Открехната вратичка за черното тото оставиха депутатите при приемането на второ четене на новия Закон за хазарта в четвъртък, (15 март). Сайтовете за интернет хазарт, кабеларките и останалите доставчици на интернет услуги са на седмото небе. Старата практика – от техните мрежи и сайтове с функцията кликни тук да се влиза в незаконни хазартни сайтове и игри, ще продължи, без те да носят никаква отговорност. Просто законът няма да ги преследва. Те ще могат да облъчват, и то предимно непълнолетни и малолетни, като за банерите и връзките ще получават рекламни суми от скрити под повърхността близки и далечни организатори на черни тото игри.

Вносителят на законопроекта – независимият депутат Дарин Матов, поиска думата и предложи в закона да се включи нов текст, който забранява на собствениците на кабелни оператори, интернет сайтове и легални хазартни сайтове да включват препратки към хазартни сайтове за игри от разстояние, които нямат лиценз в България, ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Матов каза, че този текст е много важен, защото гарантира защита на обществения интерес (т.е. този на фиска) и забраната за приканване на деца да играят черно тото.

Председателката на парламента Цецка Цачева отказа да подложи на гласуване това предложение, защото не било процедурно, а незаконен опит да се вкара нов текст в закона, което било нарушение на правилника за дейността на Народното събрание. Не може да има значими поправки в текста по време на второ четене, нещата е трябвало да се изчистят между двете четения, мотивира се тя.

Припомняме, че това предложение се завъртя при второто четене на проектозакона в бюджетната комисия, но граждански и лобистки организации успяха да изместят вниманието към АКТА-проблемите, което подмени същността на предложението и депутатите забравиха за него.

След гласуването на второ четене в пленарната зала Дарин Матов сподели единствено за БАНКЕРЪ, че направеното от него предложение всъщност е на Националната агенция за приходите. Той знаел, че нарушава правилника, като го огласява по никое време, но това пък било гаранция, че веднага след влизането в сила на закона той ще бъде ремонтиран по тази линия, оптимист е Матов.

Така основният въпрос при контрола на интернет залаганията не бе решен еднозначно. В общия случай нещата са ясни. Както вече писахме, физическите изпълнители на

чистенето на интернет средата

(филтрирането, както пише в закона) няма да са от ГДБОП, каквато бе първоначалната идея. За това ще отговарят интернет доставчиците на онлайн услуги. Те ще са задължени да следят страницата на регулатора – Държавната комисия за хазарта, постоянно. Ако не забранят достъпа на потребителите до явни нелицензирани интернет казина и букмейкъри в срок от 72 часа след добавянето им в черния списък на комисията, ще плащат глоба от 10 до 20 хил. лева. Но в този текст става дума за явни продажби, докато кликни тук ще остане малката мръсна тайна на интернет хазарта у нас.

Парламентът окончателно гласува, че

съдът ще бъде последната инстанция

която ще чисти интернет средата у нас, ако дейността на предлагащите хазартни услуги не е лицензирана от Държавната комисия по хазарта. Комисията пък ще поддържа и всекидневно ще актуализира черен списък на сайтовете без български лиценз, хванати да работят у нас.

Предложението на вносителите – народните представители Диан Червенкондев от ГЕРБ и Дарин Матов, независим, беше прието след бурни дебати по време на три заседания на бюджетната комисия. Разделителната линия минаваше през въпроса коя ще е последната инстанция при чистенето на пазара от нелицензирани хазартни сайтове.

Според едни депутати Държавната комисия по хазарта е органът, който има правото да дава и отнема лиценз и с това надзорът приключва. Според други обаче съдът би трябвало да потвърждава решенията на тази комисия, за да бъдат те необорими.

Въпросът бе: защо е необходим съд, след като надзорният орган в лицето на ДКХ е спрял нелегален хазартен сайт. И защо комисията трябва да подава искане до председателя на Софийския районен съд, след което съдът да се произнесе по искането в срок до 72 часа? Тук не става дума за завеждане на дело, което винаги има състезателен характер между обвинение и защита. Съдът ще действа просто като лице, което всеки път ще вади от джоба си печата одобрявам и ще го поставя върху решението на ДКХ. Може би защото точно от съда недоволните очакват да отговори на жалбите им, а не от някаква комисия, пък била тя и специализирана.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев твърди, че след като попадне в черния списък, хазартният оператор може да обжалва решението на ДКХ в двуседмичен срок. Ако не го направи, ДКХ внася искането той да спре да оперира на нашия пазар в Софийския районен съд.

Синият депутат Асен Агов нарече това презумпцията Цонев. Цонев обаче се защити, като каза, че от съда се иска и той издава чрез председателя си разпореждане, което е необжалваемо, за разлика от съдебното решение, което може да се протестира пред по-горна инстанция.

Самият черен списък

беше атакуван и при второто четене на закона в пленарната зала от червения Румен Овчаров. Той отново се опита да превърне чл. 22 Контрол в Параграф 22. Според него не трябвало да има черен, а бял списък. Защо вкарваме фирмите с отнети лицензи в черен списък, вместо да публикуваме позитивен списък на редовните, лицензираните играчи, попита той. Според Овчаров много лесно фирма от забранителния списък ще пререгистрира дейността си и това ще обрече Държавната комисия по хазарта на надбягване с времето. От друга страна, на интернет доставчиците ще им бъде много по-лесно да следят дали една фирма е лицензирана, а не всекидневно да гледат дали не й е отнет лицензът. Овчаров пак подхвана и любимата теза на някои лобисти, че с черния списък се отваря задната врата, през която ще бъде вкарана АКТА.

С реплика му отговори другият вносител на проектозакона – Диан Червенкондев. Както на последното заседание на бюджетната комисия, така и в пленарната зала той изтъкна главното основание на вносителите да има черен списък – евродирективите. Той цитира резолюция на Европейския парламент за интернет хазарта от 15 ноември миналата година. В нея се съдържа препоръката държавите членки да прилагат черни списъци за незаконния хазарт. Там дори има препоръка банките да четат тези списъци и да блокират транзакции между техни клиенти и черни тотаджии, цитира Червенкондев.

На второ четене беше прието и предложението на финансовия министър Симеон Дянков, който поиска рязко да се свие 24-месечният гратисен период по

прелицензирането на бранша

по новия закон. Преди това на бюджетна комисия той изтъкна, че като се добави и тримесечният срок от гласуването, след който законът ще влезе в сила, стават 27 месеца, което е прекалено много. В окончателно гласувания текст се записа срок от 15 месеца след влизане на закона в сила.

Шефът на ДКХ Калоян Кръстев коментира, че за се освети интернет хазартът, ще трябва да се промени и данъчното облагане. Той обаче отказа да коментира каква би била подходящата ставка или начин на облагане – върху сумата на направените залози или разликата между направени залози и изплатени печалби. Най-справедливата система е в облагането на финансовия резултат – разликата между приходите и разходите, е мнението на вносителя Матов. Такъв е примерът на Гърция, Белгия и Италия, както и в САЩ. Другият вариант е да остане начисляването на данък върху оборота, но той да се намали на 10 процента. Това ще даде глътка въздух на бизнеса. Според Матов предстоят промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, а преди да се промени данъчното облагане на хазарта, ще има широко обсъждане.

nbsp;

nbsp;

Контра

Десетки милиони левове ще загуби България

Десетки милиони може да загуби хазната с приеманeто на новия Закон за хазарта, алармират феновете на спортни залози и професионални покер играчи. Те се притесняват, че с влизането на новите директиви най-вече за интернет залаганията големите компании от бранша няма да се интересуват от нашия пазар. В закона ясно е записано, че за лиценз могат да кандидатстват само хазартни оператори, чиито централни сървъри са в ЕС, Европейската икономическа общност или Швейцария.

На българския пазар няма да могат да оперират компаниите, чиито сървъри са базирани на друго място по света. А такива са немалко уважавани гиганти в този бранш. Всички те са съгласни да сложат огледални сървъри тук и да предоставят абсолютно всички необходими данни за игрите на НАП. И декларират, че искат да бъдат мощни данъкоплатци у нас, но при този закон няма да правят бизнес в България, защото е технически невъзможно да преместят централния си сървър. Ясно е, че българските законодатели искат да си гарантират това, че сенчести хазартни оператори няма да имат достъп до страната ни. Но с този закон те гонят големите играчи и уважавани фирми на световно ниво, които са признати и допуснати да оперират във всички големи европейски страни – Франция, Италия, Испания, Дания, Англия и прочие. България обаче върви точно в противоположната посока спрямо европейските страни, които, регулирайки пазара си, осигуряват приходи именно от големите оператори. При тях практиката е да имат централни сървъри в територии извън ЕС като Гибралтар, Олдърни, остров Ман. В Европа е намерено решение. Въпреки че централните сървъри на операторите са извън ЕС, компаниите предлагат стабилни системи за контрол – изграждане на огледални сървъри, които се свързват с финансовото министерство. Тъкмо такова било решението и за България – изграждане на огледална система, свързана с НАП, която дава достъп в реално време и информация за всяка една транзакция. Сървърът ще бъде сертифициран от независими лаборатории и/или от Държавната комисия по хазарта.