При слабите фундаментални показатели на еврозоната и растящите разходи за обслужване на държавните дългове на Испания и Франция еврото се понижаваше през цялата седмица спрямо щатския долар. След като не успя да изскочи над 1.34 щ. долара, единната европейска валута се устреми към 1.30 долара за едно евро и нищо чудно да изпробва доколко стабилно е това дъно
Безработицата в еврорегиона е скочила
до 10.8% през февруари (срещу 10.7% през януари), което е най-високото й равнище за последните 14 години.
В Германия изчислената по хармонизираната методология на Европейския съюз февруарска безработица е била 5.7%, във Франция – 10%, а в Италия – 9.3% срещу 9.1% през януари. Най-висок е показателят в Испания – 23.6% от трудоспособното население на страната няма работа, а за Гърция няма данни. Общо около 17.13 млн. души от еврорегиона са били безработни през февруари – със 162 хил. повече, отколкото през януари.
За целия ЕС февруарската безработица е била 10.2% срещу 10.1% месец по-рано.
Продуктът от секторите на услугите и производството е намалял за втори пореден месец през март. Сборният индекс, следящ активността в двете области, се е понижил от 49.3 пункта през февруари на 49.1 през миналия месец. Отделно индексът на производствения бранш е паднал от 49 пункта през февруари на 47.7 през март, а на услугите се е повишил от 48.8 на 49.2 точки.
В Германия производственият индекс е паднал до 48.4 пункта през март срещу 50.2 през февруари, а във Франция той се е понижил от 50 на 46.7 точки. Основните причини за слабите резултати са растящите енергийни разходи в условията на намаляващо световно потребление и орязаните разходи на правителствата от общността, които се опитват да запълнят бюджетните дупки.
Високата безработица и намаляващата стопанска активност са поредните доказателства, че икономиката на еврозоната продължава да се свива през първото тримесечие. БВП на региона може да намалее с 0.3% през тази година, преди да се върне към растеж през следващата, прогнозира Европейската комисия. Очакванията са Белгия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Холандия и Португалия да изпаднат в рецесия през 2012-а.
Февруарските продажби на дребно са намалели с 0.1% в сравнение с януари и с 2.1% на годишна база.
ЕЦБ не промени паричната си политика
nbsp;
на редовното съвещание на управителния си съвет на 4 април. Базовата лихва на еврозоната остана на рекордно ниския 1%, което се очакваше от всички икономически анализатори.
По време на пресконференцията след съвещанието управителят на ЕЦБ Марио Драги подчерта, че рисковете за растежа на еврорегиона продължават да съществуват. Той предупреди, че инфлацията до края на 2012 г. вероятно ще остане по-висока от целевия таван, който е малко под, но близо до 2% годишно. Причината е в скока на цените на суровините. Очакванията са през 2013-а инфлацията постепенно да започне да се свива – до 1.6 процента. През март стойността й бе 2.6 процента.
ЕЦБ е принудена да балансира между
заплахата от инфлационен ръст в Германия
и необходимостта от продължаване на битката с кризата на държавния дълг в еврозоната. Драги отказа да коментира развоя на последните събития в най-голямото европейско стопанство, където 2 млн. служители от държавния сектор ще получат увеличение на трудовите си възнаграждения с 6.3% до края на следващата година, по информация на германския профсъюз Ver.di. Това е най-голямото договорено повишение от 1992-а насам. Германският профсъюз IG Metal (най-големият в Европа с около 3.6 млн. членове) иска 6.5% увеличение на заплащането за своите работници.
Реформите на трудовия пазар през последното десетилетие повишиха конкурентната мощ на Германия и я превърнаха в локомотива на Стария континент. Брутните номинални заплати в страната са нараствали средно с по 2% годишно между 2000-а и 2009 г., по информация на Евростат. За сравнение, средният годишен ръст в Испания през същия период е бил 4.7 процента.
По оценка на икономисти увеличението на заплатите е част от процеса на ребалансиране в еврозоната. Германия, която от години разчита на износа за растежа си, трябва да стимулира потреблението на местните домакинства, докато периферните страни от общността трябва да намалят трудовите възнаграждения, за да подобрят конкурентоспособността си и да стимулират експорта.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2560 млн. евро (5007 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1% от купената и продадена валута.
nbsp;
nbsp;
