Германският банков лидер Дойче Банк измести френската БНП Париба и за първи път през последните пет години се закичи с титлата на най-голямата публично търгувана банка на Стария континент за 2011-а, съобщи агенция Блумбърг. Това се дължи на стратегията на банковия шеф Йозеф Акерман да добавя активи в смутните времена, когато другите кредитори свиват балансите си. В резултат активите на регистрираната във Франкфурт група са нараснали с 14% през миналата година, достигайки до 2.16 трлн. евро. Акерман, който се оттегля от поста си на главен изпълнителен директор на Дойче Банк през май, оставя на приемниците си компания, чиито активи в момента са с 40% по-голями , отколкото през 2006-а и се равняват на над 80% от БВП на Германия.
Размерът обаче си има цена. Дойче Банк е на второ място по размер на задълженията си сред десетте най-големи европейски банки и е на осмо място по капитализация, въпреки че Акерман увеличи резервите и намали зависимостта й от заемен капитал. Високата задлъжнялост на германската банкова група прави печалбата й по-силно зависима от пазарните обрати. След мощния подем на дълговите пазари през 2009-а Дойче Банк постигна 14.6% средна доходност на капитала. Година по-късно, през 2010-а, когато кризата на държавния дълг в еврозоната разлюля пазарите, капиталовата възвръщаемост спадна до 5.5%, а през 2011-а се възстанови до 8.2 процента. Банковите акции се търгуват при съотношение на пазарната цена към счетоводната им стойност от 0.65. Това означава, че инвеститорите не вярват, че банковите активи струват, колкото твърди компанията. Горното съотношение класира Дойче Банк на 44-о място сред 50-те глобални банки със сходна пазарна оценка, сочат данните на Блумбърг. Общите активи на германския банков лидер са надхвърлили 44 пъти първичния банков капитал към 31 декември 2011-а, като по този показател той се нарежда на второ място след френската Креди агрикол (46 пъти), по информация на Блумбърг.
Шестдесет и четири годишният Акерман критикува предложенията за вталяване на кредиторите или за отделяне на част от дейностите им, защото не смята, че рискът е свързан с големината. Според него проблемът се корени в дълбоката взаимна свързаност на финансовите фирми. Акерман смята, че големината помага на фирмите да печелят пазарен дял, защото клиентите предпочитат да работят с банки, предлагащи по-широк кръг услуги. Той отбелязва, че Лиймън брадърс холдингс и германският ипотечен кредитор Хипо риъл истейт холдинг са стигнали до фалит въпреки скромните си размери.
Противоположно мнение застъпват финансовите контролни органи и голям кръг експерти от бранша. Конрад Бекер – анализатор от мюнхенската компания Мерк Финк енд ко., посочва, че с ръста на банковите активи се увеличават и потенциалните щети от колапс на компанията върху нейните контрагенти, върху другите фирми, върху дребните клиенти и върху всички германски данъкоплатци.
Световните регулатори се опитват да се справят с усложненията, които предизвикват прекалено големите (за да фалират) банки, като предлагат мерки, надхвърлящи обхвата на наредбите за капиталови изисквания на международния надзор от Базел. Създаденият от Г-20 Борд за финансова стабилност, в който участват представители на контролните органи и централни банкери, публикува през ноември 2011-а предварителен списък на 29 банки от системно значение, които трябва да набавят допълнителен капитал. Журналисти от Блумбърг нюз притежават копие от този списък. Според него Дойче Банк и Барклейз трябва да добавят към капитала си допълнително 2%, докато Джей Пи Моргън Чейз и БНП Париба ще трябва да си подсигурят още 2.5 процента.
Германците дори приеха специален закон, който трябва да помогне на правителството да преструктурира кредитните институции и да предотврати бъдещи спасителни операции. От началото на 2011-а Федералната агенция за стабилизиране на финансовите пазари започна да събира налог от банките, което ще помогне за евентуална реорганизация на кредиторите и ще защити борещите се за оцеляване фирми. Управляващата коалиция на Германия обмисля също да изкопира подхода на Великобритания за юридическо отделяне на инвестиционните от потребителските банкови услуги на кредитните институции, като в момента финансовото министерство проучвало възможностите за подобна мярка.
Дойче Банк полага усилия за намаляване на риска. Тя е намалила вложенията си в държавни дългови книжа на Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания от 12.1 млрд. евро през 2010-а на 3.67 млрд. евро в края на 2011-а чрез хеджиране на позиции, преоценки и погасени облигации на падеж. Коефициентът на капиталова адекватност на първичния капитал на германската банкова група е бил 10.8% в края на 2011-а срещу 7% към 31 декември 2008-а.
