Решение няма, преговорите продължават. Така могат да бъдат резюмирани резултатите от срещата на банкерите с премиера Бойко Борисов в четвъртък. След нея, поне засега, и двете страни твърдо спазват ангажиментите си за конфиденциалност. Най-вече финансовият министър Симеон Дянков, който при предишните четири заседания винаги намираше повод да пусне някоя и друга спекулативна реплика. Например, че ако шефовете на кредитните институции не приемат искането на правителството, той ще внесе в парламента своите идеи за намаляване на лихвите и таксите по заемите за населението като проект за промени в Закона за потребителския кредит.
За пореден път разговорите между банките и правителството потвърдиха една крилата реплика от филма Мъжки времена – Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш. Оказа се, че в случая правителството просто не знае какво иска. Желанието му по принцип е да се намали цената на заемите за гражданите. Но това не може да стане с непазарни методи при пазарна икономика. А след като желанията са абсурдни, възможността да ги постигнеш е близка до нулата. Положителното във водените преговори е, че премиерът Бойко Борисов се отнася с разбиране към аргументите на кредитните институции, а те на свой ред са готови да търсят компромисни изходи от ситуацията. Точно такива компромисни варианти са обсъждани и на последната среща в четвъртък. Както вече на няколко пъти БАНКЕРЪ писа почти сигурно, е, че заемите до 400 лв. ще бъдат вкарани в регулациите на Закона за потребителския кредит. Те просто не засягат бизнеса на банките. Как ще реагират фирмите за бързи кредити на това нововъведение е друг въпрос, но те явно няма да имат думата.
За момента банките твърдо отстояват искането си такси и комисиони по кредитите да не бъдат забранявани със закон. Възможно е правителството да склони и да се откаже от това свое намерение, ако се намери приемливо решение по третия въпрос. Той засяга създаването на общ индекс, който да се ползва за базова лихва при отпускането на потребителски заеми. Идеята е от неговата промяна да зависи дали общата лихва по кредита ще се повишава, или не. Банките предлагат водещ елемент в индекса да е цената на привлечения ресурс за всяка една кредитна институция. При изчисляването му също така да се вземат предвид разходите за минимални задължителни резерви и за вноските във Фонда за гарантиране на влоговете, както и да се отчитат стойностите на различните видове риск – валутен, ликвиден, лихвен, инфлационен и този на държавата. Банкерите предлагат при изчислението на индекса да се включи цената на капитала. Тя ще зависи от степента на възвръщаемостта на собствения капитал, като според някои експерти 5-6% възвръщаемост ще са напълно приемливи. Така формираният индекс пак няма да е лесен за оценка от страна на потребителите, но пък ще отразява правдиво разходите на банките, с които те кредитират.
