Аз лично изпратих Трайчо Трайков преди един месец в Москва, заедно с Дянков, да каже на руснаците, че няма да строим Белене и искаме да си платим и вземем реактора и да го закараме в Козлодуй. Тези думи на премиера Бойко Борисов, изречени след приемането на оставката на Трайков като енергиен министър, предизвикаха буря не само у нас, но и в Русия.
В началото на седмицата руската агенция РИА Новости съобщи, че изпълнителят на строежа на АЕЦ Белене – Атомстройекспорт, е решил да намали десетократно броя на своите 50-ина специалисти на площадката в крайдунавския град, поне докато България не вземе окончателно решение дали ще изгражда централата. В момента руската компания е принудена сама да плаща всички разходи за дейността им, което определено не е по вкуса й. От Атомстройекспорт обаче са отбелязали, че ще продължат да изпълняват ангажиментите си, свързани с производството на поръчаното оборудване.
Вестник Комерсант пък добави, че независимо от намаляването на експертите Русия не бърза да слага кръст на проекта. Официални източници са потвърдили, че в Росатом (бел. ред. – компанията майка на Атомстройекспорт) не е получаван официален отказ от София, а планове за монтаж на реактора в Козлодуй не съществуват.
По темата веднага се произнесе американският посланик у нас Джеймс Уорлик: Министър-председателят Бойко Борисов каза съвсем ясно, че спира строежа на АЕЦ Белене, и аз му вярвам. Радвам се да видя, че премиерът е взел своето решение, подчерта дипломатът пред една от националните ни телевизии.
Интересна теза застъпи бившият шеф на АЕЦ Козлодуй и ексдепутат в предишното Народно събрание Йордан Костадинов. Според него, ако България се откаже от проекта Белене, това може да доведе до проблеми с реализацията на проекта за удължаването на живота на съществуващите два реактора в АЕЦ Козлодуй, чийто експлоатационен период изтича през 2017 и 2019 година. По думите му за оценяването на възможностите за модернизация и експлоатация още 20-25 години на V и VI блок е сключен договор с руско-френски консорциум, а тъй като двата реактора са правени по руска технология, основното мнение за удължаването на живота им ще е на Москва. Ако ние се откажем от проекта Белене, не знам те как ще погледнат на този въпрос, който е изключително важен за нас, предупреди Костадинов.
Противното мнение застъпи сегашният директор на АЕЦ Козлодуй Александър Николов: Няма как на един руски блок да му бъде удължен ресурсът и да не зависи от руските организации, тъй като те са и главният проектант, те са и главният конструктор, те са и научният ръководител на V и VI блок. Аз обаче не мисля, че има практика руските компании да създават проблеми при подобни ситуации.
Изказвания за Белене или за нов блок в Козлодуй направиха и редица анализатори, енергийни специалисти и кой ли още не. Тази полемика обаче е твърде закъсняла и като че ли вече е излишна. Повече от ясно е, че далеч по-изгодно за страната е да концентрира всички усилия в областта на ядрената си енергетика за удължаване на срока на експлоатация на козлодуйските пети и шести блок, вместо да троши излишни пари за един проект без ясна възвръщаемост и мъглява времева рамка за реализиране, какъвто се очертава Белене през последните близо десет години.
Най-силният аргумент за подобен ход отдавна е изложен на интернет страницата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Там ясно е посочено, че цената за мегаватчас електроенергия, произведена от АЕЦ Козлодуй, е само 15.3 лева. За сравнение – на ТЕЦ Бобов дол се плаща по 63.1 лв. за мегаватчас, на ТЕЦ Варна – 83.59 лв., а на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници десетки пъти повече. Обяснението за тази най-ниска тарифа е, че първоначалните инвестиции в двата 1000-мегаватови блока на Козлодуй вече са изплатени, освен това те претърпяха мащабни програми за модернизация през последните години, което повиши надеждността и подобри ефективността им. На практика именно тяхната електроенергия днес е бушонът за рязко поскъпване на тока за стопанските и битовите потребители, тъй като компенсира високата цена на възобновяемите енергийни източници.
Централата в Козлодуй е и изключително стабилна финансово и може да понесе спокойно инсталирането на допълнителни мощности. Затова най-доброто решение изглежда наистина да си купим от руснаците реактора за АЕЦ Белене, който трябва да е готов в края на април, и той да се предвиди за първа атомна, където има две подготвени площадки, минали сеизмичните проучвания.
Вярно, че неговото реално пускане в експлоатация ще мине доста време. Според Александър Николов е необходимо преди всичко да се вземе съответното решение от Министерския съвет, да се направят нови сеизмични анализи и оценка за въздействието на околната среда. Всички тези процедури ще отнемат между три и шест години, а първото електричество ще бъде произведено след минимум девет години. Освен това, както отбелязва председателят на Българския енергиен форум Иван Хиновски, не може и не бива да се говори само за един нов реактор. Атомните блокове задължително трябва да работят по двойки, тъй като при отказ на единия вторият го дублира, като обезпечава външно електрозахранване.
Въпреки всички тези аргументи нищо не пречи да вземем готовия реактор, пък после ако ще да чакаме не девет, а повече години. На него нищо няма да му стане – показателно е, че руснаците безпроблемно инсталираха и пуснаха в експлоатация в АЕЦ Калининская първия реактор, предназначен за АЕЦ Белене, доставен у нас през далечната 1990 г. и продаден им обратно по време на тройната коалиция за 205 млн. евро.
Междувременно, ако ресурсът за експлоатация на пети и шести блок бъде удължен с още петнадесет или двадесет години, този срок ще е напълно достатъчен, за да се изплатят инвестициите в зелените мощности, построени напоследък и цената на тока от тях ще се нормализира. Така ще може спокойно да се мисли за поръчката на още един реактор за АЕЦ Козлодуй. Още повече че и глобалната икономическата ситуация дотогава би трябвало сериозно да се е подобрила.
Колкото до АЕЦ Белене, не е тайна, че всяка нова централа се изплаща в рамките на 15 години и през този период енергията няма как да е евтина. Показва го и основно рехабилитираната ТЕЦ Марица-изток-3 или пък новопостроената AES Гълъбово, с чиито собственици бяха сключени дългосрочни и скъпи договори за изкупуване на произведения от тях ток. Енергийни специалисти смятат, че след трагедията в АЕЦ Фукушима може да се очаква, че цената на киловатчас от Белене вече ще е около 10 евроцента заради повишените изисквания за безопасност.
И накрая, но не по значение – пазар в региона за тази скъпа електроенергия липсва. Факт е, че на Балканите може да се очаква известно увеличение на потреблението на ток, което засега се спира от финансовата криза. Само че дори и този застой да бъде преодолян, вече всички страни около нас имат планове да инвестират в свои мощности от ВЕЦ и ТЕЦ, Румъния иска да изгради още един блок в АЕЦ Черна вода, Турция също прави решителни крачки за изграждането на своята първа атомна мощност. При това положение една нова и скъпа централа, каквато ще е Белене, трудно ще намери място. Интересно ще е да видим дали и от британската банка, консултант на проекта – HSBC, мислят така.
nbsp;
nbsp;
