Европейският съюз се поучи от световната криза, избухнала през 2008-а, в основата на която беше финансовият бизнес с многобройните му недостатъци – пропуски в регулирането, неефективен надзор, непрозрачни пазари и прекалено сложни продукти. В отговор на територията на общността се прилагат амбициозни реформи за регулирането на сектора на финансовите услуги и в частност – в банковия бранш. Като част от тях са и предстоящите ремонти в разрастващата се сфера на небанковата дейност, или т. нар. сенчести банкови услуги, които досега не попадаха във фокуса на благоразумния контрол и надзор. А те предлагат на инвеститорите алтернативи на банковите депозити и при определени условия могат да станат сериозна заплаха за дългосрочната финансова стабилност.
По настояване на финансовите лидери на Г-20 на съвещанията им в Сеул през 2010-а и в Кан през 2011-а Бордът за финансова стабилност (FSB) – международна организация, която наблюдава и прави препоръки за световната финансова система – започна да разработва препоръки за надзор и регулиране на сенчестата банкова дейност. В резултат на работата по темата FSB констатира, че неуправляем фалит на сенчесто банково дружество може да носи системен риск както директно, така и чрез обвързаността му с нормалната банкова система. В работния процес се включи активно и Европейската комисия, която пусна на 19 март т. нар. зелена книга. Това е дискусионен документ, който подлежи на публичен дебат на консултации на европейско равнище.
Какво представлява сенчестият банков бизнес
nbsp;
В доклада си FSB го дефинира като система от кредитно посредничество, която включва юридически субекти и дейности извън лицензираната банкова система. Тази дефиниция означава, че сенчестата банкова система се основава на два взаимносвързани стълба.
Първият съдържа дружествата, които приемат средства с подобни на депозитите характеристики, осъществяват трансформация на срочност и/или ликвидност, трансформират кредитния риск и използват директни или индиректни финансови заемни средства.
Вторият обхваща дейностите на сенчестия бранш – секюритизация, отдаване на ценни книжа на кредит и транзакции по обратно изкупуване (репо операции).
Въз основа на тези определения ЕК насочва анализа си към следните
възможни субекти от сенчестия банков сектор
nbsp;
– дружества със специална цел, които предоставят кредити или гаранции по заеми или осъществяват трансформации на ликвидност (неликвидни активи, финансирани от ликвидни задължения) или на срокове до падежа (финансиране на дългосрочни активи с краткосрочни пасиви), без да са регулирани като банки;
– инвестиционни фондове, които осигуряват кредити или работят със заемен капитал, включително и търгувани на борсата фондове (ETFs) и хеджингови фондове;
– фондове на паричните пазари и други типове инвестиционни фондове или продукти с подобни на депозити характеристики;
– застрахователни и презастрахователни субекти, които емитират или гарантират кредитни продукти;
– дружества със специална цел, които осъществяват секюритизация, кредитиране на сделки с ценни книжа и репо транзакции.
По оценка на FSB големината на световната сенчеста банкова система е била около 46 трлн. евро през 2010-а срещу 21 трлн. евро през 2002-а. Това представлява 25-30% от общия обем на световната финансова система (а само за територията на САЩ – между 35 и 40%) и 50% от размера на банковите активи.
Ползи и рискове от сенчестите банкови услуги
nbsp;
Сенчестият банков бизнес е полезна част от финансовата система, защото изпълнява доста важни функции. На първо място, той предоставя на инвеститорите алтернатива на банковите депозити. На второ място – насочва по-ефективно ресурсите за специфични нужди благодарение на по-голямата си специализация. На трето място, сенчестите банкови субекти осигуряват алтернативно финансиране на реалната икономика, което е много полезно особено в случаите, когато традиционните банкови или пазарни канали временно блокират. На четвърто място, този сектор осигурява диверсификация на риска и премахване на част от него от банковата система.
Сенчестите банкови услуги обаче са изложени на същите рискове както и банките, без обаче играчите от сенчестата ниша да бъдат регулирани или контролирани. В много случаи те са тясно свързани с традиционния банков сектор и евентуални фалити на сенчести структури могат да предизвикат срив в дадена област и да се разпространят и върху банковата система.
В
започналата на 19 март публична дискусия
nbsp;
за сенчестите банкови услуги на територията на ЕС се обръща внимание на вече предприетите мерки за регулирането им. Например задбалансовите операции, осъществявани от дружествата със специална цел, вече се контролират индиректно чрез банковия надзор. Мениджърите на хеджингови фондове се регулират директно чрез Директивата за алтернативни инвестиционни фондови мениджъри, която се отнася за доста дейности от сенчестите банкови услуги. Някои страни членки на ЕС имат допълнителни правни уредби в националното си законодателство за надзор на финансови компании и дейности, които не се регулират на нивото на общността.
Разбира се, необходими са още много усилия за цялостен контрол на сенчестите банкови услуги. Зелената книга на ЕК цели – в сътрудничество с FSB, с органите, които определят стандартите и със съответните надзорни и регулаторни власти на ЕС, да проучи щателно всички мерки и да предложи подходящ подход за контрол на сенчестите банкови субекти.
Конференция за сенчестия банков бизнес ще се проведе в Брюксел на 27 април.
А до 1 юни 2012-а всички членове на FSB и заинтересовани страни трябва да представят мненията си по поставените въпроси в дискусионния документ на ЕК.
nbsp;
