Съдия-изпълнителите потърсиха съюзник в лицето на банкерите по наболелия въпрос за таксите и комисионите , които събират при описа и продажбата на имуществото. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, трима народни представители от ГЕРБ внесоха в парламента проект за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс, който предвижда налагане на горна граница на таксите, получавани от съдия-изпълнителите. Мотивите им са, че така ще бъде облекчено положението на най-бедните слоеве от населението, за които високите такси са непосилни. От законопроекта обаче става ясно, че въпросните предложения са в полза единствено на големите длъжници. Съдия-изпълнителите предварително заявиха несъгласието си с планираните промени в ГПК, но управляващите явно не им обръщат внимание, защото законопроектът бе приет от две комисии – правната и тази по бюджет и финанси. И чака да бъде гласуван на първо четене в пленарната зала.
Притиснати от всички тези обстоятелства, съдия-изпълнителите са се опитали да намерят съмишленици в лицето на банкерите. На проведената през седмицата среща между Асоциацията на банките в България (АББ) и Камарата на частните съдебни изпълнители обаче е станало ясно, че мениджърите на кредитните институции не смятат да заемат активна позиция по въпроса за таксите по изпълнителните дела. По време на разговорите, които са имали неофициален характер, те са заявили, че приемат аргументите на съдия-изпълнителите по някои въпроси. Банкерите например не виждат необходимост да се слага горна граница на таксите, още по-малко когато това се аргументира с несъстоятелния мотив – да се помогне на бедните.
В същото време от АББ са обърнали внимание на няколко проблема. Първо, според банковите мениджъри някои такси наистина са прекалено високи и има случаи, когато те се събират напълно необосновано. Става дума например за таксата за опис на имущество, която е 1.5% от стойността на продавания имот или стока. Банкерите смятат, че е логично тя да бъде намалена и че не трябва да бъде събирана, когато длъжникът е пристъпил към доброволно изпълнение на задължението си.
Освен това мениджърите са поставили въпроса за таксите, които се плащат, когато имотите на длъжниците стават собственост на техните кредитори. Не са малко случаите, когато недвижимостите на дадено лице или фирма се предлагат на търг, но за тях не се появява купувач. Тогава банката като кредитор придобива имуществото срещу своето вземане. Досегашната практика е при такова развитие на събитията съдия-изпълнителите да събират такси. А това според банкерите не е редно, тъй като ги вкарва в допълнителни разходи, без да е постигнат търсеният резултат – да бъде намерен купувач, който да плати на банката парите, които тя е дала като кредит.
При продажба на заложено имущество банките смятат, че е неоправдано съдия-изпълнителите да събират и такса за успех, която се начислявала върху положителната разлика между получената сума и оценката на продавания имот или вещ. Аргументите им са, че при неуспешен търг, след който цената на имуществото бива намалена, а съдия-изпълнителите не трябва да плащат финансова санкция.
Ясно е, че банкерите искат да облекчат финансовите условия, при които се продава имуществото на длъжника. Причината е, че всички такси, които събират съдия-изпълнителите, първоначално се плащат от кредитора, а натрупаната от тях сума се прибавя към общия размер на дълга. В този смисъл от АББ се опитват (доколкото могат) да разтоварят банките от допълнителни разходи. Иначе мениджърите на кредитните институции не мислят, че трябва да се въвеждат законови промени, които да орязват финансовото възнаграждение на съдия- изпълнителите при осъществяване на тяхната присъща дейност – събирането на вземания от длъжниците.
