Победа на всяка цена е очевидната стратегия на водещите кандидати за президентските избори във Франция, чийто първи кръг ще е на 22 април. Но само двама от десетте претенденти за върховния държавен пост ще се явят на балотаж на 6 май, ако се стигне дотам.
Последните проучвания на обществените нагласи, проведени от различни социологически агенции, сочат победа за кандидата на социалистите Франсоа Оланд. Публикуваните на 18 април резултати от анкетата на компанията за пазарни проучвания Ipsos-Logical Business Consulting, проведена по поръчка на авторитетния френски всекидневник Монд, констатират 2% спад на популярността на сегашния президент Никола Саркози и 1.5% на социалиста Оланд. Това предполага, че всеки от тях ще получи по 27% от гласовете на французите на първия тур. Подкрепата за претендентите за третото място е останала без промяна. Зад лидера на Националния фронт Марин Льо Пен стоят 15.5% от анкетираните, а зад кандидата на крайната левица Жан-Люк Меланшон – 14.5 процента. Популярността на Франсоа Байру – ръководител на партията Демократическо движение, която е основана през 2007-а, се е повишила леко до 10%, сочи още допитването на Ipsos. Коментаторите на Монд посочват, че ако тези прогнози се потвърдят на 22 април, за първи път в модерната история на Франция ще има петима кандидати за президент, всеки от които е спечелил над 10% от подадените гласове.
За втория тур Ipsos прогнозира победа на Оланд с 56% срещу 44% за Саркози.
Проучване на института Ifop, проведено за седмичното списание Пари мач, сочи превес на Оланд над Саркози още на първия кръг на 22 април с 27.5 срещу 27 процента. Допитването е проведено до 900 регистрирани гласоподаватели на 16 април. Мари Льо Пен се очаква да спечели 16% от подадените гласове, а Жан-Люк Меланшон – 14 процента. Прогнозата на Ifop е, че на втория тур на 6 май Оланд ще победи Саркози с 55% срещу 45 процента. Тези резултати следват тенденциите в анкетите и на CSA от 10 април, BVA от 11 април и TNS-Sofresот 13 април.
На 17 април предшественикът на Саркози – консерваторът Жак Ширак, изненедващо заяви, че ще гласува за Оланд. А ден по-късно към растящия списък от политически фигури, дезертирали от обкръжението на Саркози, се включи и Фадела Амара (позната още като Фатиха Амара) – бивш държавен секретар за градско планиране в правителството на френския премиер Франсоа Фийон.
Тези резултати със сигурност изнервят Саркози, който с всеки изминал ден хвърля в публичното пространство все по-екстравагантни идеи и мнения. Преди около месец той заплаши да изтегли Франция от Шенгенското споразумение, ако в рамките на година не бъде затегната политиката за емигрантите. В началото на миналата седмица консервативното правителство прие нови мерки срещу тероризма след убийствата в Тулуза през миналия месец, за които е заподозрян ислямистки екстремист.
По време на грандиозния 100-хиляден митинг на площад Конкорд, проведен на 16 април, Саркози обеща на привържениците си да няма теми табу и ако бъде избран за втори мандат, да поднови дебата за ролята на Европейската централна банка за стимулиране на растежа в Европа. На следващия ден премиерът Франсоа Фийон се наложи да обяснява, че изказването на президента не поставя под съмнение независимостта на ЕЦБ. Саркози обаче наруши споразумението си с германския канцлер Ангела Меркел, дадено на срещата на високо равнище на европейските лидери през ноември 2011-а да не коментира публично политиката на ЕЦБ и да зачита независимостта й. На 18 април пък Саркози обвини силното евро за ниската конкурентна мощ на еврозоната и падащия износ и поиска от ЕЦБ да вземе мерки по въпроса.
Германия реагира сдържано на последните емоции на френския президент. Германската позиция за ЕЦБ и за независимостта й е позната на всички, включително и в Париж, и не е променяна отдавна, увери репортерите говорителят на Меркел Щефан Зайберт. Той добави, че и страната му, подобно на френското правителство, вижда нуждата от стабилен растеж на Европа и е предприела ред инициативи с френските партньори точно по тези причини.
На практика повече от пет години Саркози държи на прицел Европейска централна банка. Като финансов министър и кандидат за президент през 2007-а, а по-късно и след избирането му начело на президентската институция той критикуваше централните банкери, че са вдигнали лихвените проценти прекалено високо. В началото на кризата на държавния дълг в еврорегиона пък Саркози подканяше ЕЦБ да играе по-активна роля в разрешаването й, влизайки в открит сблъсък с Меркел.
Както е известно, мандатът на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната и не включва мерки за подкрепа или стимулиране на икономическия растеж, каквито са делегирани на Федералния резерв на САЩ. За да се промени правното положение на ЕЦБ, ще са необходими корекции на Пакта за създаване на Европейския съюз, включително и единодушното одобрение на 27-те страни членки на общността. Шансовете да се случи това са почти нулеви по мнението на икономисти. Което е известно както на Саркози, така и на съперника му Оланд, който също напира за по-активно участие на ЕЦБ в подкрепа на правителствата от еврозоната. Заради това и Германия приема без излишни емоции излиянията на френския президент, които преценява просто като предизборни фишеци. Още повече че и със сегашните си правомощия ЕЦБ работи в подкрепа на растежа и като че ли единствена се бори да ограничи дълговата криза, но не и с цената на инфлационен ръст.
nbsp;
