Тази градска хокейна легенда приписват на легендарния треньор на съветската сборная от 70-те години Аркадий Иванович Чернишов. Отишъл при него в Москва млад, много амбициозен и досадно настойчив треньор на хокеен отбор от неизвестно сибирско градче и му се примолил: Аркадий Иванич, момчетата ми са богатири, пързалят се добре, надъхани са, сплотени, но ни куца организацията. Моля ви, дайте ми някаква система, за да ги науча бързо на тактическа дисциплина. Чернишов – на шега ли, или просто за да се отърве от младока, му предложил следната рецепта: Вземи шест бурета и ги нареди в третината на противника – едно на вратата, пет като полеви играчи. Научи играчите да си подават пасове между буретата, да ги финтират и да вкарват голове. Когато се справите с тази задача, обади ми и ще ти дам следващата система. След няколко месеца обаче получил отчаяно писмо от Сибир: Аркадий Иванич, какво да правя, буретата водят със седем на три?!
Поуката от тази история е, че на този, който не може да се справи с бурета, т.е. с елементарно изпитание, е безсмислено да се възлагат големи очаквания и задачи. Тази поука с пълна сила важи и за българската политика, доколкото нови или дори несъществуващи в точния смисъл на думата формации се обявяват за съществени фактори, без да са преминали базисни стрес-тестове. Да оставим настрана умишлените манипулации от заинтересовани политически, икономически и медийни кръгове, нека се съсредоточим на неволните грешки при преценката.
И нека сред голямото множество от нови кандидати за политическа слава да започнем от сравнително най-доказалата се формация – еволюиращото в партия гражданско сдружение на Меглена Кунева. Аргументите за са ясни – около половин милион гласа на президентските избори, много вероятно преминаване на четирипроцентовата бариера, желание за партньорство от страна на редица малки и местни партии, прилично (като за опозиция днес) медийно отразяване…
И въпреки всичко формацията на Кунева все още не е преминала предварителните стрес-тестове, които да дават основание да се говори за нейното ясно политическо бъдеще. За сериозните анализатори, както и за хората, които в момента са лишени от представителство именно като граждани, същественият въпрос не е дали тази нова партия ще влезе в следващия парламент, нито дори дали ще се превърне във възможен балансьор, т.е. незаобиколим участник в някаква коалиция. По-важно е да се прецени дали това няма да е поредната партия, която е танцувала само едно лято, успявайки да се погрижи единствено за интересите на своята върхушка.
Не претендирам, че разполагам с рецепта за такъв стрес-тест, но смятам, че трябва да обърнем внимание на някои симптоми, които напомнят за възхода и залеза на НСДВ, Атака, Ред, законност и справедливост и ГЕРБ. Разбира се, изброените партии са твърде различни, но бързият им успех и също толкова бързото слизане от сцената имат важни общи характеристики. Сякаш са проектирани в едно и също ателие за политически дизайн. Някои биха казали, че е прибързано да се говори за залеза на ГЕРБ, но аз лично съм убеден, че Борисов и партията му едва ли някога ще успеят да повторят резултатите си от последните три години. Заявките за следващи мандати оставям без коментар.
Ето поне пет добре работещи индикатора за ранно предупреждение, които трябва да бъдат проследени и анализирани, преди да се правят категорични, още повече окончателни прогнози относно успеха на формацията на Меглена Кунева.
На първо място, всички посочени политически субекти възникнаха и набраха сила като
виртуална конструкция
nbsp;
т.е. медийното въздействие чрез целенасочено експониране изпреварваше чувствително реалното им влияние в обществото. Социалната и електоралната база се изграждаше и консолидираше впоследствие и като продължение на виртуалната същност.
Отначало това изглежда модерно, но негативните ефекти започват да личат, когато започне партийното строителство и особено когато партията започне да борави с реална, а не виртуална власт. Въпреки обиколките на Меглена Кунева около президентските избори и започналото изграждане на структури на движението по места новата формация се движи плътно в рамките на същата формула. Говори се за неща, които уж са факт, но в най-оптимистичния вариант към момента са само добри намерения.
Пряко свързано с горното е
доминирането на пиара над политиките
nbsp;
Иначе казано, декларира се наличие на готовност да се управлява или да се участва в управлението, т.е. да се решават проблемите на обществото, но такава в действителност няма. Вакуумът на политики може да се запълва по различен начин (щедри обещания като 800-те дни или разпалване на популистки страсти като Яне с резачката), но това не премахва основната заплаха – изправена пред проблемите на реалното управление, неподготвеността лъсва като тиган на месечина. Същинската причина за упадъка на всички изброени партии е именно в този дефицит на аргументирани, премислени политики, защото силата на силните думи, макар и голяма, не е безгранична.
Трети индикатор е малко двусмисленото
заиграване с гражданското начало
nbsp;
и енергията на гражданите. Освен декларативното, лишено от конкретно предназначение противопоставяне на граждани и политици, тук се натъкваме на един предпочитан инструмент за подмамване на гражданството. А именно – привличането на популярни лица, съчетаващи професионални постижения с готовност да изразяват публична позиция. Само че, с риск да разочаровам част от искрените привърженици и активисти на Кунева, и този път е много вероятно повечето от тези лица да бъдат употребени и захвърлени. Сред излъчените за местни ръководители има уважавани журналисти, преподаватели, хора на изкуството, лекари, но дали ще могат да прилагат професионалната си експертиза и да изразяват гражданската си позиция, когато поемат ролята на партийни функционери? Или ще бъдем свидетели на поредната, но не последна дилема без добро решение? Дискретното и достойно отдръпване на втория човек от кандидатпрезидентската двойка – финансиста Любомир Христов, би трябвало да бъде знак за повишена предпазливост за тези, които смятат, че ще могат да бъдат едновременно политици, професионалисти и граждани. Една невъзможна, поне засега, в България мисия. Вярно е, лансира се идея след учредяването на политическата партия гражданското сдружение да продължи да съществува като морален борд на политическата формация и по този начин да бъдат запазени симпатизантите, които са противници на създаването на партия. Но съдбата на оригиналното гражданско сдружение ГЕРБ и на повечето от неговите основатели би трябвало да показва, че подобни очаквания са илюзорни, ако не нещо по-лошо.
На четвърто място, очертаващата се формация на Кунева е изправена пред същото бедствие, както и всички от посочените, а именно
вълна от перебежчици
nbsp;
подобен на цунами наплив от неуспели или смятащи, че успяват недостатъчно бързо в други политически формации и кръгове, дежурни политически хамелеони, икономически фактори, които имат нужда от поредния политически патрон и други подобни.
Тази порода е добре известна – нейните представители бързо реагират на първите знаци за възможна изгода и също така първи се оттеглят, когато се очертае краят на келепира. Дори да печели нещо в индивидуален и политически план от кооптирането на подобни хора, една нова партия с претенции да бъде алтернатива на статуквото губи неизмерно повече от това. Още повече, ако се очертава именно те да бъдат водещи за сметка на дежурните наивни ентусиасти. Нищо ново под слънцето – известно е, че ако няма балами, няма да има и тарикати.
Накрая, най-важният и може би същностен индикатор на нововъзникващите български феномени от типа всяко партийно чудо за три дни –
липсата на автентично лидерство
nbsp;
и партиен елит, способен да изпълнява основните си функции и да носи отговорност пред обществото. Някои биха видели в това твърдение парадокс, доколкото всички изброени – от НДСВ до формацията на Кунева – са типични лидерски партии в българското значение на термина, т.е. партии на един човек. Но значението на лидерството за една партия съвсем не се изразява в това всичко да се върти около този човек и бъдещето да се уповава на приписваните му изключителни достойнства. Да не говорим за порочната българска практика едноличните партийни ръководители да моделират партийните елити, вместо елитите да ги излъчват и контролират на основата на ясно формулирани и прозрачни за обществото политически ценности и принципи. Нещата при формацията на Кунева са още по-сложни, защото независимо от своите силни страни Меглена Кунева трудно може да бъде припозната като човек, който би повел хора и би влязъл първи в битката с всички произтичащи от това лични рискове. Или, според една перифраза на Кени Роджърс, ако си политически водач, понякога се налага да се сбиеш.
Не твърдя, че има достатъчно основания да се направи еднозначен негативен или песимистичен извод относно формацията на Кунева по всички или повечето от посочените индикатори. Но няма съмнение, че такъв отговор трябва да е налице, преди тя да се обявява за трета сила, бъдещ участник в управлението и особено алтернатива на статуквото.
Александър Маринов
