Важна крачка към реализирането на газовата връзка с Турция бе направена през седмицата при визитата на премиера Бойко Борисов в Анкара и подписването на съвместна декларация за ускореното строителство на газовия интерконектор.
Изграждането на тази връзка от години се договаря на хартия, но сега лично премиерът Реджеп Тайип Ердоган се ангажира да задвижи проекта, за което му благодаря, заяви Борисов. Подобни приказки не чуваме за пръв път, но за да се стигне до нещо конкретно, през следващите два месеца ще трябва да се изяснят маса подробности около трасето, както и да се декларира ясно, че обектът ще е стратегически и за България, и за Турция, без условия и предварителни сметки какъв газ ще се доставя и на каква цена. А точно това няма да е никак лесно.
Въпреки добрите ни политически и икономически отношения с Анкара комшиите едва ли ще склонят да участват в изграждането на една тръба, която да се използва само в редките случаи на газови кризи. Все пак става дума за съоръжение с дължина около 80 км (от Източна Тракия до района на Хасково) и капацитет от 1 до 3 млрд. куб. метра газ годишно.
Ще направим необходимото, за да не изпитва България притеснения при доставките на природен газ, подчерта Ердоган, само че какво всъщност има предвид? Ако върнем лентата малко назад, през есента на 2010 г., българският министър-председател и турският му колега обсъждаха варианта двустранната междусистемна връзка да е част от газопровода Набуко, за да може за нея да се използва европейско финансиране. Впоследствие обаче се стигна до извода, че е по-добре двете трасета да не се обвързват, а малко по-късно Анкара обяви, че повече няма да оказва пълна подкрепа на Набуко, а ще направи свой приоритет тръбата Транс Анадолу (TANAP).
Подобен ход напълно съответства на амбициите на Турция от транзитьор на синьо гориво да се превърне в основен играч на европейския пазар, особено след постигнатото с Баку политическо споразумение за доставки на азерски газ от находището Шах Дениз. И е съвсем логично сега комшиите да търсят клиенти за доставка на синьо гориво, като започнат от България. Разбира се, за нас това също би било изгодно, стига да го получаваме на по-ниска цена от тази, по която ни го продава руската компания Газпром. Но за България интерконекторът с Турция наистина е със стратегическо значение преди всичко поради това, че е най-краткият път за изпълнение на договорката, постигната между нашето правителство и Азербайджан за доставката на 1 млрд. куб. метра природен газ годишно.
От друга страна, засега далеч по-резонно е да очакваме природен газ от Баку по връзката с Гърция, чието изграждане трябва да започне през тази година. Вече е сключен договор за изпълнител, който да подготви технически проект, оценка за въздействие върху околната среда и подробен устройствен и парцеларен план. Според прогнозата на Българския енергиен холдинг съоръжението ще започне да функционира през средата на 2014-а. След изграждането му по него ще може да се доставя газ и от Алжир, като за целта дори вече са водени предварителни разговори на междудържавно ниво.
Проектът се реализира от смесеното инвестиционно дружество Ай Си Джи Би АД, регистрирано в София. Равноправни участници в него са енергийният ни холдинг и гръцко-италианската компания Посейдон, в която по 50% държат държавната гръцка фирма ДЕПА и частната италианска Едисон.
Какво налага присъствието на частна фирма в един междудържавен проект, при това финансиран до голяма степен с пари от Европейския съюз, е интересен, но отделен въпрос. По-важното е, че връзката с Гърция, за която хвърлихме толкова много усилия, също може да се окаже безпредметна. Тя трябваше да се свърже към проекта ITGI (газопровода Турция-Гърция-Италия), чиято цел е да пренася годишно по 8-10 млрд. куб.метра природен газ от Азербайджан през Северна Гърция и Адриатическо море до Италия. В края на февруари обаче се появиха информации, че от консорциума Шах Дениз, разработващ едно от най-големите находища на синьо гориво в прикаспийската република, са предпочели алтернативния проект TAP (Trans Adriatic Pipeline). Той също е за пренос на газ от Каспийския басейн и евентуално от Близкия изток през териториите на Турция, Северна Гърция и Южна Албания до Италия и в него участват съвсем други компании. При тази ситуация тръбата между България и Гърция ще се окаже почти нефункционална. Единствената възможност тя да се натовари по-сериозно е изграждането на терминала за втечнен газ на гръцкия бряг на Егейско море. В последната си изява като министър на енергетиката Трайчо Трайков заяви, че изпълнителният директор на Български енергиен холдинг Йордан Йорданов е подписал в Атина меморандум за предпроектно проучване за такова съоръжение. Предвижда се терминалът да бъде регионален проект за страните от Източна Европа и освен Гърция и България се очаква към него да се включат и Румъния, Сърбия и Македония. По думите на Трайков той допълнително ще осмисли българско-гръцката връзка на първо време чрез внос на катарски и алжирски газ, а впоследствие и на синьо гориво от новооткритите находища в Средиземно море между Кипър и Израел.
Колкото до газовата връзка с Румъния, нейната първа копка ще бъде направена след по-малко от два месеца. Дори вече е обявен търгът за доставката на материалите, които ще са необходими за строителството.
Газовите връзки с Гърция и Румъния са международни проекти, които са едни от най-трудните за изпълнение. През последните две години бе извършена огромна по обем подготвителна работа, която ако бяхме заварили свършена, пак нямаше да се види от хората, но самото строителство на интерконекторните връзки щеше да приключи още през първата година от управлението, отбеляза при оттеглянето си от властта ексминистърът Трайков. Без съмнение играта с газовите тръби към съседите съвсем не е като тази с вътрешните магистрали и само с Ура и Напред не се получава. Необходими са много познания, дипломация, търпение… иначе не само Трайчо Трайков може да изгори в нея.
