Интересен барометър за това как българският бизнес усеща световната финансова криза са куриерските пратки, изпращани за чужбина. Наистина, в случая не става дума за конкретен количествен измерител, а по-скоро за интензивността, с която фирмите у нас общуват с партньорите си зад граница.
През 2011-а пазарът на експресни куриерски услуги показа първи признаци за възстановяване, като бележи ръст не само като брой пратки, а и като абсолютна стойност, се отбелязва в станалото вече традиционно проучване на DHLБългария, представено официално преди дни. Обобщените в него данни спокойно могат да се приемат за меродавни, тъй като са анкетирани повече от 700 дружества, работещи в най-различни области на икономиката – като се започне от производството на текстил и облекла, мине се през продажбата и дистрибуцията на лекарства и козметика, банковите и финансовите институции и се стигне до тежката, химическата индустрия и високите технологии.
Общо през миналата година наши компании са изпратили 367 372 международни експресни пратки срещу 339 368 за 2010-а (8.3% ръст), изпреварвайки по този начин дори предкризисната 2007-а. Ако облечем споменатите пакети във валута – пазарът надхвърля 17.8 млн. евро, което е увеличение от 7.6 на сто на годишна база. Като абсолютна стойност обаче 2007-а все още е по-напред с регистрираните тогава 18 млн. евро. Обяснението е, че, притиснати от намаляващия брой клиенти, куриерските фирми също бяха принудени да свалят цените. Средната стойност на една пратка за миналата година е била 48.52 евро, докато за 2007-а клиентите са плащали 53.2 евро. Не бива да забравяме и за натрупващата се инфлация, увеличението на цените на горивата и т.н. – все фактори, които директно рефлектират и върху този сектор.
А иначе, най-големият партньор на българския бизнес си остава Германия, за където са били адресирани пратките ни 47% от всички клиенти на куриерите. Това също е лесно обяснимо – за 2011-а стокообменът между двете държави е близо 4.5 млрд. евро, след като за последно през 2008-а бе достигната границата от 4 млрд. евро.
Увеличение има и при българските дружества, които изпращат пратки до търговските си партньори в Италия (30%), а също до съседните Сърбия, Гърция, Македония и Румъния.
Любопитното е, че 43% от компаниите, или с 8 на сто повече от предишната година, са изпращали зад граница готови изделия. Специалистите твърдят, че това се дължи най-вече на асемблирането у нас на различни продукти в областта на високите технологии, които са скъпи, но в същото време достатъчно леки, за да могат да се транспортират по куриер в чужбина.
Куриерските услуги вече са необходимост, а не лукс. В момента това е нещо от ежедневния бизнес – те са неразривна част от него, подчертава управителят на DHL България Снежина Казакова. Но все още има редица трудности, които пречат предимно на малките и средните предприятия да ги ползват редовно. Такава например е междуфирмената задлъжнялост. По последни данни на Българската стопанска камара просрочените разплащания между българските фирми възлизат на 40 млрд. лв., като сред най-затъналите сектори е търговията, където работят предимно малки и средни компании.
Опитваме се по всякакъв начин да облекчим дейността на тези наши партньори, да им помогнем и насърчим да оцелеят в тази трудна икономическа среда. За тях разработваме специални програми и промоции, включващи например по-различни опаковки от останалите, отбелязва Казакова.
Засега DHLБългария е безспорен лидер на пазара на международните куриерски услуги с 40% от всички изпращани от България пратки. След нея се нареждат TNT България, Ин-тайм, която представлява американската UPS,и Флайинг карго, лицензиран представител на FedEx. Тази ситуация обаче може да се промени съвсем скоро, тъй като в средата на март стана ясно, че UPS e постигнала споразумение за закупуването на TNT Express срещу 5.16 млрд. евро. Очаква се споразумението да доведе до появата на лидер в пощенските услуги с годишен оборот от 45 млрд. евро. Което рано или късно ще се отрази и на разпределението на силите у нас.
nbsp;
На вътрешния пазар
Лидери на пазара на куриерските услуги вътре в страната остават Еконт експрес и Спиди. Те разчитат най-вече на развитието на електронната търговия, за да развият бизнеса си, посочват специалистите. Търговията между частни лица напоследък също бележи ръст, което се дължи на интернет портали като prodavalnik.com, чрез който всеки може да продаде или да купи нещо – от жилища до обикновена компютърна мишка за 10 лева.
По-подробна информация за сектора на куриерските услуги и тенденциите в него се очаква през лятото, когато ще бъде публикуван специалният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за пощенските услуги през 2011-а. Според миналогодишното издание обемът на целия пощенски пазар у нас е бил близо 237 млн. лева. Основен дял за формирането му са имали неуниверсалните услуги (куриерски, хибридна поща, пощенски парични преводи), докато търсенето на традиционните (изпращането на писма и т.н.) все повече намалява. Конкретно куриерските услуги за страната и чужбина формират около 60% от общите постъпления, като техният дял е нараснал с 2 на сто. Приходите от тази дейност обаче са се увеличили с 9% – до 148 млн. лв., а броят на подадените пратки – с 13%, до 19.5 милиона.
