Голяма част от пенсионерите ни ще осъществят след по-малко от месец първоюнския си блян – да видят минималните си доходи увеличени от 136 на 145 лева. С благата вест на практика започва следващият етап от шумно прокламираната пенсионна реформа на ГЕРБ, която трябва да завърши към 2020-а. Тогава по план е необходимо да имаме стабилна система и 6 млрд. лв. повече в бюджета на Националния осигурителния институт. Заявените от правителството цели в областта на пенсионната реформа конкретно за тази година включват мерки за отстраняване на негативните ефекти от застаряването на населението, вдигане със средно 5.9% на осигурителните прагове по икономически дейности, както и повишаване ефективността на доходите. Финансовият министър Симеон Дянков дори благосклонно обеща, че ако въпросните икономически лостове проработят, всички пенсии още догодина ще бъдат повишени допълнително.
Кабинетът явно не вярва в успеха на начинанието си, но всячески търси начин едновременно да защити пенсионната си творба и да привлече най-възрастния електорат в предизборните времена. От това раздвояване се ражда многогласие. Вицепремиерът Дянков и социалният министър Тотю Младенов само в рамките на два дни
изказаха коренно противоположни становища
nbsp;
за индексирането на пенсиите. Първо финансистът заяви, че всички пенсии за в бъдеще ще се актуализират по швейцарското правило, което самият неотдавна отмени. Според него индексирането става, като се отчете 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на производителността на труда за предишната година. Почти в същото време пък Младенов изтъкна, че повишение по каноните на това правило не е предвидено, което действително е така. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012-а и в Кодекса за социално осигуряване е записано, че пенсиите ще зависят само от процента на инфлацията. Но после социалният шеф се поправи, допълвайки, че при повече приходи в бюджета на осигуряването ще бъдат обсъдени и лансираните от Дянков промени, които евентуално да влязат в сила от 1 юли 2013-а.
Колкото до пенсионерите, те и в двата случая най-вероятно ще загубят по точки. Ако като индикатор остане само инфлацията, това значи, че повишението на пенсионерските доходи ще става единствено на базата на резултатите от една спорна държавна статистика. В нея драстичното повишение в цените на храните и продуктите от първа необходимост е маскирано с постоянните котировки на други 500 стоки като мобилни телефони, ремонтни услуги, таксита, битова техника, нови дрехи и обувки, които пенсионерите и без това не могат да си позволят.
Според последните данни на Националния статистически институт инфлацията в периода март 2011-а – март 2012-а е 1.7 процента. Ако това число се вземе за база, сами преценете дали лицата на пенсионерите биха грейнали в усмивка, след
като вземат с 2.45 лв. повече от гишето
nbsp;
в пощата. Ясно е, че тази национална статистика далеч не отразява реалното поскъпване на живота. Достатъчно е да съпоставим наблюдението на потребителските цени и издръжката, направено от КНСБ, в което се посочва, че темпът на нарастване спрямо миналата година е 3.6 процента. Тоест българите са вадели от джобовете си по 19 лв. повече, а не два и нещо, колкото би им предложило правителството.
Ако в схемата бъде включен и вторият индикатор, нещата биха стояли по малко по-друг начин. Според твърденията на кабинета бизнесът е отчел нарастване на производителността на труда с над 6 процента за 2012-а. Швейцарското правило в действие би дарило пенсионерите с повишение от 5.50 лева. Проблемът е, че щастието на едни в случая означава нещастие за други, тъй като високите резултати са постигнати за сметка на намаляване на броя на заетите. Казано с други думи, в държавата ни безработицата ражда мнима производителност на труда, а с това икономиката далеч не става по-конкурентоспособна. Друг е въпросът дали изобщо можем да говорим за нечие щастие, след като синдикатите твърдят, че въпреки договорките в Тристранния съвет пенсиите не се осъвременяват от три години, в резултат на което парите на засегнатите са загубили 8 % от реалната си покупателна способност.
За въпросната минимална пенсия от 145 лв.
правителството ще извади около 42.2 млн. лв.
nbsp;
отгоре до края на 2012-а. Те обаче ще дойдат от увеличаването на пенсионната възраст с една година, което ни отвежда към мерките, предприети заради застаряващото население в държавата. ГЕРБ рязко вдигна възрастта за пенсиониране с една година от 1 януари и тя вече е навършени 64 години за мъжете и 61 години за жените. Но финансовият ефект ще е чисто символичен – според най-добрите прогнози ще спестим само около 30 млн. лева. За да покажем на Европа колко сме стриктни, започнахме постепенно да увеличаваме и осигурителния стаж на съответно 40 и 37 години за двата пола. Това е заложена социална бомба със закъснител. Мигът, в които стотици хиляди българи няма да могат да се пенсионират, защото през половината си активен трудов живот са били безработни, рано или късно ще дойде. Само че тогава други управници ще плащат тежката цена.
Прекият ефект от по-високите осигуровки за служителите по браншове и през тази година се очаква да бъде по-скоро отрицателен. За периода 2009-2012-а
минималните прагове скочиха с 20%
nbsp;
независимо от растящите нива на безработица. Към момента над 25 % от работещите се осигуряват на минимума или съвсем близко, а от началото на кризата относителният дял на тези хора расте заради административната държавна недомислица. От 1 януари 2012-а бяха вдигнати ставките в 50 от 85-те икономически дейности с 6.9 %, а в останалите сектори те нарастнаха с 4.5 %, което засегна към 2 млн. служители и работодателите им. Миналата година се случи същото, само че с около 5.6%, а крайният резултат бе трагичен. Вместо управляващите да дочакат допълнителни приходи за хазната от 110 млн. лв., те с комична изненада установиха, че в бюджета на НОИ има дефицит от 300 млн. лв., и уволниха директора на институцията Христина Митрева заради неправилно планиране, заменяйки я с Бисер Петков. Но и той едва ли ще е месията, който ще спаси осигурителната система. Все повече българи работят на черно, а малкият и средния бизнес, претоварен с данъци и осигуровки, с бързи темпове се насочва към сивия сектор.
