. Интересно защо тогава потърпевшите решиха рязко да свалят гарда, след като сами признават, че правителството си прави пас дори за последните договорености с миньорите?
Работодателите също се чувстват в небрано лозе, някои напускат управлявания в една посока кораб, а
други ще бъдат изхвърлени
nbsp;
от него. Председателят на управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов например уведоми с писмо финансовия министър Симеон Дянков и колегите си от бизнеса, че структурата се оттегля от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Една от причините е влошеният климат в трипартитния диалог, а другата – приетите промени в Наредбата за критериите за национална представителност на работодателски и синдикални организации. Именно с тях обликът на Тристранния съвет ще бъде драстично променен, като някои от днешните представители в него ще останат зад борда към средата на годината.
Във въпросната наредба са заложени куп нови мерки и критерии, с които тристранката ще се монополизира още повече. Според приетите текстове работодателските организации ще трябва да доказват с документи, че в тях членуват най-малко 100 000 работници и служители на трудов договор. Има и нови лимити за представителство в отделните икономически дейности, касаещи синдикатите. Така Съюзът за стопанска инициатива на любимеца на правителството Алексей Петров и БСЧП Възраждане почти сигурно ще отпаднат от сметките. Търговската палата също бе застрашена заради изискването работодателите да извършват дейности, изрично възложени само на тях със закон или друг нормативен акт. Интересното е, че Конфедерацията на работодателите и индустриалците, ръководена от Огнян Донев, дори бе предложила минимален праг от 250 хил. членуващи, за да останат в тристранката само истинските. Социалният министър Тотю Младенов добави, че ако бизнес организациите не покриват изискванията, те спокойно могат да се обединят, което било нормална европейска практика. Едва ли обаче е такава практиката кабинетът
с подзаконови актове да нарушава свободата
nbsp;
и принципите за сдружаване.
Въпросът има и друг аспект. Правителството постепенно повиши минималните осигурителни прагове по икономически дейности, като най-засегнатите, естествено, се оказаха семейните фирми с няколко служители и самонаетите лица. Точно дребният и средният бизнес досега бяха най-слабо или изобщо не бяха представени в съвета, а с новите изисквания гласът им съвсем ще заглъхне. Тоест, тази наредба може да се превърне в държавен механизъм, с който да се толерират големите и в същото време да се изтръскват джобовете на действително затруднените.
Доколко сериозно се отнася държавата към тристранката и нейните функции достатъчно красноречиво показва и сайтът на Министерския съвет, или по-точно Порталът за консултативни услуги. На едничката страница за НСТС в списъка с представените организации все още фигурира името на Търговската палата. Не е извадена работна програма, няма отчетност за извършената дейност, да не говорим за стенограми от заседания. Дори графикът за заседанията на комисията обикновено е грешен. С две думи – вятър и мъгла.
