Янаки Стоилов е на 53 години, роден е във Велико Търново. От 1990 г. е бил депутат във всяко едно Народно събрание без 37-ото . Член е на Изпълнителното бюро на БСП. Наскоро беше преизбран за лидер на лявото крило на БСП. По професия е юрист, доктор по право, преподава в Софийския университет. Доцент е по теория на правото.
nbsp;
Г-н Стоилов, кои конкретни случаи породиха опасенията ви за манипулиране на изборите за делегати на партийния конгрес?
– В момента на места наблюдаваме странно увеличаване на броя не само на партийните членове, но дори на структури. Друг случай е изборът на Изпълнително бюро от Националния съвет. Тогава, ако си спомняте, се наложи повторното му провеждане. Ясно е, че в хода на отчетно-изборната кампания част от съществуващите проблеми се изострят. В интерес на истината обръщението, което приехме, дори беше закъсняло, защото, както посочих, подобни тенденции не са нови. Конференциите и конгресът трябва да се проведат по действителната воля на социалистите. Не бива да допускаме свръхпредставителство на групи или организации. Делегатите трябва да бъдат оценявани по качествата им, а не главно по това кой кандидат ще подкрепят.
Имат ли нарушенията системен характер и дирижират ли се те от горе на долу?
– Има общински ръководства, които водят към феодализиране на определени териториални структури, а те самите за свое удобство капсулират и изолират хората с различна позиция. Това временно създава партиен комфорт, но стеснява общественото влияние на БСП. Ръководствата би трябвало да повишат способността на партията да провежда политика, а не да разчитат на партийното задкулисие и интриги.
След загубата на парламентарните избори през 2009 г. призовахте ръководството на БСП да поеме отговорността си. На какво се дължи промяната в позицията ви за мястото на Сергей Станишев в партията?
– Мисля, че настояването ми през 2009 г. напълно съответстваше на европейските практики в такава ситуация. Тогава ние приехме документи, в които посочихме причините за загубата. На следващата година обаче техният критичен потенциал не бе приложен на практика и не се направиха големи промени в политическото представителство на партията. Това е важна причина все още да не сме преодолели електоралната стагнация, въпреки че позициите ни се подобряват. Времето преди конгреса е период, в който би трябвало да посочим каква е идентичността ни като партия, какви са ангажиментите ни пред обществото, и оттам да бъдат намерени съответните организационни и кадрови решения. Избирането на Станишев за председател на Партията на европейските социалисти дава шанс БСП да играе силна роля в търсенето на новата идентичност на европейската левица, както и за засилването на позициите на България в Европейския съюз. Това обаче няма как да стане в Брюксел, преди да започне в София.
Тоест вие сте приели, че председателят на БСП вече се е реабилитирал във вътрешнопартиен план за изборната загуба?
– Истинският отговор на този въпрос може да даде само предстоящият парламентарен вот. Тогава ще знаем дали БСП е съумяла да възвърне доверието и позициите си. В момента партията трябва да направи усилие не просто да се придвижи вляво, а да формира политика, адекватна на реалностите, породени от кризата.
В началото на мандата на ГЕРБ ги критикувахте остро за приятелството им с Атака. Как се чувствате в момента с компанията единствено на националистическата партия за четвъртия вот на недоверие?
– Важното е, че в този вот сме заедно с по-голямата част от хората. Решението за спиране на проекта АЕЦ Белене е тежко отстъпление от националните интереси. С него се рискува бъдещето на един от последните високотехнологични отрасли в нашата индустрия. Това ще ни лиши от създаването на много работни места и ще доведе до увеличение на цените на тока. Не се смущавам, че предприемаме стъпката за вот на недоверие само с Атака. Както вече обявихме, след отхвърлянето му ще инициираме национална подписка срещу решението на парламента. Ако отговорът на гражданите е положителен и ако спечелим изборите, ще рестартираме проекта.
Според вас има ли връзка между решението на правителството за енергийния проект и заявката на американското правителство да издава по-лесно визи за българи?
– Облекчаването на визовия режим се обсъжда от доста време и решението е положително за гражданите. Но не бива да бъдат съпоставяни толкова важен енергиен проект и въпросите на визовата политика. Подобна връзка би била от типа кон за кокошка.
Имат ли ДПС мотиви, различни от обявените, да не подкрепят вота на недоверие?
– Позицията на ДПС не е последователна. Те участваха в две правителства, които възобновиха този проект. Не бих искал дистанцирането им в момента да е продиктувано от политическата конюнктура или от външнополитически мотиви. Факт е обаче, че съседна Турция построи своите джамии и в момента строи реактори, а в България е обратното.
Защо БСП прие да участва в комисията Хохегер, а не действахте като при формирането на комисията за полицейското насилие, която бойкотирахте?
– В този случай, когато става дума за твърдения за извличане на облаги от дейност, възложена от правителството, ние трябва да вземем участие в проучванията. Отговорите не бива да се предпоставят предварително, както направиха инициаторите на създаването на комисията. Ние направихме предложение въпросът да се разгледа цялостно и да се проучи участието на всички лица, както и да се провери как се провеждат останалите подобни рекламни кампании. Управляващите не го приеха.
Кои са основните области, в които БСП трябва да съсредоточи критиките си към управляващите?
– Проблемите се задълбочават в почти всички сектори. Една от най-характерните черти на това правителство е неговата непоследователност. Преди година премиерът изложи едни аргументи за АЕЦ Белене, а сега се отказа от него очевидно под външен натиск, като изтъкна точно обратните мотиви.
Смятам, че има необходимост политиката от годините на прехода да бъде променена. Финансовата дейност и дейността на търговските банки трябва да бъде много по-активно регулирана, така че те да работят в интерес на реалната икономика и гражданите. В тази посока беше предложението ми за национална инвестиционна програма, подкрепена от фонд, към който да бъдат привлечени банки. Друго предложение е гражданите да бъдат освободени от такси за преводи към бюджета и да се установят правила за предоставянето на средствата на дружества с държавно участие във финансовите институции.
Образованието и здравеопазването трябва да се устроят според принципа обществените средства да се изразходват само от обществените институции и да отиват за нуждите на гражданите.
Като че ли ГЕРБ успя да надделее във войната за овладяването на медийното пространство. В началото на годината случаите с полицейското насилие и после с бонусите бяха основните теми, но ГЕРБ ви контраатакува успешно със случая Хохегер, а се появи и лидерският спор в БСП. Работите ли по нови сюжети освен АЕЦ Белене, с които да захраните медиите?
– Не разглеждам темата Белене като медиен сюжет. Въпросите, които ние повдигаме, трябва да водят до конкретни решения. Впрочем малко ще се отклоня от въпроса ви. Искам да отбележа, че става все по-очевидно, че преобладаващата част от медиите са продължение на определени корпоративни интереси. Това е сериозен проблем, който не е само български. Не може да има демокрация без свободни журналисти и поне отчасти независими медии.
Как повлия настоящата криза върху възгледите ви и тези на съпартийците ви в идеологическо отношение? Олевя ли БСП?
– Новото след кризата е, че изчерпването на неолибералния модел доведе до идейно и политическо активизиране и промяна на редица леви партии – във Франция например. У нас този повей идва по-скоро отвън, отколкото отвътре. Като цяло обаче мисля, че в опозиция БСП демонстрира лява политика. Въпросът е тя да се трансформира в конкретни ангажименти към гражданите и твърдо да се придържа към тях.
Не носят ли левите партии солидарна отговорност с десните за налагането на типа капитализъм, довел до кризата?
– Да, несъмнено. Това беше една от причините европейската десница да има превес за продължителен период. Много важно е левите партии да оправдават доверието на избирателите чрез участието си във властта. През годините обаче, независимо дали управляваха леви, или десни правителства, наблюдавахме ерозията на европейската социална държава. Сега е необходимо да се формират елементите на активна социална държава, която справедливо да разпределя тежестите на кризата и да предложи политика за нейното преодоляване. Аз наричам тази политика радикален ляв реформизъм. Той означава да се възстанови взаимната обусловеност на свободата и равенството. Основните ни противници са бедността, неравенството и корупцията. Основните ни цели са висока заетост, добри доходи и социална сигурност. Необходима е засилена регулация на финансовия сектор, намаляване на комерсиализацията в здравеопазването и образованието. Гражданите искат социална Европа, а не Европейски съюз на корпорациите, голямата бюрокрация и финансовите ограничения.
