Ангел Найденов е роден на 28 септември 1958 г. в гр. Кърджали. По професия е инженер-навигатор. Освен това е завършил право и държавна администрация. Заместник-председател е на парламентарната група на Коалиция за България. Депутат в 37-ото , 38-ото , 39-ото , 40-тото и 41-вото Народно събрание. Член е на Комисията по външна политика и отбрана. Владее английски и руски. Бил е кмет на Димитровград и областен управител на Хасковска област. Избран е от 14-и избирателен район в Перник.
В каква степен лидерската битка в БСП може да повлияе на нормалното функциониране на партията, г-н Найденов?
– Аз съм сред хората, които смятат, че публичните коментари от когото и да е извън двамата кандидати до този момент не помагат нито на партията, нито на парламентарната ни група. Казвам: двамата до този момент, защото очаквам, че ще има повече от две кандидатури. Не изключвам и на самия конгрес също да бъдат обявени допълнителни кандидати. Онова, което мен ме тревожи в случая, е, че много енергия, да не кажа и цялата енергия на партията и фокуса на вниманието на медиите, отиват за коментари по надпреварата за председателския пост. Предполагам, че под този знак минават и огромна част от събранията на основните ни организации, вероятно така ще мине и голяма част от конференцията. Когато тази тема стане единствена, това не подпомага нито партията, нито парламентарната група. В много от случаите всички въпроси, които очакваме да намерят място в дискусиите и заслужават мнение и позиция в общинските ни организации, ще останат на втори план, ако изобщо присъстват. А това са например кризата, мястото на БСП в националния живот, управленските проекти, организационното състояние на партията и представянето на последните избори.
Лидерската надпревара се превръща в своеобразно алиби за много ръководства на организации, които не желаят да се вгледат в собствената си отговорност за лошите резултати. Покрай тази тема встрани от вниманието и на членовете на БСП, и на медиите остават реални политически инициативи. Например – оттеглянето от АСТА , бонусите, проблемите с полицейското насилие, алтернативната комисия за полицейското насилие, при която имаме единодействие на четири различни парламентарни групи.
Но тя не е ли нелегитимна?
– Единствено от гледна точка на това, че за съществуването й няма парламентарно решение. Има легитимност дотолкова, доколкото депутатите имат свои права и отговорности. Никой не ни е отнел правото да търсим и получаваме информация, да посещаваме институции и да очакваме отговор на поставени от нас въпроси.
По какво БСП се различава от ГЕРБ по въпроса за бонусите? По ваше време не беше направено нищо, за да се регулира практиката за получаване на допълнителни възнаграждения на политическите длъжности и администрацията.
– Това не е вярно. Получаването на допълнителни възнаграждения за участие в бордове, ДМС или бонуси беше унаследена практика, която беше преустановена през 2008 година. От януари 2009 г. тя стана закон, всъщност три закона, които забраниха получаването на допълнителни трудови възнаграждения на държавната администрация и на членовете на политическите кабинети, включително и на заместник-министрите. Това, което ни отличава от ГЕРБ, е тяхното лицемерие. От началото на тяхното управление слушаме, че сме в криза, което е така. Чуваме призивите всички да бъдем солидарни, да затягаме коланите. Същевременно се оказва, че в рамките на управлението и, забележете, само на част от администрацията се раздават десетки милиони. Това аз наричам политическо лицемерие. В разрез със закона се получават допълнителни възнаграждения от заместник-министри и членове на политическите кабинети. Разликата е, че по наше време имаше излишъци, повишаване на всички доходи и пенсии. В момента агенциите и комисиите например не са предмет на справки и яснота. По какви критерии се раздават пари и защо само част от администрацията ги получава?
От БСП многократно подчертаха, че не са против допълнителното стимулиране на администрацията.
– Очевидно и премиерът, и представителите на мнозинството не разбират къде е проблемът. Ако искаме да имаме добра и представителна администрация, работеща отговорно при високи изисквания, тя трябва да бъде добре заплатена. Ние не сме против това. Трябва обаче да има яснота за критериите, по които се формират трудовите възнаграждения и за това кои ги получават.
Какво стана с идеята на БСП за иницииране на вот на недоверие в сферата на вътрешните работи и правосъдието? Докъде стигнаха консултациите с останалите партии?
– Не сме се отказали, но все още няма окончателно решение. Има и други теми, за които може да се внесе вот за недоверие, но засега фигурата на вътрешния министър фокусира най-много негативизъм и от страна на гражданите, и от страна на парламентарната опозиция.
Как ще коментирате темата с отпадането на класовете за стаж в държавната администрация в Закона за държавния служител, който мина на първо четене?
– БСП гласува против. Това е още един удар срещу доходите на работещите хора, включително и начин, по който ще бъде допълнително ощетена администрацията. Определянето на гъвкава част от трудовото възнаграждение от 30 % е начин да бъдат стимулирани партийно лоялните и послушните служители и да бъдат санкционирани неудобните за управляващите.
Социологическите проучвания показват, че в общи линии БСП и ДПС заедно събират толкова подкрепа, колкото и ГЕРБ. Бихте ли влезли отново в коалиция с партньора ви от тройната коалиция?
– Няма да коментирам тема за възможни коалиции, защото тя може да се обсъжда тогава, когато имаме конкретни резултати. Хипотетично изобщо не бих разсъждавал в тази посока.
Доколко реален е рискът част от Сребърния фонд да бъде изхарчен непрозрачно?
– Точно толкова реален, колкото е и намалението на фискалния резерв, който вече достигна до опасно ниски нива. На практика фискалният резерв е сведен до средствата от Сребърния фонд и средствата от фонда Козлодуй. Поставяме под риск не просто пенсионната система, но и финансовата стабилност на страната. На практика имаме едно акумулиране на негативни последици – увеличаване на дълга и на междуфирмената задлъжнялост, която е около и вероятно над 160 милиарда лева. Имаме харчене на фискалния резерв без достатъчна яснота какви конкретни резултати се постигат. Не знаем и как би се попълнил резервът, за да се гарантира финансовата стабилност. Не е ясно и как се покрива бюджетният дефицит. Плащанията по дълга и бюджетния дефицит са точно толкова, колкото средствата от Сребърния фонд и средствата от фонд Козлодуй. Това няма как да не събуди тревогата на хората, които се занимават с финанси и управленски решения. Надявам се, че това тревожи и премиера, и управляващото мнозинство.
Докъде стигна дискусията в БСП за плоския данък? Разкаяхте ли се окончателно, че участвахте в налагането му?
– Какво означава да се разкаем за решение, взето в рамките на коалиционно управление, и което, според мен, има своите позитивни резултати? Ако искате дори за увеличаване на приходите в момента, в който беше въведен данъкът. И ролята му за инвестициите и икономическата ситуация в страната. Сегашното правителство се гордее с финансова стабилност до момента, но ако отчиташе ефекта на значителния фискален резултат и привлекателността на страната заради ниското данъчно облагане, трябва да се каже, че това е заслуга на предишното управление. И част от тази заслуга е на плоския данък. Онова, което занимава експертите на БСП и ръководството в момента, е какви са възможните решения днес. Едно от тях е нетолкова за необлагаем минимум, колкото за нулева ставка върху ниските доходи. Както и запазване на ставката от 10% върху средните по размер доходи и въвеждане на по-висока ставка върху доходи над определено ниво. Което, ако искате, да изразява солидарността на заможните хора с всички български граждани. Но с тези теми засега се занимават експертите ни и нямаме окончателно решение.
