В пълно медийно фиаско – от онези, които премиерът Борисов мрази най-много, се превърна откриването на българо-катарския бизнес форум в Доха. На събитието не присъстваха предприемачи от емирството, а само около стотина български бизнесмени, които слушаха как Трайчо Трайков говори на английски. Някои от представителите на българските фирми по-късно се оплакаха и от високата според тях цена, която са платили за тридневната визита.
Външният министър Николай Младенов пък съобщи, че български и катарски представители са започнали работа по изготвянето на рамков документ, който да даде възможност за влагане на катарски капитали в страната. Той обяви това за най-успешната визита в полза на лобиране на българския бизнес, която до момента сме правили. По думите му през май ще се подпише споразумение за първите инвестиции за 100 млн. евро.
Катар не е страна като останалите. И за да поканиш бизнеса й на среща, би трябвало да предположиш, че присъствието на инвеститори на подобно събитие зависи преди всичко от санкцията на емира и администрацията му. Според официалното прессъобщение на правителството форумът трябваше да бъде открит от Борисов и от емира, но очевидно подготвящите текста за медиите са се поизсилили .
И въпреки че за организацията на срещата отговаряше външно министерство, като основен виновник за провала й премиерът посочи вече бившия икономически министър Трайчо Трайков. Какво общо има той с въпросната злополучната среща, че тя да се превърне в повод за уволнение, не стана съвсем ясно. При подобна липса на междуведомствена координация преди малко повече от година МВнР влезе в задочен спор с държавната фирма Техноекспортстрой. Тогава за евакуацията на българите от Либия бяха изпратени два самолета – единия правителствен, за когото отговаряше министерството на Николай Младенов, и друг – нает от дружеството. Бойко Борисов обвини директора на компанията Емил Коцев, че е искал да си направи пиар , и в рамките на един ден го уволни и назначи отново.
Премиерът на Катар обяви, че страната му ще започне да инвестира в България още през тази година с Божията помощ. Последното вероятно ще се превърне в основен акцент от воаяжа. От българска страна сред възможностите за инвестиции, който са били представени са летището на Балчик, магистрала Черно море и отсечката Бургас-Варна. В петък обаче регионалният министър Лиляна Павлова съобщи, че Катар е поискал минимум 14% възвръщаемост, за да се включи в изграждането на магистрала Черно море, което едва ли е реалистично. В последна фаза са преговорите за създаване на Център за изследване на Югоизточна Европа в Катар, в който ще участват български университети и Център за изследване на Персийския залив в София.
Правителствената делегация можеше да остави следа в двустранните взаимоотношения, ако се беше сетила да предложи идеята България да внася яйца от Катар. Така и не стана ясно защо земеделският министър Мирослав Найденов не е повдигнал чувствителната за него тема. Според класация на списание Форбс с БВП на глава от населението от 80 000 щ. долара за последната година, за която има окончателни данни – 2010-а, Катар е най-богатата държава в света. Около 50% от икономиката на близкоизточната държава обаче се крепи на петрол и с оглед спешната нужда от диверсификация предложението за търговия с яйца можеше да събуди интерес.
Геополитическото влияние на Азия и Близкия Изток в света непрекъснато нараства, все по-активно става и сътрудничеството между богатите държави в региона. Не е изключено зад провала на инвеститорската среща в близкоизточната държава да стои не небрежността на Младенов или Трайков, а китайците. Организираната в София среща с китайски фирми в края на май миналата година не беше уважена от нито един български бизнесмен или държавен представител. Имахме на гости малка на брой, но изключително представителна делегация от най-голямата китайска провинция Гуангдун, включваща най-големи фирми от областта с най-висок и за Китай икономически ръст. Българските фирми не се явиха даже за да се представят, коментира след срещата председателят на БТПП Цветан Симеонов. След като ние не уважаваме китайците, на какво основание очакваме катарците да уважават нас?
