Комисията за защита на потребителите (КЗП) избра благодатната тема за лошите банки, за да отбележи световния ден на потребителя – 15 март. На специална пресконференция в четвъртък ръководството на контролния орган изнесе купища данни за некоректно отношение на кредитните институции към гражданите. Ето какви са те:
Цели девет акта за нарушения на законодателството при рекламиране на потребителски кредити е съставила Комисията за защита на потребителите на банки, други кредитни институции и търговски дружества за изминалите три години.
От началото на 2011-а са анализирани 22 договора за потребителски кредит. В някои от тях са открити неравноправни клаузи. Нарушенията са свързани с въвеждането на задължение към потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при просрочие на погасителните вноски. Пак според тези договори кредиторът има изключителното право да тълкува едностранно клаузите и с това нарушава равновесието между правата и задълженията на двете страни по договора. Дадени са и съответните примери, без да се споменават имената на конкретни банки.
Кредиторът иска от потребителя при забава на дължимите от него плащания по кредита обезщетение, което надвишава законната лихва. Тя е посочена в Закона за потребителския кредит и е в размер на основния лихвен процент, определян периодично от БНБ, плюс десет пункта, установяват експерти от КЗП. Колкото и да е чудно, в Закона за потребителския кредит наистина имат такъв текст за основния лихвен процент. Според някои банкери обаче е въпрос на правна трактовка дали при просрочие на дълга той се начислява върху общия размер на кредита или само върху непогасената в срок сума.
По време на пресконференцията бяха изнесени данни, че част от кредиторите въвеждат клаузи таксите за предсрочно погасяване на потребителския заем да не надвишават тримесечния еквивалент на Годишния процент на разходите по кредита, което нарушава разпоредбите на закона.
Според комисията някои банки не спазват задължението си всички изменения и допълнения към сключения договор за заем да се извършват в писмена форма и да се подписват и от кредитора, и от длъжника.
От началото на годината в комисията са постъпили 60 жалби срещу банки, при положение че за цялата 2011-а те са били шестдесет и осем. В повечето случаи гражданите се оплакват от неравноправни клаузи в договорите за кредит. Представителите на КЗП обаче не отричат, че потребителите не изчитат задълбочено договорите си с кредиторите и не са запознати с условията в тях, когато ги подписват. И това са основните причини за възникващите след това проблеми между кредитор и длъжник. Незаинтерсоваността и липсата на финансова култура сред населението показва и анкетата, която комисията е направила във връзка с кредитните услуги. Въпросите от нея са качени от близо месец на сайтовете dir .bg,www.moitepari.bg и www.econ.bg. За този период на тях са отговорили 1699 граждани – наистина впечатляващ брой, като се има предвид, че потребителите са близо 6 милиона, а потребителските кредити, взети само от банките, са 2.5 милиона. При тези числа въпросните 60 жалби са процент, който изобщо не заслужава коментар. И 1000 да станат до края на годината, те ще са 0.4% от всички предоставени потребителски заеми. Никой не може да очаква, че една система, пък било то и банковата, може да е безгрешна, но пък процента на подадените жалби по никакъв начин не показва, че в нея се извършват системни нарушения.
Затова пък анкетата на КЗП е констатирала, че 76.28 % от участвалите в нея потребители не знаят, че преди да подпишат договор за кредит, имат право да получат пълна и подробна информация за условията по него чрез т. нар. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация. Голям процент от участниците – 59.8%, не са наясно, че могат да изискат и да получат безвъзмездно екземпляр от проекта на договор и да се запознаят предварително с условията му. Над половината анкетирани – 51.74%, нямат представа какво означава ГПР (годишен процент на разходите) и приблизително толкова – 53.44%, не са запознати, че имат право до 14 дни след подписване на договора за кредит да го прекратят, без да посочват причини за това. Иначе казано, над половината от потребителите не са наясно с основните си права и после се чудят защо им се случва едно или друго. Както е казал народът – кьорав карти не играе и който плаща зле, плаща два пъти. Банките обаче не са образователни центрове по финанси.
