Месец вече държавата се мята в бонусна треска. Медиите пощуряха да пресмятат кой какви доходи си е докарал, след като е влязъл във властта. Премиерът Бойко Борисов пък, като един истински Робин Худ , пое морала на чиновниците в свои ръце и ги подкара с остена към касите на банките. Очевидно поканата му беше силно мотивираща, та накара целия висш ешелон на администрацията чинно, под строй и с наведена глава да върнeпарите. По този начин, разбира се, всички те спасиха и мекичките си кресла… Как да не се възхити човек на тази демонстрация на моралност, която обаче говореше много повече за… мухльовщина.
В същото време обаче никой не зададе най-важният въпрос за каква точно работа са получавани тези допълнителни възнаграждения, кои от тях са заслужени и кои просто подарени.
Инак няма нищо по-нормално от това, когато човек полага усилия и работи повече от другите, да бъде възнаграден.
Но е много назрял моментът, като подгони по устав политическите кабинети в министерствата обаче, не е лошо Борисов да надникне какво се случва и в десетките агенции и агенцийки, солидно подплатени с подкрепящи ги дирекции в съответните министерства, които от години гълтат милиони от бюджета, а
резултатът от тяхната работа така и си остава… невидим
Обществото безусловно ще подкрепи премиера Борисов в стремежа му да сложи ред в кочината, наречена държавна администрация. Очевидна е острата нужда да вземе на абордаж мимикриращите структури във властта, които са абонирани за държавната софра. Разбираме, че всяко подобно действие трябва да бъде съобразено с момента, с конкретната ситуация. В тази връзка искаме да напомним, че точно по време на криза, когато на практика малкият и средния бизнес в държавата е не просто на ръба на оцеляването си, а по-скоро вече е потънал под водата, меко казано, е доста нелепо да бъде обгрижван от камара административни звена и дълъг списък от служители, които гордо се изживяват като помагачи за насърчаване на малките и средните предприятия.
Като оставим настрани факта, че тази гвардия от държавни служители през годините вместо да намалява все повече се увеличава – помощници на бизнеса в България са назначени в почти всички общински и държавни структури. Впечатляващ е броят на организираните администратори на този процес даже само в една община. В самите кметства има дирекции с по двама-трима човека, които би трябвало да се грижат за бизнеса. На територията на общините са ситуирани и регионалните подразделения на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия -според устройствения й правилник – 77 в цялата страна). Тя пък е под шапката на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Солидно представителство от държавни чиновници има и Държавен фонд Земеделие, (също дистрибутор на евросредства), независимо че в самите кметства има отделна служба по земеделие. Пак под шапката на земеделското ведомство са и чиновниците от друга национална структура – съветите за земеделието. Към тях трябва да прибавим работещите в Агенцията по заетостта, която също е ангажирана да бъде мост между безработните и бизнеса в съответния регион. В тази редица са и местните подразделения на Регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите към екоминистерството и ИОС, а също Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве и Регионалните дирекции на националния строителен контрол. Последните три структури имат най-вече контролни функции, но част от служителите им също са призвани да подпомагат бизнеса в съответния регион, доколкото в дейността си фирмите трябва да спазват определени изисквания, за които следят тези контролиращи структури.
В добавка към това многолюдие липсва и комуникацията между отделните държавни структури. Всички те работят по собствени приоритети, които обаче нямат връзка помежду си и на практика стават
гарант на хаоса
Едните имат едни изисквания, другите други, а на този фон общините трудно изработват общинските си планове поради факта, че обикновено те не са съобразени с възможностите нито на региона, нито на действащите на неговата територия малки и средни предприятия.
Да предположим, че въпреки всичко това частникът реши да се опита да преглътне неразборията. Но въпреки че реално чрез своите данъци и такси плаща заплатите на купища хора, все по-трудно му става, когато влезе в пряк допир с тях. В повечето случаи те се държат като негови началници и се опитват да го поставят в ролята на просяк дори когато става въпрос за някакъв обикновен, но необходим за работата му документ.
Какво ли пък остава, ако малкият или средният предприемач прояви интерес и направи опит да кандидатства за европейско финансиране и се опита да влезе в някоя от програмите като бенефициент . Работата става от тежка по-тежка и на практика се сблъсква с гора от стомана. За подготовката и внасянето на един такъв проект е необходимо да се подготвят купища документи, удостоверения, гаранции. Осигуряването на тази бумащина отнема поне няколко месеци и не защото е толкова сложна, колкото че въпреки десетките помагачи на бизнеса, много често никой не обяснява на бъдещия бенефициент кое и как трябва да бъде направено. Мъките обаче започват едва след като предприемачът реши, че вече е готов с документите. Тогава започва едно връщане – кога за разместен ред, кога за неправилно поставена запетайка.
В същото време Националното сдружение на малкия и средния бизнес сигнализира по различни бизнес форуми, че в много от регионалните звена на Агенцията за малките и средни предприятия няма дори по едно бюро с компютър и принтер, така че когато се налага някаква корекция в документите, на клетия частник да не му се налага да тича като изоглавен до собствения си офис, за да поправи сбърканото. Хората от споменатото сдружение твърдят още, че нерядко се налага на представителите на фирма от един регион, която кандидатства по някаква програма в друг, да изминават десетки километри в двете посоки, за да поправят допусната неточност и да внесат поправения документ. Председателката на сдружението Елеонора Нягулова повдигна и още един съвсем немаловажен въпрос. Вече пета година се бави проектът по опертивна програма Конкурентоспособност за създаване на инфраструктура в подкрепа на бизнеса. Той е от приоритетна ос 2 и има за цел да изгради комуникационните канали между агенцията и бизнес структурите по места. Според Нягулова , ако този проект бъде реализиран, официално ще бъдат обявени консултантски фирми, които са специализирани в изготвянето на проекти и с помощта на които представителите на малкия бизнес ще могат да внасят документи, за да получат европейско финансиране по различните програми. Ако започне изпълнението на тази програма, тя предвижда структурите, желаещи да работят за подкрепа на бизнеса, да бъдат включени в мрежа, след като преминат през конкурс и покажат, че отговарят на определени изисквания, гарантиращи качеството на предлаганите услуги. Чрез мрежата ще бъде финансирано разработването и въвеждането на нови услуги – основни консултации за стартирането и ръководенето на бизнес, включително бизнес планиране, маркетинг, финансово управление и правни съвети. Едновременно с това там ще могат да се предоставят и специализирани информационни и консултантски услуги, свързани със специфичните стандарти и изисквания към отделните сектори, включително и опазване на околната среда, връзка с различни партньори за износ и т. н. Мрежата от организации в подкрепа на бизнеса трябва да подпомага и оперативна програма Конкурентоспособност и да подпомага предприятията в подготовката на проектни предложения. Но появата на тази мрежа се бави. Едно от обясненията е, че ако това се случи, бизнесът на редица консултантски фирми (често са свързани с висши държавни чиновници), които сега изработват и внасят за одобрение проекти, ще се стесни. На терена ще излязат и подготвени кадри от различните бизнес сдружения, които също ще могат да предоставят своите услуги и ще се създаде истинска конкуренция и в консултантската дейност.
Ако се върнем на темата с бонусите на държавните служители, не е лошо да припомним, че още през миналата година в.БАНКЕРЪ излезе с две публикации, чрез които реално прав повдигна завесата на част от бонусите, които се раздават в структури, подпомагащи бизнеса, и то само по програма Конкурентоспособност, която на практика е най-изоставащата. Поводът беше проведената по онова време дискусия в Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент. Според изследване, направено по поръчка на евродепутатите, по-високите възнаграждения не са добро решение и макар краткосрочно да задържат служителите, не помагат за решаването на най-големия български проблем – липсата на административен капацитет. Авторите на проучването обявиха, че чиновниците могат да бъдат задържани на работа с по-умело управление, при реалистични възнаграждения и при ясни перспективи за кариерно развитие. Вестник БАНКЕРЪ направи свое разследване по въпроса и в материал под заглавие Сочни бонуси в Агенцията за малките фирми (бр.45 от 11 ноември 2011-а) ние разказахме как и с колко са стимулирани експертите от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, отговарящи за програмата.
В хода на подготовката на тази публикация изпратихме официално запитване до изпълнителния директор на агенцията Марияна Велкова как изглеждат нещата в края на миналата година.
nbsp;
nbsp;
Според анализ на Центъра за икономическо развитие, в частта регионална политика и европейски фондове, се казва, че по мнение на представители на правителството България се движи със средните за ЕС темпове на изпълнение на оперативните програми. Последните данни за одобрението и разплащането по седемте оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони показват, че България е договорила 57% от общия ресурс, а са разплатени 18% от предвидените средства. Точните данни на Министерството на финансите показват, че към 30 декември 2011-а от общ бюджет по оперативните програми на стойност 6.673 млрд. евро са разплатени 1.505 млрд. евро. До края на 2013-а трябва да бъдат усвоени минимум 40% от европейските фондове.
Независимо от полаганите усилия обаче, България е на предпоследно място по усвояване на средства от ЕС. По-зле се справя само Румъния. Продължават да съществуват сериозни проблеми при използването на европейските средства. Съществува сериозна разлика между договорените и разплатените ресурси. Което отключва задлъжнялостта и намалява притока на средства към хазната и икономиката.
Изпълнението на оперативните програми е неравномерно. Сравнението показва, че най-успешно се изпълнява ОП Транспорт с усвоени 718 млн. евро. Повишават се и праговете за договаряне по ОП Развитие на човешките ресурси – 146 млн. евро. При останалите програми ръстът е почти незабележим. Най-сериозни са проблемите с използването на средства от ОП Конкурентоспособност, управлявана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тук се наблюдава спад в усвояването на парите спрямо предходното правителство с 293 млн. евро (30% от бюджета на програмата). Има изоставяне и в ОП Административен капацитет с 37 млн. евро, а тя беше първенец по усвояемост. Неефективна е работата на системата ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти на ЕС).
nbsp;
nbsp;
Многократно отправяните досега от експертната общност конкретни предложения за подобряване на процеса на усвояване на европейските фондове продължават да са актуални. А те са:
– Изграждане на компетентна администрация (обучения и повишаване на възнагражденията).
– Създаване на нови контролни вътрешни органи за всяка оперативна програма за борба с корупцията на ниските етажи на усвояване на европейските средства.
– Създаване на нови външни контролни органи за мониторинг на политическите процеси и недопускане европейските средства да изтичат към партията, която в момента е на власт, и кръговете от нейни фирми.
– Определяне на правомощията и укрепване ролята и реалната власт на Министерството по управление на средствата от европейските фондове.
– Повишаване на ефективността на работа на системата ИСУН за прозрачност и борба срещу корупцията.
– Активизиране на работата в секторите, които изостават – Програма за развитие на селските райони, ОП Конкурентоспособност, ОП Административен капацитет.
– По-активно участие на неправителствения сектор – пренасочване на неизразходвани средства по годишните програми към НПО и бизнеса. Европейските фондове са почти неизползваеми от НПО, които натрупаха сериозен опит в периода до присъединяването към ЕС (работа с Програма ФАР).
– Засилване на сътрудничеството между НПО и местните власти – НПО разполагат с достатъчен ресурс да усвояват и управляват средства, докато общините все още не са изградили необходимия за това капацитет.
През следващия програмен период България има амбицията да се бори за около 14 млрд. евро, но това вероятно няма да се случи. Страната ще получи по всяка вероятност около 8 млрд. евро.
