Българският бизнес може и да не е наясно как му помага Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, но това не пречи близо 240-те й служители всеки месец да прибират сериозни заплати за добре свършена работа. Обявените преди седмица бонуси от 127 хил. лв. са само върхът на айсберга. Истината е, че батальонът от чиновници, който трябва да насърчава фирмите, се е облажил с над 5 млн. лева. Първите надбавки над заплатите са от 2008-а и обхващат месеците до края на 2009 година. За това време са платени почти 1.6 млн. лева. За 2010-а пък са раздадени над 907 хил. лв., а за 2011-а още 1 млн. лева. Предвидените за 2012-а стимули са още повече – 1.46 млн. лева. И това са само официалните данни, публикувани в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз. Извън тези суми остават още редица допълнителни възнаграждения, включително и такива, които изпълнителният директор на агенцията Марияна Велкова сама е отпуснала на себе си и които трудно могат да се хванат. Справка в регистрите на Сметната палата например показва, че през 2010-а тя е получила допълнително над заплатата си 18 702 лв., а през 2009-а – 34 973 лева. Заместничката й Нина Тодорова пък е взела през 2010-а 7290 лева.
Разбира се, получаването на такива бонуси (б.а. – предвидливо облечени в граждански договори) щеше да е оправдано, ако въпросната агенция наистина си вършеше работата. За съжаление това не се случва. Доказват го не само огромният брой оплаквания на бизнеса, а и данните за напредъка по програмата Конкурентоспособност, за която са пряко отговорни Марияна Велкова и екипът й. От всичките 2.27 млрд. лв. по нея досега документално са усвоени 566 млн. лева. На практика обаче до фирмите са стигнали само около 150 млн., тъй като 389 млн. лв. са прехвърлени към инструмента Джереми, а още около 25 млн. лв. са взети от няколко държавни институции. Впрочем най-големият бенефициент по програмата е именно Агенцията за малките и средните предприятия – с договори за близо 40 млн. лева. Тоест една голяма част от европейските пари за бизнеса са отишли в администрацията под иначе благовидния предлог да подпомага компаниите при кандидатстването.
Особено показателен в това отношение е проектът за Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия, чиято стойност е 27.4 млн. лева. Точно с неговото изпълнение Марияна Велкова оправда получените допълнителни възнаграждения. По думите й те били взети за конкретно свършена работа. Изискванията на Брюксел са с евросредствата да се създаде национален експортен портал, да се разработят секторни експортни стратегии, анализи и политики, да се организират обучителни и информационни семинари за развиване на външнотърговски умения, да се наемат експерти и консултанти, както и да се осигурят необходимата рекламна дейност и информационни материали. Но от всички тези задачи нито една не е изпълнена, както трябва. Например организирането на участия на български фирми в международни изложения се оказа пълен провал. Преди месец в Москва, на Световното изложение за храни и вина – PRODEXPO 2012, българският щанд е бил без конкуренция за най-лошо изпълнение, сглобен от подръчни материали в последния момент. Следва друг форум, на който е необходимо да рекламираме вина, но отиваме без нито една бутилка, нито един плакат, нито една чаша. Същото се получава и на други международни мероприятия. До голяма степен зад провала на бизнес форума в Катар, след който си замина икономическият министър Трайчо Трайков, отново стои Агенцията за малките и средните предприятия.
Разследване на БАНКЕРЪ от октомври 2011-а установи, че и покрай изграждането на експортния портал не всичко е съвсем чисто. Обществената поръчка за неговото изработване бе обявена още в края на 2010-а и бе спечелена с оферта за 78 877 лв. без ДДС от Лирекс БГ. Според Дакси тя е собственост на Топика-Експерт ООД, Манол Илиев и децата му Ралица и Янко. Победителят трябваше да приключи работата си най-късно до 30 април 2011-а миналата година. Реално обаче сайтът тръгна четири месеца по-късно, а официалният мотив за забавянето му бе… доусъвършенстване. Оказа се, че изпълнителят е предал в срок всички етапи по разработката, но заради слабости ведомството ги върнало за доработка. Какво точно е доизпипвано, не е много ясно, защото все още единственият начин чуждестранни купувачи на българска стока да стигнат до експортния портал е, като ровят в интернет на случаен принцип, например чрез търсачката Гугъл. Освен това, дори и след подобренията, не може да се каже кой ще въвежда и обновява информацията за фирмите, която често се променя, тъй като в отговорностите на Лирекс влиза единствено двегодишната техническа поддръжка.
Няма как да пропуснем и факта, че агенцията е похарчила близо 484 хил. лв., също осигурени от програмата Конкурентоспособност, за канцеларски материали, хартия и мастило за принтери. Парите са дадени на три фирми – Ронос, Роел-98 и Кооперация Панда, а обяснението на Марияна Велкова е, че хартията и мастилото се изразходват за документи, свързани с одобряването на проектите и даже били недостатъчни за обезпечаването на нуждите на ведомството, при все че в никакъв случай не можело да се нарекат малко.
Тези средства така или иначе са заложени в оперативната програма за подпомагане на дейността на изпълнителната агенция, така че е хубаво да бъдат усвоени, казва тя. Съвсем бегло обаче в официалното й изявление по въпроса (б.а. – от август 2011-а) се прокрадна и вариантът, че ако заложената сума не бъде изразходвана в рамките на проекта, може да бъде пренасочена към нещо друго. Излиза, че е било възможно тя да се даде, да речем, за технологична модернизация на някое предприятие, но чиновниците са решили да си подсигурят хартия и мастило. И то при положение че в бюджета на отделните ведомства винаги са предвидени пари за подобни материали, а не се чака помощ от Европа за осигуряването им. Да не говорим, че още в края на 2010-а администрацията бе подсигурена с канцеларски материали за следващите 12 месеца срещу 4.8 млн. лева. Това стана чрез централизираната обществена поръчка, при която впрочем бяха избрани споменатите Ронос, Роел-98 и Кооперация Панда.
Сега върви нова поръча за доставка на канцеларски материали, като този път бюджетът е доста по-скромен – само 94 хил. лв. без ДДС. Нелепото е, че Агенцията за малките и средните предприятия отдавна можеше да е въвела електронното кандидатстване по европроектите и тогава нямаше да има никаква нужда нито от хартия, нито от мастило.
Друг фрапантен пример за начина, по който се усвояват европарите, е поръчката за доставката на 14 леки автомобила, един микробус и един минибус на обща стойност близо 367 хил. лева. За обновяването на автомобилния парк на агенцията бе избран Булвария холдинг.
Закупуването на возилата ще позволи на териториалните звена да посещават бенефициентите по всяко време. Бусовете пък ще са за нуждите на планираните обучения на представители на бизнеса в страната, отбеляза Велкова. Ще каже човек, че във всички труднодостъпни места, села и паланки у нас има фирми, които работят по европейски проекти. Истината е, че две трети от бенефициентите са в София, а останалите – в по-големите градове на страната.
В същата поръчка има и друга интересна подробност – според критериите за оценка на офертите наличието на екстри в колите е било с два пъти по-голяма тежест от сервизното обслужване и гаранционните условия. Просто чиновниците са предпочели да се возят в по-луксозни автомобили, без особено да се интересуват каква е гаранцията и дали възникналите нередности могат бързо и качествено да бъдат отстранени.
Колите са си коли, само че агенцията има нужда и от пари за самолетни билети и хотелски резервации за организирането на бизнес мисии в чужбина, посещения за обмяна на опит и участия в международни изложения. В случая сумата е над 3.25 млн. лв., а доставчикът трябва да стане ясен до няколко седмици.
Примерите как се усвояват пари от програма Конкурентоспособност продължават с поръчки за закупуването на компютърна и офис техника, за офис обзавеждане, стелажи и бюра, за наемане на външни експерти, за информационно-консултантски услуги, за организирането на бизнес срещи и форуми в страната и т.н. Именно за тази дейност Марияна Велкова и хората й получават допълнително пари. Или казано с други думи, плащаш си, за да си подготвиш проект, с който да си купиш нови автомобили или компютри. Ако и това не е сладка работа, здраве му кажи!
Сега остава да видим дали министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще удържи на думата си, ще отнеме функциите на Агенцията за малките и средните предприятия по програма Конкурентноспособности ще пренасочи останалите й задачи към Агенцията за инвестиции. Така съществуването на този орган ще се обезсмисли и е най-логично да бъде премахнат.
