В преговорите между банките и правителството настъпи поредната пауза. Нищо чудно тя да е предизвикана от катарските ангажименти на премиера Борисов през изминалите няколко дни. Но пък и на кредитните институции, и на представителите на изпълнителната власт им трябва време, за да оценят както досегашните резултати, така и предложенията на ответната страна. Рекапитулацията обаче едва ли ще е обнадеждаваща, защото по вече поставените въпроси няма решение, а в хода на обсъжданията са изникнали и нови теми за коментар. Но да вървим поред.
При последните разговори преди седмица се е повторил добре познатият сценарий, при който правителствените люде отхвърлят предварително предоставените им предложения от страна на банките и хвърлят на масата нови идеи, които мениджърите на кредитните институции тепърва трябва да анализират. Управляващите са предложили
нова концепция за изготвяне на общ лихвен индекс
както и куп идеи за отменяне или ограничаване на някои такси и комисиони. Според банкови мениджъри обаче новата разработка на правителствените експерти по никакъв начин не допринася за създаването на лихвен индекс, който едновременно да е ясен за потребителите и да отразява правдиво разходите на кредиторите. Много банкери остават на позициите си, че в икономика, в която няма рефинансираща институция, въвеждането на независим пазарен лихвен индекс е непостижима цел. По този въпрос просто трябва да се намери компромис, който да позволи на правителството (и в частност на Дянков) да се похвали пред обществото, че е успяло да защити интересите на гражданите. Постигането на подобно приемливо и за двете страни решение обаче е доста сложна задача. Ето защо банкерите са на мнение, че преговорите няма да приключат до края на март. Още повече че разговорите с правителството са започнали да се разводняват.
Представителите на изпълнителната власт са поискали да се въведат законови ограничения за
таксите за предварително погасяване на ипотечните кредити
И те да са същите, каквито са за потребителските заеми – между 0.5 и 1% от предсрочно платената сума. Банкерите обаче са обърнали внимание на факта, че в момента Европейският парламент разглежда специална директива за ипотечните заеми, в която се засягат и въпросните такси. Мениджърите на кредитните институции са препоръчали да не се въвеждат никакви законови ограничения, преди директивата да стане факт. Премиерът Борисов е приел този аргумент. Той е констатирал, че и двете страни не са готови да вземат окончателни решения по разглежданите въпроси и трябва да изготвят аргументирани становища, които да обсъдят при следващата си среща. Кога ще е тя обаче никой не знае.
Знае се обаче, че на следващото рандеву ще бъде поканено и още едно ведомство – Министерството на правосъдието. Според информация на БАНКЕРЪ мениджърите на кредитните институции са поставили на дневен ред
проблема с несъвършенствата в законите
които дават възможност на длъжниците да мамят кредиторите чрез фиктивни фалити. Това са схеми, при които нередовният платец иска от съда да обяви фирмата му в несъстоятелност и отмества датата, на която е настъпила неплатежоспособността й назад във времето – до момента преди да й е бил отпуснат необслужваният сега кредит. По този начин всички ипотеки, залози и гаранции по заема се анулират и банката от обезпечен се превръща в необезпечен кредитор. Банкерите от близо две години бият тревога за тези некоректни практики. На тези техни предупреждения управляващите не са намерили време да откликнат адекватно. Нещо повече, от тази пасивност на ГЕРБ сега се възползва Коалиция за България, чийто депутат Янаки Стоилов внесе в парламента проект за поправки в законите, които да ограничат възможностите за умишлени фалити.
Вероятно след като Министерството на правосъдието разговаря с банкерите по тази тема, правителството ще разработи свой вариант за промени в законите. Нищо чудно управляващите да се опитат да договорят отстъпки за лихвите срещу готовността им за промяна в нормативните регламенти за несъстоятелност.
