Времената, в които филствата и фобствата владееха българската политика, са в миналото. Да се смята обаче, че днес решенията се вземат единствено на прагматична база, освен че е ужасно клише, е и невярно. Подобни обобщения са подвеждащи не на последно място и защото не отдават дължимото за формирането на пристрастията на объркването, неяснотата, люшкането и случайността, присъщи на политиците не по-малко, отколкото на обикновения човек.
И все пак – неориентираността и ентусиазмът са по-типични за ранните години на прехода. През 1990 г. младият депутат от СДС Соломон Паси шокира парламентарната зала с предложението си за присъединяване към НАТО. Варшавският договор все още има около година до разпадането си. Ето как се стига до революционната му и несвоевременна идея: докато легендарният евроатлантик се изказва за намаляване на задължителната военна служба, бившият министър-председател и бивш председател на парламента Станко Тодоров го репликира, че все някой трябва да пази родината, спомня си Паси в есе, посветено на българския път към Европа. Благодарен съм му за тази реплика: тя за секунда подреди в главата ми всички ония мисли, които се бяха боричкали вече часове, дни и години наред, разказва той.
…като че ли стотици мисловни парчета, които от рождение семейството ми и науката ми са формирали у мен, изведнъж подскочиха и се сглобиха в главата ми в една прекрасна монументална картина и отговорих: Точно така, г-н Тодоров, някой трябва да я пази тази държава. Проучва ли българското правителство възможността, щото България да стане членка на НАТО?
Толкова за начина, по който през 90-те години са се формирали геополитическите прозрения за пътя, който страната ни трябва да извърви. Днес отношението към Русия и Запада е подредено и очаквано, без много място за импровизации. Дали ще бъдат следствие от задухалия вятър на промяната, моментен конформизъм или съдбовно просветление, подобно на това на Паси, политическите действия все пак рядко следват познатите шаблони за русофилство и американофилство.
Дилемата
Русофил или русофоб е премиерът Борисов, който с години нямаше категорична позиция и си противоречеше за строителството на АЕЦ Белене? Засега правителството демонстрира по-скоро прозападна линия на поведение. Чакайки ту доклада на HSBS, ту появата на чуждестранен инвеститор, България печелеше (или губеше?) време и протакваше вземането на решение. Междувременно заинтересованите страни демонстрираха публично позициите си. При отстраняването на противника на строежа на електроцентралата Трайчо Трайков американският посланик коментира, че оставката му е загуба за българското правителство. Атака, за която се говори, че поддържа топла връзка с руското посолство, и са традиционните проводници на интересите на Москва – БСП, пък обвиниха управляващите, че със спирането на проекта унищожават ядрената енергетика в България.
В момента е в ход друга инициатива на управляващите, която е важна за американските интереси – възобновяването на дебата за проучването и добива на шистов газ. След като народът не е убеден, хората не са убедени, че това сега е правилно, моята логика е – спираме го и оттук нататък при спряно решение, при оттеглено решение започваме от начало дебата…, зарече се Борисов през януари пред министрите си, когато бе решено налагането на мораториум върху проучванията за шистов газ. Създаването на временна парламентарна комисия за шистов газ в сряда е в същата посока. Основната цел ще бъде да се окаже влияние върху общественото мнение по темата с помощта на пропаганда. Разбира се, ГЕБР, дори и без Синята коалиция, разполагат с достатъчно депутати да отменят мораториума си, но залогът е по-голям – спечелването на публичното одобрение, а това за управляващите е най-ценният трофей.
В грамите
Това, че руското и американското посолства наблюдават и анализират внимателно поведението на българските политици, не е част от конспиративна теория, а въпрос на национални интереси. Разсекретените грами на Американското посолство в София дават ценен поглед към отношенията между дипломати и политици. През 2005 г. посланик Джеймс Пардю коментира тогавашният софийски кмет Бойко Борисов. Според написаното в грамата (изтекла в Уикилийкс ) той твърде често се среща с представители на руското посолство, без да го афишира, но в същото време парадира с връзките си със западни служби, включително и с американските. Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ, пише дипломатът.
Следващият американски посланик – Джон Байърли , също обръща внимание на двуликото поведение на тогавашния софийски кмет. Байърли посочва, че Борисов е дал противоречащи коментари за американските военни бази – от една страна, е подкрепил изграждането им, но, от друга, е казал, че правителството не е получило нищо срещу тях. Следният фрагмент от грамата хвърля малко яснота върху механизмите, по които посолствата оказват натиск: Изпратено писмо от посланика до Борисов, което повдигна проблема с коментарите му, постигна необходимия ефект – кметът се въздържа от по-нататъшни критики към правителството по тази тема и на 5 май разпространи изявление (повтаряйки дословно голяма част от аргументите на посланика), за да изясни подкрепата си за базите.
В подкрепа на Борисов все пак трябва да се спомене, че балансирането между руското и американското посолство в определени ситуации би могло да бъде важно за българските национални интереси. През годините и БСП промени отношението си към НАТО, да не говорим за доскорошния президент Първанов, който като лидер на БСП участваше и водеше протести срещу организацията. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната, написа бившият български президент в писмо до Слободан Милошевич през 1999 година.
За какво си говорят депутатите и дипломатите
Срещите между представителите на партиите и дипломатите не подлежат на обществен контрол. Разговорите между тях са конфиденциални и комуникацията им остава засекретена, докато и двете страни желаят това. Не считаме, че е необходимо да се поддържа регистър на срещите между български депутати и наши служители, коментираха от американското посолство, като посочиха, че част от работата на дипломатите е именно да се срещат с народните избраници.
Тези визити са толкова чести, че никой не води статистика за тях, заявиха за БАНКЕРЪ от ГЕРБ. Един народен представител може да проведе разговор с представител на посолство и три пъти на месец, и веднъж годишно. Срещите зачестяват и около подписването на споразумения, и при посещенията на официалните делегации от съответните страни. Много често търговските аташета търсят контакт с депутатите, както и обратното. Така наречените парламентарни групи за приятелство също са важен участник в двустранното общуване.
Овладяването на обществения дебат
Винаги ще съществуват съмнения, че решенията на българските политици са сериозно повлияни от тежки геополитически пристрастия. Да вземем последния пример около решението за АЕЦ Белене. Общественият дебат по темата се характеризираше с ярък лобизъм и липса на яснота.
Когато държавата трябва да решава подобен казус, е нормално да има сериозно участие и на независими експерти в публичния дебат по темата. В случая обаче силата на аргументите беше заместена от силата на крясъците, а надвикването на двата политически лагера – за и против атомната централата, компрометираха търсенето на истината.
Не че страната страда от излишък на добронамерени, просветени и обективни експерти. Или от такъв на находчиви и сериозни медии, които търсят независима и компетентна гледна точка. В преобладаващата си част академичната общност е потънала в мизерия и е лесна за прикоткване. Професионалните среди в енергетиката пък са тежко обвързани с икономически интереси и лобита.
Българското общественото пространство в момента представлява поле за пропагандни интерпретации, готово да бъде завладяно от три типа ъпиниънмейкъри (както е модерно да се казва), чиито профили често се преплитат. Първият е най-агресивният или най-шумният. Вторият е най-заможният или онзи, които е получил най-сериозно финансиране посредством посолства, заинтересовани компании или фондации. Третият, разбира се, е властта, която разполага с най-много възможности да влияе върху информационните източници.
Русофилството и русофобството са параван, зад който стоят по-сложни нюанси. Идеята, че българските политици са движени от привързаността си към дядо Иван или Чичо Сам, профанизира картината. По-важното обаче е, че се генерира апатия, елиминираща до голяма степен обществения интерес и контрола върху вземането на решения.
nbsp;
nbsp;
Иван Костов: Този въпрос не е геополитически, нито е въпрос на русофилство, русофобство – термини, с които си служи Българската социалистическа партия. Това не е въпрос на гнездо, в което ние искаме да изритаме руските яйца, за да се снесат американски. Гнездото е българско, там е гвоздеят на всичко, там е ключът за разбиране на ситуацията. Това е българското политическо гнездо. Който е снесъл в него руските яйца на АЕЦ Белене, трябва да си отговаря.
nbsp;
Ивайло Калфин: Не препоръчвам САЩ да настояват за шистовия газ и да се обявяват против проекти като АЕЦ Белене, защото тук прозират не принципни, а конюнктурни търговски интереси.
