Най-големият инвеститор в България за първия месец на 2012 г. е Южна Корея с 16.6 млн. евро. Причината за това най-вероятно са вложенията във фотоволтаичните централи Самоводене и Златарица, които южнокорейската банка за развитие финансира. На следващите места са Холандия (6.3 млн. евро) и Русия (4.3 млн. евро). Преките инвестиции у нас за първия месец на годината възлизат на 44.2 млн. евро при 186.1 млн. евро за януари 2011-а.
През първия месец на тази година от страната са изтекли капитали в размер на 573 млн. евро, или 1.4% от БВП, при отрицателна финансова сметка от 429.4 млн. евро година по-рано. Най-големите суми са се запътили към Кипър (2.7 млн. евро) и Люксембург (3.2 млн. евро), които се обясняват с плащания по вътрешнофирмени кредити в съответствие с погасителните планове на предприятията.
Привлеченият през януари 2012 г. дялов капитал възлиза на 43 млн. евро. Той е по-малък с 37.3 млн. евро в сравнение с януари 2011 г. (80.3 млн. евро). Увеличават се обаче постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти, като за януари те са 14.8 млн. евро при 5.7 млн. евро през първия месец на миналата година. Проблем за икономиката ни е, че липсват свежи капиталови потоци за изграждане на модерни производствени мощности. Ако нещата продължат по същия плачевен начин до края на годината, страната ни наистина ще се окаже без надеждни източници за чисти валутни постъпления.
Експортът, с който правителството толкова се гордееше през миналата година, също започна да изтънява. Поне такова впечатление оставят данните на БНБ за платежния баланс на страната през първия месец на 2011-а. За този период изнесените стоки са за общо 1.43 млрд. евро, като в сравнение с януари 2011-а са намалели с 10.2 процента. За сметка на това пък вносът се е увеличил, макар и символично, а като краен резултат търговското салдо се е влошило. Вярно е, че от един месец не се правят генерални изводи, но само си представете, че експортът продължи да намалява, макар и с темпове, които са по-малки от януарските. Ще имаме разширяващ се търговски дефицит и потиснато вътрешно търсене – каква по мрачна картина от тази.
