Тези, които са взели бърз кредит, вече са със спрян интернет и телефон поради невъзможност да плащат и тези сметки. Това казва Ася, която е от Русе и е силно настроена против ползването на услугите от т.нар. фирми за експресни заеми. Тя разказва как нейни приятели са ползвали техните услуги и са били изненадани от условията на кредитора си. Казва също, че вследствие на това много от тях имат и проблеми с погасяването на задълженията си.
Мнението на Ася се споделя от не един клиент в потребителските форуми. Обликът на фирмите за бързо кредитиране придоби мрачна окраска през последните години след множество публични оплаквания на клиенти, на които се е наложило да платят много повече по своя договор за кредит, отколкото са очаквали. Не е нужно да се казва, че при повечето от компаниите, предоставящи тези заеми, предсрочното им погасяване е невъзможно, а
просрочията струват твърде скъпо
nbsp;
Така е например при международната компания Фератум, която е една от първите на българския пазар. При нея заемът не може да бъде върнат по-рано от договореното, обясняват при обаждане по телефона, а за закъснението има сериозни финансови санкции. Според общите условия, публикувани на сайта, за 45-дневен заем клиентът ще заплати 48% лихва. Той би могъл да удължи връщането му два пъти с по 15 дни, като това ще му струва по 20% отгоре. Ако забави още 10 дни, дължи и неустойка от 70 лева. Простата сметка показва, че при 399 лв. заем клиентът ще заплати след три месеца 820 лева. Освен това в общите условия е посочено, че заемателят заплаща всички други разходи за отпускане на заем. В това се включват например разходите заSMS-и. Голяма част от ползвателите на услугата имат затруднения в изплащането на заемите си именно заради подобни изненади, показа допитване на БАНКЕРЪ до различни клиенти. За това говорят и данните от статистиката на БНБ, според които към края на 2011 г. проблемните вземания на компаниите за бързи заеми възлизат на 355.3 млн. лв., или близо 18% от всички отпуснати кредити (1.970 млрд. лева). На годишна база несъбираемите задължения нарастват със 17.4%, или 52.7 млн. лева.
Стандартното обяснение за това най-често е кризата, но зад сухите числа прозира и една друга причина – недостатъчната информираност на клиентите. Това показа и проучване на Комисията за защита на потребителите, според което почти 77% от анкетираните не знаят за правото си да получат пълна информация преди подписването на договор за кредит. Именно тези потребители са потенциалните жертви на клаузите в договорите, изписани с дребен шрифт.
Кредити на тъмно
nbsp;
Проверка на БАНКЕРЪ сред компаниите, предлагащи бързи кредити чрез интернет, показа, че за повечето клиенти е невъзможно да разберат колко пари ще дължат в действителност, ако се възползват от услугите на небанковите финансови дружества. Най-често информацията се изчерпва с поставянето на кредитен калкулатор, който дори коректно да смята сумата, не включва другите задължителни условия по всеки кредит, които го натоварват допълнително – закъснения, предсрочно погасяване, допълнителни такси и т.н. Тази информация може да бъде получена едва тогава, когато клиентът бъде одобрен за кредит и получи онлайн договора си. Ето защо репортер на БАНКЕРЪ кандидатства за промоционален кредит от 100 лв=, който е обявен в страницата на компанията като безлихвен. Според условията, публикувани в интернет, при изплащане до 15-ия ден не се дължат абсолютно никакви такси (при суми под 400 лв= се използва думата такси, а не лихви). При обаждане в офиса на компанията служителят убеждава любезно, че това наистина е така. Оказа се обаче, че при получаването на сумата трябва да бъде заплатена такса от 10 лв. и това се разбира едва когато ти звъннат, че си одобрен за кредит.
Тези
евтини трикове
nbsp;
може и да изчезнат с промените, които готви работната група, сформирана между Министерството на финансите и Асоциацията на банките в България. Както вече стана ясно, тя е стигнала до консенсус по отношение на регулирането на потребителските кредити до 399 лева. Това решение засега изглежда единственото сигурно и беше съобщено от заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева. Именно тези заеми са често и най-проблемни, тъй като досега бяха изключени от Закона за потребителския кредит и това позволяваше на някои от фирмите кредитори да не информират напълно потребителите си. С поставянето им в регулация обаче компаниите за микрокредитиране ще бъдат задължени да работят по европейските норми за прозрачност и удобност.
Палци горе
nbsp;
Консенсус по въпроса за регулирането на бързите кредити има не само в работната група, но и при останалите засегнати страни. Законът за потребителския кредит не ни дава възможност да реагираме при договори за суми под 400 лв., тъй като те не се регулират от него. Иначе там се откриват сериозни несъответствия между получения кредит и крайната дължима сума. Имали сме жалби, в които разликата между взетата и върнатата сума е 700 процента. Това си е лихварство!, заяви пред в. БАНКЕРЪ председателят на Комисията за защита на потребителите Веселин Златев.
Ние сме за повече прозрачност и информация и затова подкрепяме промените, каза от своя страна Богомил Николов, директор на асоциация Активни потребители.
Някои от фирмите за микрокредитиране също застават зад готвената регулация. Не би трябвало да има такова разделение под и над някакъв лимит, тъй като Законът за потребителските кредити е създаден да защитава интересите на клиентите и с тази си цел би трябвало да покрива всички кредитополучатели, обяснява Любомир Танкишев, изпълнителен директор на Кеш кредит. Според него големите компании на пазара и сега работят по закона.
Позитивно за регулацията се изказа и Станимир Василев, изпълнителен директор на Изи кредит, според когото готвените промени ще подобрят допълнително работата на фирмите за бързи кредити. Тогавашната (бел.ред. – промените на ЗПК от май 2010 г.) регулация доведе до подобряване на сектора. От тази гледна точка не очаквам, че допълнителната регулация ще се отрази негативно на доставчика на услугата.
Не липсват и противници
nbsp;
на идеята за промени в законодателството. На въпрос на БАНКЕРЪ дали ще има ползи за клиентите на бързите заеми мениджърът Директни продажби на Кредибул Евгений Димитров отговори еднозначно не. Според него промяната в регулациите ще доведе до по-ниски приходи за компаниите и те ще се опитат да ги наваксат с други допустими такси. По този начин цената на кредита се увеличава многократно, добавя още Димитров.
Проветряне на сектора
nbsp;
За съмнения в прозрачността на предлаганите финансови услуги от микрокредитиращите компании заговори и Европейската комисия в свой доклад, публикуван на 10 януари тази година. Тя се сезира след редица оплаквания в европейските потребителски центрове от небанковите финансови дружества. Според резултатите от проучването най-големият проблем е спестяването на информация по реалния процент на разходите по такива кредити. Комисията обаче не откри нарушения в България. Но европейското изследване обхвана едва шест български сайта, а те са много повече. Според регистъра на БНБ за дружествата, специализирани в кредитиране, съществуват над 200 подобни финансови фирми. Разбира се, една част от тях са лизингови компании, но повечето са именно фирми за бързо кредитиране.
Причините за некоректните практики могат да се търсят и в шеметното разрастване на сектора през последните години. Европейският парламент не изискваше при хармонизиране на Закона за потребителския кредит да бъдат включени и заемите до 399 лв. основно заради това, че за повечето европейски потребители суми от 200 евро не са атрактивни. В България обаче, където покупателната способност е средно два пъти по-ниска, тези малки суми са търсени. Ето защо въпросните финансови услуги се оказаха много примамливи за хората със свободен капитал. По-голяма част от компаниите предлагат заеми със собствени средства, придобити от друг бизнес. Ако имаш свободни пари, това е един много добър вариант, коментира изпълнителният директор на Кредит център Тихомир Тошев. Изискванията също не са големи – според Наредба №26 на БНБ е нужен капитал в размер на 250 000 лв. за започване на дейност. По този начин всякакви фирми могат да раздават кредити по начин, който самите те смятат за правилен. Според Евгений Димитров най-добрият начин да се подсигурят клиентите е да се увеличи размерът на минималния необходим капитал за регистриране на финансова институция. Засега това не стои на дневен ред, тъй като се определя от БНБ, но очакванията на всички са, че промените в Закона за потребителския кредит (ЗПК) ще бъдат крачка в посока на по-прозрачен бизнес.
nbsp;
nbsp;
