Много или малко са банките в Европа? Няма регулатор, да не говорим за финансист или пазарен анализатор, който може да отговори точно на този въпрос. Липсва и рационален критерий, въз основа на който може да бъде направен по-обстоен анализ, а трябва!? Ако стъпим например на размера на активите на банковата система спрямо брутния продукт на съответната държава, се получава доста интересна картина. За Швейцария съотношението банкови активи/брутен продукт е над 500, за Англия е близо 400, за Холандия – около 400, за Франция – 300, за Германия – около 150qи за САЩ – 50 (за справка – официалния сайт на Федералната агенция за депозитно застраховане на САЩ).
Защо е важна тази тема? С новите капиталови регулации коренно се промени финансовият ландшафт на Европа. Знам, че на всички банкери в момента им се повдига от две думички – капитал и деливъридж. Но и двете означават единствено разтоварване на активи от техните баланси, или да си го кажем направо, по-малко корпоративни кредити.
До какво доведе новата конюнктура? За първото тримесечие от началото на 2012 г. европейските компании са заели повече средства от капиталовите пазари, отколкото от кредитните институции под формата на банкови кредити. В числа това означава 137 млрд. евро от капиталовите пазари срещу 85 млрд. евро банкови заеми. За втори път от началото на ХХI в. ставаме свидетели на такава ституация. Първата бе през 2009 г., когато все още живеехме с илюзии за амплитудите на финансовата криза и крайните ефекти от нея. Защо смятам, че това е съществен акцент, с който трябва да се съобразяват и местните играчи? Основно, защото никога не съм приемал като сериозен аргумент коментари от типа в България е друго. Звучи ми, сякаш се движим по някакви собствени финансово-икономически правила, а както знаем, това изобщо не е така.
Исторически ниските нива на лихвените проценти, поддържани от централните банки, доведоха до сравнително бързо възстановяване на облигационния пазар в следкризисния период. Свръхрегулациите от страна на европейските надзорни органи доведоха до рязко намаляване на възвръщаемостта на капитала, което резонно отблъсна инвеститорите от банковите акции. И тъй като в света на финансите капиталовите потоци рядко пропускат възможността да се възползват от новосъздадените пазарни ниши, логично корпорациите се насочиха към емитиране на дългови инструменти. Един от най-големите производители на стомана ArcelorMittal издаде през февруари бонд на стойност 3 млрд. долара, за да рефинансира своите дългове. Една от най-големите компании в света за производство на химически материали LyondellBasell, която практически бе в процедура по банкрут през 2010 г., емитира облигации в началото на годината при купон от 5.5% средно, при лихвени нива на кредита, който компанията погаси, между 8 и 11 процента.
Лихвите, които плащат емитентите с най-висок кредитен рейтинг по новоемитираните облигационни емисии, паднаха до 3.57% през април в сравнение с 4.84% през последното тримесечие на 2011 г., сочи проучване на Royal Bank of Scotland. Далеч съм от мисълта, че тази нововъзникнала ситуация е в ущърб на банките. Напротив, тъкмо обратното. Тази форма на споделяне на риск до голяма степен е благоприятна за всяка финансова институция. От значение е и относително ликвидният вторичен пазар на корпоративни облигации, което може да бъде използвано по един перфектен начин за поддържане на флексабилност по отношение на регулаторната рамка.
Сплескването на доходностите на държавните облигации на качествените емитенти прави инвеститорите колебливи по отношение на покупки на текущите нива. Нишата е добра алтернатива и за тях. Получава се нещо като win-win ситуация, а май че в момента точно от това имат нужда всички. Европейската централна банка в средносрочен план няма да повиши основната лихва. Малко вероятно е да се откаже и от наливането на ликвидност. Последните два фактора ще провокират още по-голям интерес от страна на корпорациите към емитирането на дългови инструменти. Определено може да се направи констатацията, че финансовият ландшафт в Европа по отношение на корпоративното финансиране вече е променен. Остава само да се възползваме от това пълноценно. Нали така?
Сезонният бизнес на много компании твърде често не е в съответствие с погасителните кредитни планове. Не съм правил статистическо проучване, но допускам, че над 90% от всички корпоративни клиенти обслужват заемите си на месечна база, т.е. погасяват главница плюс лихва. Почти няма кредити с погасителен план на тримесечна основа. При корпоративните облигации в повечето случаи купонните плащания са на шест месеца и това до голяма степен облекчава управлението на паричните потоци. Ниските лихви активираха някои компании да емитират облигации с една-единствена цел – да погасят настъпващите падежи по банкови кредити през 2013 и 2014 година. Даже от гледна точка на техническата подготовка по набирането на средства, много често процедурите по емитиране на дълг са значително по-съкратени, отколкото тези по отпускане на кредит.
Всеизвестен е фактът, че американските компании финансират своята дейност най-вече от капиталовите пазари, а европейските – чрез банкови заеми. По всяка вероятност тази разлика започва да се стопява. Някои компании в Европа в момента емитират облигации, въпреки че нямат нужда от кеш, просто защото лихвените проценти го позволяват, от една страна, а от друга, заради неимоверния интерес на инвеститори от САЩ и Близкия изток. Не знам кой модел е по-удачен, особено в условия на финансова криза, но кешът в ръцете на американските компании, акумулиран поради начина на финансиране на дейността им и липсата им на ангажименти към банки, надхвърля вече 3 трилиона долара. Това са горещи пари, готови за експанзия. Точно на диаметрално противоположната страна беше корпоративна Европа – неимоверен глад за свеж ресурс. Новата тенденция вече е факт. Капиталовите пазари предлагат пари, само трябва да се вземат по най-подходящия начин.
