Двадесет и пет години след като помогнаха за създаването на Лондонския междубанков лихвен процент (LIBOR), британските банкови лобисти се дистанцират от творението си. И то точно в разгара на скандала за манипулациите на базовите лихви. Редом с това тече разследване на световните финансови регулатори. Заведени са и съдебни дела. Британската банкова асоциация (ББА), която упражнява надзор върху лихвените нива, миналата седмица е свалила от интернет страницата си суперлативите за ролята, която играе при определянето на LIBOR. На 5 март пък представители на стогодишната група от лобисти са се срещнали с шефове от Бенк ъф Инглънд, от английското финансово министерство, от Агенцията за финансови услуги и с банкови мениджъри, за да преразгледат бъдещето на базовите лихви. Предложението на Бенк ъф Инглънд било планираната бъдеща Агенция за благоразумно регулиране (като един от наследниците на сегашната Агенция за финансови услуги) да поеме отговорността за контролиране на лихвените индекси, твърди пред агенция Блумбърг източник, пожелал анонимност. Участници в разговорите се надяват до лятото да бъдат направени съответните реформи в начина на определяне на междубанковите лихвени проценти.
nbsp;
nbsp;
В САЩ се води криминално разследване по подозрения за манипулиране на базовите лихвени проценти, включително и на LIBOR-а. Това стана ясно на 6 март, когато бе огласено писмо на щатското министерство на правосъдието до федерален съдия. Писмото е от 27 февруари и е първото формално доказателство за следствието.
Както е известно, надзорници от различни краища на света проверяват дали банките не са лъгали рутинно за действителните цени, при които са получавали кредити. Разследва се и ролята на банковите дилъри и на хеджинговите фондове и доколко те не са се опитали да влияят на лицата, определящи лихвените проценти, за да направят пари от лихвените производни, с които търгуват. Проверява се дали има конфликт на интереси и използване на предварителна информация за посоката, в която са се движили лихвите. Тези инспекции повдигат въпроса дали може да се има доверие на банките да определят LIBOR при символичен надзор на финансовите регулатори.
LIBOR-ът се изчислява по старомодния метод
nbsp;
при който всеки ден от банките се събира определен вид информация. Тази дейност е поверена на Томсън Ройтерс от името на ББА. Финансовите компании отговарят на въпроса колко би им струвало да вземат заеми една от друга за 15 различни периода от време – от един ден до 12 месеца. Най-високите и най-ниските цени се анулират, а средната стойност на останалите се публикува за различните валути всеки работен ден предиобед.
По същия начин се определят и базовите лихви за кредитиране в евро – EURIBOR, и в японски йени – в Япония, и на офшорните пазари – TIBOR. Спонсорите на процеса – Асоциацията на британските банкери, Японската банкова асоциация и Европейската банкова федерация, смятат, че този метод на изчисление намалява влиянието на отделните институции.
Банките, които дават сведения за определяне на LIBOR-а, са Креди Сюис, Сосиете Женерал, Бенк ъф Америка, Роял бенк ъф Скотлънд груп, Джей Пи Моргън Чейз, Ситигруп, Лойдс бенкинг груп, Ейч Ес Би Си холдингс и Ю Би Ес. Лихвеният индекс има изключително голямо влияние, защото служи като ориентир за определяне на цените на финансови продукти, възлизащи на 360 трлн. щ. долара в световен мащаб.
Британската банкова асоциация е помогнала за въвеждането на LIBOR-а през януари 1986-а, за да утвърди доминиращата роля на Лондон на пазарите за синдикирани заеми и лихвени суапови сделки. Името на ББА е прикачено към фиксираните стойности на LIBOR за поне десет валути, включително и бритнския паунд, щатския долар, еврото и японската йена. На 21 май 2009-а в специално съобщение за пресата ББА нарече LIBOR
най-важното число в света
nbsp;
Въпроси за акуратността на лихвения индекс повдига за първи път Банката за международни разплащания в доклада си през март 2008-а, в който обръща внимание, че кредиторите се въздържат да разкриват информация, което навежда на мисълта, че трудно получават заеми. Три месеца по-късно ББА увеличава броя на банките, които участват в определянето на LIBOR-а. Няма китайска стена между банкерите, които определят LIBOR-а, и търговците, които залагат на бъдещата посока на движението, смятат представители на ББА. Според тях всяка банка сама преценява как да упражнява контрол върху процеса.
Банкови служители, анкетирани от Блумбърг, пък твърдят, че междубанковият кредитен пазар на практика е престанал да съществува, преди щатската инвестиционна компания Лиймън брадърс холдингс да обяви фалит през септември 2008-а. Лицата, отговарящи за определянето на LIBOR-а, регулярно обсъждали какви да бъдат стойностите със седящите до тях търговци, с брокерите и с колегите си от банките конкуренти, твърдят парични дилъри, запознати с процедурите в три фирми. Тези разговори станали традиция след замразяването на паричните пазари през 2007-а, което затруднявало някои банкери да преценят какви ще са разходите за заемен капитал от други кредитни институции. Според търговците липсата на междубанкова активност е направила невъзможно прецизното изчисление на нивата на базовите лихви.
Следствените органи вече проверяват
nbsp;
електронната поща и отделните съобщения между търговците и банкерите, отговарящи за определянето на LIBOR-а. Те търсят доказателства, че е имало не само дискусии, но и заговор за манипулиране на стойностите, за да бъде реализирана печалба от очакванията за бъдещо движение на лихвите.
Бюрото за честна конкуренция в Канада е завело съдебен иск, в който твърди, че една банка е признала участието си в конспирация със служители на Ейч Ес Би Си холдингс, Дойче Банк, Ай Си Ей Пи, Джей Пи Моргън, Роял бенк ъф Скотлънд и Ситигруп за фалшифициране на цената на деривативите в световен мащаб чрез манипулиране на LIBOR-а. Банката, отворила очите на канадските регулатори за заговора, е Ю Би Ес, като в замяна тя е поискала имунитет срещу евентуални глоби от надзорниците.
Вече има уволнени и дадени под съд търговци за измами с междубанковите лихви. Регулаторните органи вероятно ще поискат от отделните лица и фирми, за които се докаже, че са участвали в неправомерни действия, да върнат всички нечестно спечелени пари, смята Джордън Томас – бивш съдия-изпълнител в щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси. Те също ще бъдат глобени и ще бъдат принудени да подобрят бизнес практиката си, за да предотвратят повторение на подобни пропуски. Опасното според Томас обаче е, че се акцентира прекалено върху индивидуални случаи, докато проблемът е на системата като цяло.
