Законът за държавния дълг влезе в сила през 2002 г. и оттогава всички правителства са приемали тригодишни стратегии за управлението му. Така, както изисква неговият чл.16, в който се казва: Министърът на финансите разработва тригодишна стратегия за управление на държавния дълг, която се приема от Министерския съвет. Тези стратегии могат да бъдат прочетени на сайта на самото финансово министерство. Последната обхваща периода от 2009-а до 2011 г. и в първоначалния си вариант е подготвена от екипа на финансовия министър Пламен Орешарски. Оттам нататък няма официална информация дали тази стратегия е била актуализирана, нито пък дали има разработена нова за периода 2012-2014 година.
Иначе в Закона за държавния дълг изрично пише: Стратегията се актуализира ежегодно и се внася за одобряване от Министерския съвет заедно с тригодишната бюджетна прогноза.
nbsp;
За финансовите министри се знае, че са хора особняци. Пестеливи на думи, леко стиснати, често с угрижен вид и без излишна показност в поведението. Кои от тези качества не притежава сегашният ни министър всеки сам може да прецени, както и колко успешно ги компенсира с нахаканост, хаплив език и подчертано пренебрежение към околните.
Мине не мине време, и депутати, финансисти и анализатори напомнят на министър Дянков, че има сериозен ангажимент към инвестиционната общност. И той е да я информира каква стратегия за управление на държавния дълг ще прилага правителството в средносрочен и краткосрочен план. Най-малкото – задължение на финансовия министър е да запознае парламента и избирателите (поне на политическата сила, която го е издигнала) с намеренията на правителството за управлението на дълга. Защото всяко негово увеличение пада върху плещите тъкмо на гласоподавателите, по печално съвместителство и данъкоплатци, които партиите упорито ухажват именно преди избори. А изборите – ето ги, задават се след има-няма година и малко.
Впрочем новата тригодишна бюджетна прогноза бе приета от правителството на 11 април. В съобщението на Министерския съвет за това събитие се казва, че сред разглежданите документи е била и актуализацията на стратегията за дълга. Очевидно обаче
тази стратегия е достъпна само за министрите
nbsp;
Но съдържанието й е изключително важно не само за правителството. От нея се интересуват инвеститорите, международните финансови организации и банки. Всички, на които им предстои да вземат решение дали да влагат пари в България или в нейни дългови книжа. Защото в този официален документ не само се прави анализ на структурата на българския държавен и държавно гарантиран дълг и на рисковете свързани с него. В стратегията се описват и намеренията на правителството да емитира нови облигации, както и техните специфични особености.
Например, ако финансовият министър някога е планирал да пуска държавни ценни книжа, предназначени за покупка единствено с пари от Сребърния фонд, това би трябвало да го пише точно в стратегията. Същото се отнася и за облигациите, които Дянков декларира, че ще емитира на външните пазари. Обемите и матуритетите на емисиите би трябвало да са заложени в стратегията и към тях да има подробен анализ за състоянието на външните пазари, както и прогнози за развитието им, които да аргументират намеренията на правителството да емитира едни или други ценни книжа в един или друг момент.
Прегледът на стенограмата от заседанието на Министерския съвет от 11 април показва, че
правителството въобще не се е занимавало
със стратегията. Обсъждани са единствено бюджетните тавани за отделните министерства за 2013-а, и то по принцип. Заключението е било, че ведомствата не са съгласни с предложените им суми. Премиерът Борисов е заявил, че всички искат увеличение на бюджетните средства с минимум 20 процента. Най-лесният начин да вдигнете таваните с 20% е да изкопаете пода с толкова. Намалете си разходите с 20% и това ще реши проблема, отсякъл в типичния си стил премиерът. Но да не се отклоняваме от темата.
От стенограмата се разбира, че стратегия за управление на дълга въобще не е дискутирана, което засилва опасенията на някои финансисти и представители на БНБ, че тя не съществува. Поне в онзи подробно разработен вид, в който може да я видим за изминалите години на страниците на финансовото министерство. Стратегията като че ли е единствено в главата на финансовия министър и се формира на базата на неговите лични впечатления за състоянието на пазарите. Впрочем, пак от стенограмата личи, че дори и самият
Дянков се опасява от влошаване
на международната конюнктура.
Независимо че от края на март и пред парламента, и пред медиите той твърди, че след сделката по реструктуриране на гръцкия дълг пазарите са се успокоили и затова се е отворил благоприятен времеви прозорец за емитиране на български облигации. На заседанието на правителството на 11 април той казва следното: След едно успокоение в последния месец-месец и половина около нашата съседка Гърция в последните две седмици се наблюдават зачестили вече атаки и върху облигациите на Португалия, а в последната седмица и върху облигациите на Италия и Испания. Все още сме в процес, при който над една трета от страните членки на Европейския съюз вече са във втора рецесия. Съответно прогнозите на Европейския съюз за 2013 – 2014 г. са или за липса на растеж – казвам средно в Европейския съюз, или дори за обща рецесия към края на тази година, изтъква Дянков пред министрите.
И какво излиза? Че благоприятният прозорец за емитиране на български облигации сякаш се затваря. При това доста бързо. А Дянков, който е трябвало да очаква отварянето му абсолютно подготвен, просто е пропуснал мига. И сега се опитва да заеме изпреварващо отбранителна позиция. В същото време правителството все още не е избрало дори мениджър на емисията. И това едва ли ще стане преди края на поредната ваканция в началото на май. Впрочем, именно в
несигурността на международните пазари
nbsp;
Дянков търси подходящото обяснение за това, че новите външни облигации на България може би ще излязат твърде скъпи. Доходност от 5-5.5% годишно е целта, която преследва финансовия министър. Самият той, както неотдавна писахме, заяви, че смята да предложи тази доходност за средносрочни ценни книжа – пет- и седемгодишни облигации, с които ще замени на падежа дълг с матуритет над десет години. Но ако по пет- и седемгодишните облигации очакваната доходност ще е 5-5.5%, колко би била тя за десетгодишни ценни книжа – 6.5-7%, може би? А вероятно и повече. При това положение ще се окаже, че емисията на Дянков няма да е с по-добри парамерти от жестоко критикуваните от него глобални облигации на Милен Велчев, чийто матуритет е над 10 години. Малка подробност е, че с тези ценни книжа
Велчев намали общия обем на външния дълг
а с облигациите, които смята да пусне Дянков, той ще бъде увеличен. А пък съвсем отделен факт е, че фискалният резерв на държавата през 2002-а, когато бяха емитирани глобалните облигации, е бил по-нисък – около 3 млрд. лв., от този, с който сега разполага правителството – 4 млрд. лева. Напомняме тези данни, защото сигурно ще се стигне до дебат по условията, в които са били пуснати глобалните облигации и тези, при които министър Дянков ще емитира новите книжа.
Международната конюнктура в момента е крайно неблагоприятна, ще кажат някои. Но какво пречеше на Дянков да пусне облигации (както го съветваха банките) още в края на 2009-а, когато пазарите на държавни ценни книжа не бяха под натиск? Ако това бе сторено, сега фискалният резерв щеше да е поне 6 млрд. лв. и никой нямаше да се притеснява ще можем ли да платим на външните кредитори и дали не сме изправени пред ликвидна криза. Управленска драма, която малцина правителства допускат да се превърне в проблем на обществото.
