От скучните отчети за банковия сектор през 2011-а започнаха да се пръкват какви ли не тълкувания. Наскоро например се появи една публикация, чийто автор се бе опитал да изчисли колко печелят банките на минута. Според него сумата е около хиляда лева. Как е стигнал до идеята да сметне точно това само той си знае. Бедата е, че сметката му не е точна. Тя е направена при триста и шестдесет дни, през които се е работило по 24 часа в денонощието. А банките и повечето фирми у нас работят по 260 дена по осем часа в денонощието. Ако заложим тези показатели в уравнението, ще видим, че при общ положителен финансов резултат от 586.14 млн. лв. за работното си време през 2011-а
банките са печелили средно по 1565 лв. на минута
nbsp;
Може да продължим да се забавляваме в този дух, като обърнем внимание на факта, че всяка минута в разплащателната система е нареждан превод средно от 1.46 млн. лв., отпускан е кредит средно за по 16 025 лв., заделяна е провизия по необслужвано вземане от 10 339 лв. и е правен депозит за 48 878 лева. Любопитна но безполезна статистика, защото от нея не могат да се направят каквито и да е сериозни изводи и прогнози за състоянието на банковия сектор.
Много по-важно е например каква печалба носи единица актив или единица капитал на банките, увеличават ли се или намаляват проблемните им вземания и т.н. Отговорите на тези въпроси дават възможност да се прогнозира каква ще е цената на кредитите и доходите по спестяванията в банките, а това са темите, които най-много интересуват фирмите и гражданите.
Колкото и високи, на пръв поглед, да изглеждат печалбите на кредитните институции за 2011-а, те са с около 30 млн. лв. по-малко в сравнение с 2010-а. Свиват се и печалбите от единица актив и от единица капитал. Причините за това обаче не са по-малкият обем на бизнеса на кредитните институции, нито по-високите разходи за провизиране на проблемните вземания. Каквото и да се говори за една година,
активите на банките са се увеличили
nbsp;
с близо 3.1 млрд. лв. и в края на 2011-а са 76.81 млрд. лева. Отпуснатите кредити са нараснали скромно – с 2.1 млрд. лв., а общият им размер е достигнал 54.62 млрд. лева. Депозитите пък са се повишили с 6.1 млрд. до 53.34 млрд. лева. Вижда се, че дори при драстично по-високите темпове на увеличаване на депозитите техният размер все още е по-малък от този на предоставените кредити. Което означава, че разликата се покрива от външно финансиране.
Вярно е, че чуждестранните собственици са изтеглили близо 2.4 млрд. лв. от българските си банки през 2011-а. Но това техни собствени пари, които са дадени преди две или повече години за поддържане на ръста в кредитирането у нас. Сега вече те са безполезни, тъй като банките не намират достатъчно на брой добри бизнес проекти и платежоспособни клиенти, които да се нуждаят от заеми.
О
питите на кредитните институции да свият лихвените маржове
обяснява по-малкия размер на печалбите им. Как става това? Чистите приходи от лихви за 2011 г. е намалял с 50 млн. лв., или около 1.7 процента. Ако банките бяха запазили лихвените равнища по заемите от 2010-а, чистите им постъпления през 2011-а биха се увеличили поне с 3.9% – с толкова е нараснал обемът на предоставените кредити. Следвайки тази политика, през 2012 г. може да има допълнително свиване на печалбите, ако лихвите по депозитите паднат с процент, процент и половина и в същото време няма увеличение на разходите за провизии.
Много от банковите мениджъри твърдят, че са планирали понижаване на лихвените равнища. Но те ще пристъпят към него едва след като успеят трайно да намалят разходите си, без това да е свързано с отлив на привлечени средства. Във всеки случай рязко намаляване на цената на кредитирането не бива да се очакват. По-вероятното е да пострадат доходите от спестявания, но това е обяснимо при постоянния натиск да се облекчи състоянието на длъжниците.
Другият важен въпрос, който пряко засяга бизнеса и населението, е:
стабилна ли е банковата система?
Краткият отговор е да, а пространният трудно може да бъде развит в достъпна за всички форма. Хората, които не се ориентират във финансовите показатели, е добре да се вслушват в становището на БНБ. Нейният управител Иван Искров вече на няколко пъти каза, че банките у нас са с много по-добри показатели за стабилност, отколкото най-добрите кредитни институции в чужбина. И това е истина. Онези, които не вярват, нека се поровят и оценят показатели като капиталова адекватност, ликвидност, общ рисков компонент и т. н.
Естествено е, че има банки, които се представят по-добре от останалите, което вестник БАНКЕРЪ оценява повече от петнадесет години. Става дума за пет показателя, които представят позициите на всяка банка на финансовия пазар, както и ефективността на нейните операции. Това са размер на балансовото число, на собствения капитал, на печалбата, а също възвръщаемост на активите и на капитала. Само институциите, които покриват и петте критерия, се нареждат сред първите десет и попадат в
групата на най-добрите
За 2011-а в елитния клуб влизат седем кредитни институции, които са били негови членове и в тримесечните класации, правени през годината. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк (България), Първа инвестиционна банка, Корпоративна банка, Societe Generale Експресбанк и Банка Пиреос България.
През изминалите три години на кризата
УниКредит Булбанк
демонстративно показа, че е безспорният лидер на българския пазар. Тук не става дума само за огромния размер на активите й, които и поради това, че тя е на пазара от 45 години, в края на 2011-а са 11.91 млрд. лева. Печалбата на банката – 232 млн. лв. е впечатляваща не само защото се увеличава значително в сравнение с 2010-а, но и защото формира близо 40% от положителния финансов резултат след облагане с данъци на цялата банкова система. Неслучайно УниКредит Булбанк е една от малкото кредитни институции у нас, чиито показатели за възвръщаемост на капитала и на активите се подобряват и я нареждат на първите места по ефективност. По размер на корпоративните кредити тя е абсолютен лидер с отпуснатите заеми за 5.79 млрд. лв., които за една година са се увеличили с около 310 млн. лева.
Банка ДСК
пък продължава да бъде недостижима във финансирането за населението. Общият размер на предоставените от нея ипотечни и потребителски кредити е около 5.6 млрд. лева – 30% от цялото банково финансиране за граждани. Депозитите от физически лица пък са 5.3 млрд. лв., но по този показател единствено Първа инвестиционна банка има шанс да я застигне.
За изминалата 2011-а Банка ДСК успя да запази общият размер на активите си от 8.56 млрд. лв., който я нарежда на второ място по този показател. Кризата в доходите на гражданите обаче е нанесла сериозен удар върху финансовия резултат на банката. Печалбата й за една година е намаляла от 130.58 млн. на 85.32 млн. лева, което се дължи на почти пълния застой в предоставянето на кредити за населението. При това той не е предизвикан от нежеланието на банката да отпуска нови заеми. Свидетели сме как през два месеца тя прави масирани рекламни кампании за предоставяне на ипотечни кредити. Ефектът от тях обаче е скромен, тъй като за една година финансиранията, взети от граждани за покупка на жилище, са нараснали едва с 40 млн. лева. Както заяви изпълнителният директор на Банка ДСК Виолина Маринова, за пръв път банката е поставена в ситуация, при която новоотпуснатите заеми едва покриват погашенията по стари кредити.
Райфайзенбанк България
също се стреми да запази обема на активите си, които края на 2011-а са 6.45 млрд. лв. и не отбелязват значителни промени в сравнение с 2010-а. Положителният елемент обаче е, че по всички други показатели ръководената от Момчил Андреев институция отбелязва подобрение. Има ръст по всички видове кредити – фирмени, ипотечни и потребителски, което е успех при сегашната неблагоприятна конюнктура. Това важи особено за фирмените заеми които са нараснали с около 10% и в края на 2011-а са 3.54 млрд. лева. Потребителските кредити, чийто размер се е повишил с близо 13%, също са добро постижение на фона на общия спад в потребителските кредити.
Първа инвестиционна банка
пък може да се похвали с изключително бърз ръст на активите, както и на всички останали показатели. Благодарение на агресивната си политика за привличане на клиенти, комбинирана с изключително атрактивни лихви по депозитите и добро обслужване, балансовото число на кредитната институция за една година нарасна от 4.94 млрд. на 6.1 млрд. лева. Предоставените кредити се увеличиха с около 800 млн. лв., и то най-вече в сферата на корпоративния сектор, а депозитите нараснаха с близо 1.1 млрд. лв., главно за сметка на парите на гражданите. Впрочем именно ПИБ е най-ярък пример как в условия на криза спестяванията на населението отиват за финансиране на бизнеса.
Корпоративна банка
пък може спокойно да се окичи с титлата за най-бързо развиваща се кредитна институция в България. За една година активите й са се повишили от 2.9 млрд. на 4.04 млрд. лева. От балансите на кредитната институция ясно се вижда, че само спестяванията на гражданите са се увеличили с около 600 млн. лева. Останалите новопривлечени средства – около 500 млн. лв., идват от търговските дружества, като повечето от тях са на частни компании. Макар да не може да поддържа нормите на печалба от изминали години, Корпоративна банка е на трето място по този показател с положителен финансов резултат от 60.95 млн. лв., а по възвръщаемост на активите и на собствения капитал дели първите две места с УниКредит Булбанк.
Societe Generale Експресбанк
пък продължава да е пример за здравословен консерватизъм в банковата система. И преди, и по време на кризата тя залага на предпазливата политика както при кредитирането, така и по отношение на лихвите по депозитите. Явно подобен подход към пазара има успех, защото активите на кредитната институция за една година са нараснали с около половин милиард лева и в края на 2011-а общият им размер е 3.29 млрд. лева. Както при повечето банки обаче, свиването на лихвените маржове води до намаляване на финансовия резултат на Societe Generale Експресбанк. Печалбата й в края на 2011-а е 46.26 млн. лв., с около 27 млн. лв. по-ниска в сравнение с 2010-а. Въпреки това показателите възвръщаемост на активите и на собствения капитал на кредитната институция са едни от най-високите в системата.
Банка Пиреос България
показва чувствително подобряване на финансовите си показатели, независимо от силното свиване на активите й. За една година балансовото й число е намаляло от 4.08 млрд. на 3.21 млрд. лева. Въпреки това обаче печалбата й е нараснала от 44.05 млн. на 52.93 млн. лева, което е довело до повишаване на показателите й за възвръщаемост на активите и на собствения капитал. Банка Пиреос България се радва на солидна подкрепа на своята майка в Гърция и е една от малкото кредитни институции у нас, които имат над 1 млрд. лв. привлечени средства от чужбина.
Освен тези седем банки
добра финансова кондиция демонстрират
и ЦКБ, Алианц Банк България, МКБ Юнионбанк и ПроКредит Банк, които запазват и дори увеличават както активите, така и печалбите си.
Има и няколко банки, които отчитат загуба. Това са БАКБ, Ти Би Ай Банк и ТЕКСИМБАНК. Именно затова през миналата година те смениха собствениците си и в момента са в процес на дълбоко преструктуриране.
ИНВЕСТБАНК също не може да се пребори засега с отрицателния си финансов резултат, което е наложително предвид постоянните атаки, на които е изложена.
И Емпорики банк (България) продължава да е на загуба, но тя е предизвикана от опитите й да расте на българския пазар и не предизвиква безпокойство, защото кредитната институция се ползва с безрезервната подкрепа на своята майка – най-голямата френска банка Креди Агрикол. Ако трябва да обобщим накратко ситуацията, тя е останала почти непроменена от миналата година. Банките продължават да удържат на ударите на кризата, а и на политическите атаки, които започнаха срещу тях от края на 2011-а. Въпросът е колко голяма е тази тяхна устойчивост.
