Дори популярната фантастична сага на Джордж Лукас Междузвездни воини изглежда като треторазредна сапунка на фона на драматичния екшън, разиграл се в българското здравеопазване през последната седмица. Нерегламентирани бонуси, уволнения и принудителни оставки, лобистки интереси, високи цени на лекарствата… се преплетоха в първите няколко епизода на здравните войни за милиарди. В следващите серии предстои да видим поне още няколко ключови сблъсъка на интереси. На първо място всички очакват как Софарма, ще отвърне на правителствения удар. След принудителните оставки на всесилните джедаи Златица Петрова, Нели Нешева и Гергана Павлова въпросът е не дали, а чии ще са следващите хвръкнали глави? По действащия досега сценарий обречен изглежда и здравният министър д-р Стефан Константинов, но режисьорите свише може да са избрали и друго, още по-сензационно продължение. А като заключение може би най-накрая ще разберем коя е тъмната и коя – светлата страна в системата.
Напрежението в здравната ни галактика
ескалираше от месеци и първият сблъсък на силите стана уволнението на Златица Петрова от шефското място в Изпълнителната агенция Медицински одит. Формален повод за началото на последвалия грандиозен раздор обаче бе наглед едно невинно питане на депутата от Синята коалиция Димо Гяуров за раздадените бонуси в Националната здравноосигурителна каса. На последвалата спешно свикана пресконференция управителката й Нели Нешева с изключително нервен, даже арогантен тон се опита да оправдае взетите от нея и служителите й допълнителни материални възнаграждения за близо 4 млн. лв. с лековатото обяснение, че всички вършели перфектно работата си и заслужавали премии. Но от последната медийна изява на Нешева като титулярен шеф на НЗОК разбрахме някои далеч по-важни неща.
Първото от тях е, че схемата за стимулиране на чиновниците в касата е твърде порочна, въпреки че формално не нарушава разпоредбите на Закона за здравното осигуряване. За да получат допълнителните между 1500 и 17 хил. лева. Нешева и чиновниците й на практика са се превъплатили в ролите на корави здравни ченгета, санкциониращи в много случаи и без основание болници, клиники, джипита и аптеки. Още през декември 2011-а от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари се оплакаха, че понасят унищожителни санкции от 1000 до 1500 лв. за дребни грешки при оформянето на документацията си. Глобяват ни дори за неявяване на пациенти на профилактичен или диспансерен преглед, а в случая отговорност по Закона за здравето носи самият пациент, обясниха тогава потърпевшите, но от Здравната каса, естествено, отрекоха за полицейщината. Аптекари пък признаха, че част от техния оборот е отишъл за премии в НЗОК заради незначителни технически нарушения като липса на подпис в графите отпуснал и получил, нечетлив почерк в рецептите или защото близки на болни на легло са си позволили наглостта да взимат вместо тях отпуснатите медикаменти.
Но не това бе есенцията от бонусния скандал в касата. По-важен е изводът, че
Нели Нешева изигра много лошо
nbsp;
картите си, при все че държеше почти всички козове. Тя бе на един от най-ветровитите постове в държавата, като управител на институцията, разпределяща над 4 млрд. лв., но се справяше сравнително добре и се радваше на ключовата за сигурността на царуването й подкрепа от страна на правителство, шефове на големи болници, лекарски съюз и пациентски организации. Затова спокойно и културно можеше да отбие неособено силната атака и да потуши напрежението, като дари бонуса си за благотворителност. Както го направи впоследствие, но с фатално закъснение. Вместо това Нешева реши да се легитимира публично като всесилен управник и индиректно обвини обществото и управляващите, че не я оценяват достатъчно. Това поведение, естествено, не се хареса на единствения всесилен човек в държавата – премиера Бойко Борисов, а междувременно се активизираха и някои медии. Те раздухаха скандала в посока допълнително субсидиране на приятелски болници, а ръководни фактори в управлението на касата бяха посочени като редовни клиентки на клиника по пластична хирургия в гр. Елин Пелин. И Борисов нямаше друг полезен ход, освен да хвърли култовата реплика за разваления мед от лъжичка катран и да посочи вратата на шефката, използвайки за целта парламентарната група на ГЕРБ. Независимо че дори в средите на авторитетната здравна комисия Нешева минава за всеобща любимка, премиерът показа кой командва парада и колелото на здравния хаос се завъртя необратимо.
Впоследствие нещата се развиха с главоломна скорост, и то в няколко сюжетни линии. Първата от тях е вече до болка познатата бонусна стилистика. За разлика от бившия си основен конкурент, здравният министър д-р Стефан Константинов
се опита да предодврати фаталния удар
и своевременно разпространи пресинформация за раздадените в системата на министерството 5.23 млн. лв. допълнителни стимули. Но го направи доста неубедително. От лаконичното му уточнение единствено стана ясно, че 90% от над 15-те хиляди премирани служители работят в Спешна помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за деца, психиатриите и кръвните центрове. В документа изобщо не бе споменато кой и с колко е бил стимулиран – за шефове или редови служители става въпрос. Съмнения относно достоверността на отчета се появиха веднага, особено след като от спешните центрове във Пловдив и Видин заявиха, че не са взели допълнително нито стотинка, във Варна раздали по 16-17 лв., но от икономии на заплати. Няколко психиатрични клиники също отрекоха да са се облажили от държавната щедрост. СДС светкавично поиска оставката на Константинов, а основното обвинение бе в опит за прикриване за раздадени над 2,5 млн. лв. награди в министерството.
Министър, който лъже, не може да взема верни решения, а създава тежки проблеми и затова трябва да освободи заемания пост, изтъкнаха сините. Изобщо не съм излъгал, много ясно казах, че 90% от парите не са дадени на администрацията в Министерството на здравеопазването и това е абсолютно така, защити се Константинов. После министърът все пак извади конкретни цифри, от които се разбра, че заместник-министърът на здравеопазването Гергана Павлова е взела 10 хил. лв. бонус за 2011 г. , а другото вице във ведомството – Десислава Димитрова, е получила сумата от 9 хил. лева.
Макар че засега Константинов удържа фронта, столът му изглежда силно разклатен и заради последните разкрития, че с част от 340-те милиона трансфер от НЗОК към министерството през 2011-а, които са пари от здравните вноски на българските граждани, са плащани дейности за неосигурени. Вътрешнопартийната му опозиция става все по-силна и може да бламира на второ четене в парламента гордостта на министъра – законопроектът за промени в Закона за лечебните заведения. Константинов е недолюбван и от Здравната комисия заради самоволното решение на казуса Златица Петрова, а и премиерът Бойко Борисов му извади жълт картон, като освободи заместник-министър Павлова. Именно Павлова бе дясната ръка на министър Константинов и имаше ключова функция в определянето на държавната политика в бизнеса за милиарди, какъвто е
купуването и снабдяването с лекарства
Този път на бойното поле излезе името на Софарма. Бившият кадър на фармацевтичния гигант Павлова бе обвинена в прокарване на лобистки закони и решения, облагодетелстващи компанията на Огнян Донев. Под прицела на критиците попадна главно прехвърлянето на търговете за лекарства на онкоболни от здравното министерство към болниците. След децентрализацията през март 2011-а вместо един търг, на който лечебниците купуваха големи количества медикаменти на ниски цени, те бяха принудени поединично да се снабдяват с малки партиди на завишени ставки. Следата води към дистрибуторската компания на холдинга Софарма трейдинг, която е основният доставчик на лекарства за болниците.
От Центъра за защита правата в здравеопазването преди време предупредиха, че повечето от въпросните заведения се намират в дългова зависимост към компанията на Донев, а впоследствие се оказа, че новата система на разпределение създава хаос в доставките на медикаменти. Съмнения относно работата на Павлова се появиха и покрай конкурса за изграждането на
циклотрон за минимум 80 млн. лв.
в Александровска болница, в който мнозина видяха Софарма като предизвастен победител. Според запознати натиск за оставките на Константинов и Павлова е упражнила и друга фармацевтична компания – Търговска лига, която е останала недоволна от намалението на цените на клиничните пътеки в инвазивната кардиология. Нешева пък загатна, че в дъното на оставката й лежат засегнатите интереси на фармацевтичния сектор, след като тя се зае със задачата да договори по-ниски цени на обществените лекарства.
Отделно министър Константинов бе нарочен, че е прикривал сигнали срещу Софарма, а с писмо Министерството на финансите се поинтересува дали е имало държавна помощ към Софарма и Софарма Трейдинг след запитване от Европейската комисия.
На друг план бе поставен и въпросът за цените на лекарствата, след като няколко издания гръмнаха, че българите плащат за медикаментите на Софарма повече, отколкото турци и гърци. Тогава министърът се намеси и обясни методиката на ценообразуване, от която стана ясно, че у нас невинаги е най-евтино в Европа. Оказа се и че само две страни от Европейския съюз имат ставка на ДДС за медикаментите, равна или по-висока от българската. В Бълагрия положителен ефект се очаквал от бъдещото договаряне на отстъпки между здравната каса и дистрибуторите, свързването на аптеките с НАП и въвеждането на електронна рецепта.
nbsp;
nbsp;
Сметната палата и КЗК ще ревизират касата
Сметната палата ще направи проверки на обществените поръчки, обявявени от Националната здравно-осигурителна каса и от Националния осигурителен институт, съобщи председателят й Валери Димитров. Той обаче уточни, че проверката в здравната каса е планова и няма нищо общо със скандала с получените бонуси и последвалата оставка на Нели Нешева. Димитров заяви, че държавната администрация е раздута и зле платена, но решението не е в бонусите. В Сметната палата въвеждаме система, при която възнагражденията на служители се раздават в зависимост от постигнатите резултати, а средната заплата е около 1000 лв. и е ниска за работата, която се върши, отбеляза Димитров.
Комисията за защита на конкуренцията пък подхваща сигналите за извършени нарушения при доставките на лекарства, получени от лидера на СДС Мартин Димитров и д-р Ваньо Шарков. Тя ще проучва пазара и доставки на медицински продукти към болнични заведения, Министерството на здравеопазването и здравната каса. КЗК ще анализира съществуващите условия за функциониране на ефективна конкуренция и отношенията между основните участници. В рамките на проверката комисията ще изследва наличието на евентуални форми на нарушение на разпоредбите й. За целта тя вече е изискала информация от Министерството на здравеопазването и от НЗОК.
nbsp;
