Приватизацията на БФБ-София и Централен депозитар набира скорост. Държавата вече събра необходимия й мажоритарен пакет (над 50% от капитала) в борсовия оператор и с дял от 46.7% от акциите е водещ собственик в депозитара. А финансовият министър Дянков потрива доволно ръце – двете най-важни за капиталовия ни пазар институции скоро ще бъдат в частни ръце.Министерството на финансите в качеството си на принципал на държавния дял в БФБ-София АД и в Централен депозитар АД е възложило на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол подготовката и организацията на приватизацията на двете компании.
Идеята е да се търси стратегически инвеститор едновременно за БФБ и за депозитара. А целта – да се модернизира и Централният депозитар, което да улесни двойното листване на българските компании и на други фондови борси. От миналата година държавата разполага с всички лостове да вземе мерки в тази посока, но досега не е сторила нищо.
Покрай оптимизма и надеждите на управляващите за раздвижване на капиталовия пазар у нас се чуха и някои по-трезви гласове, които повдигаха логични въпроси.
Централен депозитар
държи ключа към търговията с акции на БФБ-София. Там се пазят и водят акционерните книги на всички публични компании в България, на банките, застрахователите и на акционерните дружества, чиито акции са безналични. Сделките с акции на тези фирми стават факт само ако са вписани в акционерната книга, а доказателство за това е депозитарната разписка. Забавеното вписване на някой факт или обстоятелство може да има дори фатално значение и да лиши някого от акционерна собственост или да даде незаслужено на друг да се ползва от нея. Сред най-известните примери за дългогодишни проблеми в тази посока можем да посочим споровете между Лукан Луканов и Красимир Митев през 2003 г. за собствеността върху козметичните компании Арома и Рубелла. Тогава запор в Централен депозитар блокира борсовата търговия с книжата на Арома.
Регистрацията в депозитара определя кой има право на глас в общото събрание на всяко публично дружество. В него се пази и информация за собствеността на партидите компенсаторни инструменти, които се използват в приватизацията, както и лични данни на милиони българи.
В момента по закон само изпълнителният директор на фирмата има право и може да изиска справка от депозитара за акционерната структура на управляваното от него дружество. Дори и мажоритарният собственик не може да вземе такъв документ.
Централният депозитар беше създаден именно за да се избегнат всякакви проблеми със собствеността в публичните компании, като по закон му е вменена отговорността да води тези регистри. Сега обаче, когато тази институция ще се приватизира, кой ще гарантира сигурността по вписванията… По този повод неотдавна ексдепутатът от Новото време и ексенергиен министър Мирослав Севлиевски каза, че да се приватизира Централният депозитар е равносилно да се раздържави Търговският регистър. И призова управляващите да преосмислят своето решение засега обаче няма признаци те да се го чули!
Прави са, разбира се, българските компании и инвестиционните посредници да искат по-бързо модернизиране на Централния депозитар. Трудният достъп на чуждестранни инвеститори до капиталовия ни пазар е една от причините за ниската ликвидност на фондовата борса. А това тласка фирмите ни да търсят начини за листване на външни борсови оператори, за да привлекат необходимите им инвестиции.
Разпиляната до миналата година акционерна собственост на депозитара беше оправдание за проблемите му. Министерството на финансите обаче, пряко и чрез дела си в БФБ-София, вече контролира над 50% от капитала на дружеството. И никого не му пречи с промени в закона да вкара вятъра на промяната и там. Няма как по друг начин освен като незаинтересованост, да оценим липсата на мерки в Централен депозитар и бързането той да бъде раздържавен.
Гаранциите?
Ако собственик на дружеството стане друга европейска борса, добре. Но кой ще проследи последващите прехвърляния на акциите му, казват някои експерти, след като няма да има одобрение от оторизиран български държавен орган. Сега Законът за публичното предлагане предвижда дружеството да се притежава и управлява от Министерството на финансите и БНБ заедно с група по-малки акционери. И правилата определяше държавата.
Разбира се, трябва да се съгласим и с това, че злоупотреби може да има и при държавната, и при частната собственост. Малко предпазливост обаче едва ли би навредила особено след несполучливите опити със стратегически и какви ли не инвеститори у нас.
nbsp;
Капиталът на Централен депозитар е 1 млн. лв., разпределен в 10 хил. акции с номинал от по 100 лв. всяка. Според данни от март 2011 г. основните акционери са: Министерството на финансите с дял от 41.9%, Райфайзенбанк (България) ЕАД, Сосиете Женерал Експресбанк АД, Банка ДСК и Уникредит Булбанк с по 5%, Юробанк И Еф Джи България АД с 4.5%, ЦКБ с 3.6%, БФБ-София АД, ИНГ Банк Н.В. – София, и Адвокатско съдружие Спасов и Братанов с по 3%, Борика – Банксервиз АД с 2.2%, Първа ФБК ООД с 2%, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и СИБАНК с по 1.8%, ОББ и Реал Финанс АС с по 1.5%, Търговска банка Инвестбанк АД с 1.4%, Интернешънъл асет банк АС с 1.2% и още 18 други акционери – всеки с под 1 процент.
Чрез БФБ-София, в която ведомството на Дянков има 50.05% собственост, финансовото министерство ще контролира непряко още 3% от депозитара, а с контролираните от Агенцията за приватизация 1.8% делът на държавата скача до 46.7 процента.
