Пролетта донесе неприятна изненада за банковия сектор в България.Очакваното пробуждане на кредитния пазар се случи, но не при новитекредити, а при просрочията по вече раздадените.
Според публикуваната статистика на БНБ за месец март лошите ипреструктурирани заеми отбелязват най-високия си ръст от много временасам. Те са нараснали с общо 394 млн. лв. самопрез март. Така влошеният кредитен портфейл на банките достига вече 9.7млрд. лева.
Последният негативен ръст с подобни мащаби бе в периода юни-юлиминалата година, когато проблемните заеми се увеличиха с по 340 млн.лв. и през двата месеца. Сега обаче скокът не само е най-големият в последните 12 месеца,но той допълнително разбива очакванията на сектора, че влошаването нанещата ще се забави.
През първия пролетен месец бизнесът се оказва големият препъникамък за банковитеинституции, защото само фирмените необслужвани заеми формират 379 млн. лв.от просрочията.
Причината за влошаването на кредитите е задълбочаващата се криза в икономиката и свиващите се външни пазари. Износът намалява, а според нашите прогнози за първите три месеца на годината българският пазар ще отчете рецесия, което обяснява по-ниските приходи на фирмите и финансовите им затруднения, коментира заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.
Думите му се потвърждават от факта, че в края на март общият обем напроблемните заеми на българските предприемачи достига 6.182 млрд. лева. Другото обяснение за финансовите си проблеми, което бизнесът дава, засяга продължаващите закъснения по плащанията, които му дължат държавните ведомства и общините.
Наблюденията ни са, че има търсене на нови кредити, макар и потиснато. Заемите, предоставени след началото на кризата, са с добро качество, като просрочията в корпоративния сегмент се увеличават заради кредитите, отпуснати преди кризата, които след неколкократни реструктурирания и опити за стабилизация стават трайно проблемни, коментира председателят на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев.
Според него банките продължават активно да подпомагат коректните клиенти, които срещат затруднения. Ако кризата се проточи, е възможно ръстът на просрочията да продължи. Тяхното намаляване зависи от ефективността на съдебната система и наличието на купувачи за проблемните активи, както и от обема на новите кредити, смята Андреев.
За разлика от фирмите, гражданите все още не създават голям проблем на банките. Просрочията при жилищните заеми се увеличават с 26.5 млн. лв., като общият им размер в края на март е 1.8 млрд. лева. Лошите и преструктурираните потребителски задължения намаляват с 8.9 млн. лв. – до 1.5 млрд. лева. Това би могло да бъде резултат от отписването на заеми от портфейла, от продажбата им на фирми за събиране на вземания или от евентуално подобрение в обслужването.
Засега няма актуални данни за това каква част от целия обем проблемни заеми са необслужвани и каква са преструктурирани, но по тях плащанията не са спрени. Източник на такава информация са тримесечните надзорни данни на БНБ. Към края на миналата година делът само на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) е 14.93%, като общият размер на лошите и преструктурирани кредити е бил около 20 процента. В края на март 2012-а лошите и преструктурирани заеми са достигнали 23.35% от всички отпуснати кредити и по пътя на логиката може да се смята, че и тези в просрочие са нараснали.
Няма изненада обаче при данните за депозитите. Неувереността в нагласите на хората е силна и пряк израз на това е предпазливостта при теглене на нови кредити, което обуславя ниското търсене и увеличението на спестяванията. За една година те отбелязват ръст от 11.6%, като общият им обем надхвърли 50 млрд. лева. И най-голям принос за това имат домакинствата, при които ръстът е от 13.3 процента. Заключението от цялата тази семпла картина на финансовия пазар е, че тенденцията от миналата година – гражданите и фирмите да спестяват, вместо да потребяват и инвестират, се задълбочава. А това не вещае нищо добро за приходите на банките. Нормалната им реакция е да се опитат да запазят нормите си на печалба, като поддържат и дори увеличат сегашните си приходи от лихви, такси и комисиони и намалят разходите си по плащане на лихви по депозити. Само че тези мерки имат своя предел.
