Между дискусиите за увеличаване на санкциите срещу режима на Башир-ал-Асад в Сирия и отмяната на санкциите срещу Бирма на работната среща на външните министри на страните членки на ЕС в Люксембург през седмицата отново беше повдигнат въпросът за противоречивата национализация на притежаваната от испанския концерн Repsol аржентинска енергийна компания YPF.
Решението на правителството в Буенос Айрес и лично на президента Кристина Фернандес де Киршнер провокира гневни реакции не само в Мадрид, но и в Брюксел, Лондон и Страсбург, където депутатите в Европейския парламент приеха на 20 април резолюция, осъждаща остро ренационализацията на YPF. Според тях Аржентина е действала едностранно, своеволно и като резултат от нейните действия европейските инвестиции във втората по-големина южноамериканска страна значително ще намалеят.
Представители на европейските институции, на Международния валутен фонд и на Световната банка също заявиха, че това е фатална грешка, но някои международни коментатори и анализатори все пак признаха, че държавният контрол върху енергийните ресурси води до по-голямо социално равенство. В държави като Аржентина, където по традиция социалната ножица е широко разтворена, този факт трябва да бъде отчетен.
Всъщност Аржентина далеч не е единствената в Латинска Америка, която предприе подобни стъпки през последните години. Правителството на Киршнер дори изостава в това отношение. Страни като Боливия, Венецуела, Еквадор и други отдавна преобърнаха с главата надолу тенденцията за приватизация на държавни активи, която се наблюдаваше в целия регион през 80-те и 90-те години на ХХ век. Макар все още да е рано да се говори, че южноамериканците са станали почитатели на държавния капитализъм по китайски модел, доверието в потенциала на свободния пазар е видимо подкопано.
За съжаление европейските защитници на неограничения стопански либерализъм и пазарната саморегулация могат да винят само себе си за това развитие. Практически никъде по света те не са имали по-добри възможности за печалба и никъде по света резултатите не са толкова плачевни, колкото в Латинска Америка. Социалното разделение в региона е огромно, което все по-често води до напрежение, стихийни бунтове, насилие, престъпност и корупция. В резултат международните институции са дискредитирани, а доверието в чуждестранните инвеститори също не е особено високо. Някои от тях нанесоха непоправими щети на околната среда, което допълнително предизвика широко обществено недоволство.
Местните политици като Кристина Фернандес не могат да не се съобразяват с него. Целите на европейските лидери обаче са други. За тях свободният пазар, частните инвестиции и предприемачеството са в основата на успеха на европейския икономически модел. По тази причина конфликтът между Мадрид и Буенос Айрес беше предварително програмиран. Той може да бъде последван и от други икономически конфликти между ЕС и останалия свят.
Испанският кабинет вече се закани да предприеме съответните мерки срещу Аржентина, но засега премиерът Мариано Рахой не може да направи кой знае какво по въпроса. Някои министри от неговото консервативно правителство прибързано заплашиха с дипломатически и икономически санкции, които тепърва трябва ще бъдат конкретизирани. Тези наказателни мерки не бива да са твърде крайни, защото ще доведат до проблеми за всички испански инвеститори в Аржентина, а те не са никак малко. Същевременно, ако тези мерки се окажат недостатъчни, няма да постигнат целта си. Именно затова засега най-добрата възможност на Мадрид е да разчита на подкрепата на Европейската комисия.
Брюксел вече отмени една двустранна среща с аржентински представители, но не е ясно дали това развитие ще постави началото на някаква нова негативна тенденция. Европа трябва много да внимава, за да не накърни в още по-голяма степен своя имидж пред света, тъй като има голяма вероятност Буенос Айрес да я обвини в неоколониално отношение. Призивите за отстраняване на Аржентина от Г-20, които се появиха в някои европейски медии, едва ли допринасят за постигане на споразумение в този деликатен момент.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
