Финансовият сектор на Гърция е може би най-ощетеният от операцията по преструктурирането на държавния дълг. Самият факт, че Европейският фонд за финансова стабилност вече е заделил 48 млрд. евро за рекапитализацията на гръцките банки, е показателен за силата на удара, който им нанесе орязването на дълга.
Според агенция Франс прес четирите водещи гръцки кредитни институции – Национална банка на Гърция, Банка Пиреос, И Еф Джи Юробанк и Алрфа Банк , ще понесат 14 млрд. евро директни загуби от самото орязване. Ще има обаче и допълнителни щети от разликата между номиналната и пазарната стойност на новоемитираните облигации, които ще са още за около 7 млрд. евро общо.
Сделката по дълга сложи прът и в колелото на преговорите по сливането на И Еф Джи Юробанк и Алфа Банк . То се завъртя през 2010-а, но преди месец двете банки преустановиха, преговорите докато не станат ясни последствията от редукцията на държавните облигации. След като параметрите на преструктурирането на гръцкия държавен дълг станаха известни, проектосливането между И Еф Джи Юробанк и Алфа Банк съвсем се разсъхна. Поне за тази година.
Какво ще е бъдещето на четирите най-големи гръцки кредитори е въпрос, който държи нащрек финансистите у нас. Защото тези институции притежават едни от най-големите банки в България. Национална банка на Гърция е собственик на Обединена българска банка, И Еф Джи Юробанк – на Юробанк И Еф Джи България, Банка Пиреос – на Банка Пиреос България, а Алфа Банк има може би най-големия клон у нас с активи от над 2 млрд. лева. Ето защо най-голямото подозрение сега е ще имат ли проблеми българските дъщерни поделения на гръцките банки.
Отговорът, според официалните институции, е категоричен:
гръцкият дългов проблем не застрашава
nbsp;
българските поделения на гръцките банки.
Общият размер на капитала на четирите гръцки кредитни институции е близо 26 млрд. евро, но орязването на плащанията по притежаваните от тях ДЦК ще го свият значително. Правителството в Атина и европейската финансова общност обаче са помислили за този проблем. В южната ни съседка е учреден специален фонд за рекапитализация на кредитните институции, в който са акумулирани 30 млрд. евро. Към него ще бъдат добавени и милиардите, които Европейският фонд за финансова стабилност целево превежда на гръцкото правителство. Така че 78 млрд. евро ще отидат за рекапитализация на целия гръцки банков сектор, което според оценка на експерти е напълно достатъчно за запълване на капиталовите дупки.
Процедурите за попълване на капитала
nbsp;
се очаква да започнат от есента. Предвидени са два сценария. Първият е банките да наберат на капиталовите пазари десет и повече процента от необходимия им допълнителен капитал. Тогава гръцкият и европейският фонд ще довнесат липсващите суми, като срещу тях ще получат акции без право на глас. При това положение сегашните собственици ще запазят господството си в управлението на кредитните институции.
Ако банките не успеят да наберат на свободния пазар 10% от липсващия им капитал, ще влезе в сила вторият сценарий. Тогава гръцката държава ще внесе всички необходими пари, като получи срещу тях акции с право на глас. При това положение обаче кредитните институции ще попаднат под контрола на гръцката държава.
Положителното и при двата варианта е, че гръцките банки ще получат дългосрочно свежи средства, с които не само ще бъдат стабилизирани, но и ще могат да кредитират възстановяването на икономиката. А това е от жизненоважно значение за възможностите на бъдещото гръцко правителство да обслужва без проблеми преструктурирания държавен дълг.
Дъщерните банки
nbsp;
у нас пък в голяма степен са независими от състоянието на своите майки. При ОББ, Юробанк И Еф Джи България и Банка Пиреос България всички негативни ефекти от гръцката криза – като свиване и спиране на финансирането от Атина, бяха обрани още преди година – година и половина.Трите кредитни институции не поддържат депозити при своите майки освен необходимите кореспондентски сметки, които са задължителни за осъществяване на международни преводи. Българските банки не притежават и гръцки държавни ценни книжа, с изключение на някои малки пакети на техни клиенти, които управляват. Силно са намалели и задълженията на нашенските кредитни институции към техните майки. Ако в края на 2009-а задълженията им към други финансови институции са били общо 5.2 млрд. лв. (90% от които са към собствениците им), то в края на 2011-а те са 2.29 млрд. лева.
Най-силно изразен е този процес при ОББ, която за две години е върнала над 1.42 млрд. лв. на външни кредитори. Юробанк И Еф Джи България пък е погасила външни задължения за близо половин милиард лева, като в края на 2011-а те са се свили до символичните 60 млн. лева. Банка Пиреос България също е намалила външния си дълг с 1.23 млрд. лева. Тази статистика ясно показва, че трите банки имат значителна финансова автономия от своите майки и от външните пазари. Те функционират абсолютно самостоятелно и стабилността им няма как да бъде накърнена от случващото се на юг от границите на България.
Малко по-различна е ситуацията при Алфа Банк, защото тя не е дъщерно дружество, а клон на едноименната гръцка кредитна институция. Но дори и в този случай заплаха за българските клиенти не съществува.
Впрочем в България вече се разигра един сценарий, при който
чуждестранната майка фалира
nbsp;
но българската й дъщерна институция оцеля, без да създава проблеми на клиентите си.
Става дума за случая, когато през 1999-а турската Демирбанк заради невъзможност да погасява задълженията си бе поставена под контрола на правителството в Анкара. Българското й поделение – Демирбанк (България), обаче продължи да работи, без каквито и да е финансови затруднения. По-късно турското правителство разпродаде на части активите на Демирбанк, а работещото й дъщерно дружество в България бе купено от бизнесмена Фуат Гювен и сега извършва всички банкови операции под името Д Банк.
По същия, добре познат от 1999-а механизъм, ще се развият събитията и ако нещо се случи с гръцките майки на българските банки. Дори те да имат затруднения в плащанията и да попаднат под контрола на гръцките надзорни органи, на българските им дъщерни дружества ще бъде намерен нов собственик, но те няма да спрат работата си. В крайна сметка за клиента е все едно дали една банка ще се контролира от гърци, французи, британци, германци или дори китайци. За него е важно да има коректни отношения с нея.
Петата финансова институция с гръцко име – Емпорики банк България, пък е отскоро на нашия пазар и все още е твърде малка като активи, капитал и привлечени средства. Специфичното при нея е, че макар собственикът й да е Търговска банка на Гърция и, цялото й финансиране и контрол се осъществяват от майката на гръцката кредитна институция – могъщата френска банка Креди Агрикол. Който познава финансовия пазар, е наясно, че Креди Агрикол е един от трите финансови стълба на Френската република и една от най-стабилните финансови институции в Европа. Така че, докато Емпорики банк България е част от тази група, всякакви – дори теоретични опасения за съдбата й са безпочвени.
