Правителството взе едно решение преди половин година, което уж беше за доброто бъдеще на българския спорт. Собствеността на спортната база Червено знаме, намираща се на 4-и километър в София, бе прехвърлена от Министерството на отбраната към Министерството на физиче-ското възпитание и спорта. Така спортното ведомство започна да стопанисва всички обекти, които бяха дом на Обединен спортен клуб ЦСКА – плувният комплекс Червено знаме с открити-те и закритите басейни, както и залите по волейбол, спортна гимнастика и акробатика. Подобна бе съдбата и на спортното училище, за-критата лекоатлетическа писта, стрелбището и залите по борба, джудо, самбо, бокс и хандбал в съседната (само като поземлена регулация) спортна база Къро. Амбициозните планове на управляващите предвиждаха районът около новата зала Арена Армеец да се оформи като олимпийски център на българския спорт. Незначителна подробност бе, че за целта, първо, някой трябваше да инвестира поне 30 млн. лв., а следваше да бъде разрешен и въпросът с досегашните наематели, разбирай ЦСКА.
С бездействието си държавата показа, че на този етап не може да похарчи подобни средства и промени плановете си в движение. Спортното министерство пусна на търг въпросните поземлени имоти с прилежащите им зали и сгради. След тази солова акция съществува реалната опасност над двадесет спортни клубове, които повече от две десетилетия стопанисват базата, да бъдат изхвърлени на улицата. Това ще стане факт, ако офертите им за вземане под наем са по-ниски от останалите, или не отговарят на нечии стандарти.
Въпросът има морален и нормативен аспект. От една страна, едно от трите
най-успешни бъгларски спортни дружества
(заедно с Левски и Славия) е опряно до стената, като физическото му оцеляване е заложено на карта. А в тези трудни времена за българския спорт си е направо кощунство да ликвидираш школа като армейската, дала на България десетки олимпийски, световни и европейски шампиони и медалисти. Възпитаници на червеното дружество са редица именити български спортисти като фамилия Малееви, Таня Богомилова, Мария Гигова, Нешка Робева, спортните гимнастици Стоян Делчев и Боряна Стоянова, лекоатлетите Христо Марков и Николина Щерева…
В същото време законът хем дава право на спортните клубове да ползват предимство като предишни наемодатели, хем това право е им отнето заради неуточнени отношения между институциите в бившата социалистическа държава. Въпросният парадокс е констатиран и от спортното ведомство, което обаче явно не може самостоятелно да го разреши. Подчинените на Свилен Нейков с официално становище се опитаха да тълкуват фактите около въпросния търг, но само се оплетоха в собствената си погрешна риторика. От встъпителните обяснения на министерството всичко изглежда логично. В тях се казва, че спортен комплекс Червено знаме и спортна база Къро са включени в списък за отдаване под наем, клубовете са уведомени за промяната в държавната собственост и ще могат да ползват облекчена процедура за пряко участие. Впоследствие се цитира действащият Закон за физическото възпитание и спорта, според който обектите публична държавна собственост могат да бъдат дадени под наем само на спортни клубове, федерации и национални спортни организации с валидна лицензия. Дотук добре.
В следващата констатация вече се твърди, че поради статута на собствеността
ОСК ЦСКА 1948 не отговаря на изискванията
nbsp;
за кандидатстване, а клубовете, които то обединява, трябва индивидуално да подават документи. Всички те били уведомени в срок за възможността за пряко договаряне, възползвали са се от нея и процедурите вече били задействани. За да се стигне до отдаване за ползване (каквато процедура е в ход с футболния клуб ЦСКА), необходимо условие е съответният клуб или федерация да са стопанисвали обекта на годно правно основание под наем поне 10 години.
От изложеното изглежда, че ЦСКА покрива всички критерии. Преди да дойде контрауточнението. Докато комплексът Червено знаме и спортната база Къро са в активите на Министерство на отбраната, подписаните договори са били за съвместна дейност по закона за въоръжените сили. Което противоречи на хипотезата за отдаване под наем и прави невъзможни следващите стъпки – отдаване за ползване или концесия… Тоест спортните клубове на ЦСКА са виновни, че са били подведомствени на Министерството на отбраната, а някой заблуден генерал е сложил подписа си върху документ с безсмислен текст. Излиза, че щангистите, боксьорите, плувците и останалите спортисти от школата на армейците, които повече от две десетилетия са тренирали в залите, на пистите и терените, а после са печелили отличия за България, в държавната статистика се броят за мъртви души. А червените клубове, независимо че са си плащали като попове, нямат право да получат фактура, която да осребрят.
Следващото основание направо чупи глупомера и влиза
в крещящо противоречие с останалите твърдения
nbsp;
на държавната администрация. Дословно то звучи така: Ръководството на МФВС желае да уточни, че в министерството не са постъпвали искания за отдаване на спортните съоръжения на концесия нито от ОСК ЦСКА 1948, нито от някой от армейските клубове, помещаващи се на комплекс Червено знаме. С други думи, хем клубовете били уведомени за процедурата и се възползвали от облекченията, хем не били кандидатствали. Интересно коя от двете грешки е вярна?!
Председателят на ОСК ЦСКА Георги Калчев твърди, че е имал няколко срещи с министър Свилен Нейков по темата, но не е срещнал разбирателство от държавния представител. Според шефа на червените спортното дружество редовно си плаща наемите и затова е в правото си да иска концесия за 10-15 години, за да поддържа базата и да инвестира в нея. Защо ние сме единствените, които плащат наеми, а останалите клубове са на концесии!? Искат да закрият ЦСКА, правят го от 20 години. Взимат ни наеми за разпадащи се зали. Държавата няма пари да ги ремонтира, но не ги дава на нас, изтъква Калчев.
Дали пък намерението на управляващите не е да изгонят натрапниците от ЦСКА, за да си осигурят терен за нов национален стадион? Преди седмица премиерът Бойко Борисов заяви, че новият дом на трикольорите ще е именно на 4-и километър, ако бъде установено, че съоръжение, построено там, може да се издържа само. Клетата Арена на розата досега бе разнасяна из поляните на летището, в Надежда, Божурище и къде ли още не, и нищо чудно сега да цъфне до Армеец Арена. Но в случая държавата трябва честно да си признае за пъкления план и да осигури убежище за спорта на ЦСКА.
nbsp;
Дълг към НАП спира концесията на Армията
Дълг от около 2 млн. лв. към Националната агенция по приходите е последната пречка футболен клуб ЦСКА да вземе на концесия Българска армия. Шефовете на червените Димитър Борисов и Иво Иванов в срок до 31 март трябва да подпишат договор за разсрочване на задълженията си с данъчните, за да получат стадиона в Борисовата градина и тренировъчната база в Панчарево. За целта те ще прехвърлят активи от основния си бизнес към фирмата-собственик на ЦСКА – Титан Спорт, с които да обезпечат дълга. Клубът изплати голяма част от задълженията си към държавните ведомства, като само през последните седмици бяха погасени просрочени над 1 млн. лв. към институции, бивши играчи и служители.
Според действащите наредби на БФС е необходимо всеки футболен клуб да е изчистил дълговете си за изминалата календарна година, ако иска да бъде лицензиран за новия сезон. Изключение се прави само при подписано споразумение за разсрочване или ако има съдебен спор за сумите. От страна на Министерството на спорта са готови с договора за концесия, като той ще е за 20+10 години. Червените ще трябва да съборят и незаконните постройки в Панчарево, за да получат държавната благословия.
