Гръцкият премиер Лукас Пападимос получи парламентарна подкрепа за договорения втори пакет от заеми за 130 млрд. евро, който отдалечава страната от финансовия колапс. В ранните часове на 21 март гръцкият парламент ратифицира официално спасителната програма, в полза на която гласуваха 213 депутати социалисти и консерватори, а 79 законодатели от крайната левица и крайната десница бяха против.
Ратификацията се осъществи ден след като на 20 март Гърция получи първото плащане от пакета в размер на 7.5 млрд. евро – 5.9 млрд. евро от еврозоната плюс 1.6 млрд. евро от МВФ.
Също на 21 март, по предложение на Пападимос, за нов финансов министър на южната ни съседка бе избран Филипос Сакинидис – досегашен заместник- министър на финансовото ведомство. Той заменя Евангелос Венизелос, който подаде оставка, след като оглави социалистическата партия ПАСОК, за да подготви и проведе предизборната кампания за предсрочните избори в края на април или началото на май.
Това, че преструктурирането на гръцкия държавен дълг закъсня с повече от година, само е намалило потенциалните загуби на банките, но пък е прехвърлило по-голямата част от риска върху европейските данъкоплатци, твърдят анализатори на агенция Блумбърг.
Когато Европейският съюз и МВФ гласуваха през май 2010-а първия спасителен пакет от заеми за южната ни съседка, възлизащ на 110 млрд. евро, притежателите на гръцки книжа в останалите европейски държави са имали в портфейлите си облигации за 68 млрд. щ. долара. Това сочат данните на Банката за международни разплащания (BIS). С други думи, ако Гърция е била оставена да фалира тогава, банките са щели да загубят 51 млрд. щ. долара при ниво на възстановяване на инвестициите си по 25 цента за всеки долар номинал на книжата.
През следващите 15 месеца банковите вложения в гръцки държавен дълг са намалели до около 31 млрд. щ. долара. И по условията на дълговия суап, осъществен на 9 март, частните кредитори са загубили 16.58 млрд. щ. долара, или с 45% по-малко, отколкото е щяла да бъде загубата им година и половина по-рано. Нещо повече, те са защитени от нови загуби благодарение на предложените стимули от ЕС за насърчаване на замяната. По-драматичното обаче е, че въпреки сложното упражнение гръцкият дълг остава почти непроменен по размер. Единствената разлика е, че рискът от фалит е прехвърлен към публичния сектор. Подобен подход се използва и при Ирландия и Португалия.
По данни на Блумбърг дълговият суап е
свалил 137 млрд. евро от гръцкото дългово бреме
nbsp;
оценявано вече на 368 млрд. евро. Действителната редукция обаче е далеч по-скромна, защото Атина трябваше да вземе пари назаем от ЕС и МВФ, за да погаси част от стария дълг, а срещу другата част да емитира нови дългови книжа. Освен това правителството ще рекапитализира местните банки и пенсионни фондове също с пари от новото кредитно споразумение.
Според последния доклад на ЕК за Гърция от 11 март в края на тази година дългът на страната ще е в размер на 160% от БВП – с 5% по-малко, отколкото в края на 2011-а, а през 2013-а ще се повиши до 164 процента. А когато МВФ и ЕС преведат на Атина целия размер на обещаните заеми, между 66% и 75% от държавния дълг ще са публична собственост. За сравнение, през 2010-а, преди да бъде гласуван първият спасителен пакет от 110 млрд. евро и преди Европейската централна банка да започне да купува гръцки облигации, дългът на Гърция е бил около 310 млрд. евро – целият притежаван от частния сектор. С други думи, ако страната трябва да прави ново преструктуриране, да иска трета спасителна програма от международните кредитори или просто да фалира, тези които ще платят сметката, са европейските данъкоплатци.
Спасителните акции на ЕС облагодетелстват банките
nbsp;
особено най-слабите от тях, които не биха могли да понесат загубите от гръцки фалит, коментира Пийтър Тчир – основател на базирания в Ню Йорк хеджингов фонд Ти Еф Маркет адвайзърс, работещ предимно на европейските кредитни пазари.
От 2010-а досега европейските банкови групи постепенно намаляваха размера на вложенията си в гръцки облигации, като не заменяха книжата на падеж с нови. Гърция пък използваше заеми от МВФ и ЕС, за да направи тези плащания. Европейската централна банка също участваше активно в процеса, като от май 2010-а насам е купила гръцки държавен дълг за около 66 млрд. евро, по оценка на Джей Пи Моргън Чейз.
Германската Комерцбанк е намалила със 70% (до 1.6 млрд. евро) стойността на портфейла си от гръцки, ирландски и португалски държавни облигации през последните две години, като включително е направила преоценки на такива книжа за 2.3 млрд. евро. Френската БНП Париба пък е намалила вложенията си в дългосрочни дългови книжа на тези три страни с 61% (до 2.3 млрд. евро през 2011-а), включително е отписала задължения за 3.2 млрд. евро.
В интерес на истината, изгода от гръцкия дългов суап имат всички частни кредитори. Защото, ако Гърция беше оставена да фалира през 2010-а, загубите за притежателите на гръцки държавни облигации, включително и застрахователни компании и фонд мениджъри на активи, щяха да са в размер на 232 млрд. евро при ниво на възстановяване на инвестициите – по 25 евроцента при номинал 1 евро за всяка книга. (Общият им размер, както вече споменахме, е бил около 310 млрд. евро.) Докато след суаповата операция от 9 март тази година частните инвеститора в гръцки дълг загубиха 107 млрд. евро.
Подобно прехвърляне на риск
от частния сектор към европейските данъкоплатци се случва и в Португалия и Ирландия. По оценка на Лондонския институт за проучвания Оупън Юръп ЕЦБ е купила държавни облигации за по 20 млрд. евро от всяка от двете страни. В допълнение ЕС и МВФ отпуснаха 78 млрд. евро заеми на Португалия и 85 млрд. евро на Ирландия, с които да заменят частното финансиране.
Дъблин използва по-голямата част от публичните средства, за да плати дълговете на изпадналите в неплатежоспособност местни кредитни институции. ЕЦБ и Ирландската централна банка им осигуриха около 140 млрд. евро финансиране и прехвърлиха риска върху европейските данъкоплатци. От ноември 2010-а (когато беше отпуснат спасителният пакет от заеми за Ирландия) европейските кредитори са намалили вложенията си в ирландски дългови книжа с над 50% – до 61 млрд. евро. Подобно е положението и с португалския дълг, чийто разходи за обслужване рязко се повишиха през този месец заради опасения от евентуално преструктуриране, подобно на гръцкото.
Или, както обобщават икономистите на Оупън Юръп, европейските лидери искат да им повярваме, че Гърция е специален случай и той няма да се повтори, но истината е, че Гърция е най-лошият, а не специален случай.
nbsp;
