Полският външен министър Радек Сикорски има слабост към програмните речи и големите политически предначертания. Може би тази му склонност се дължи на годините, в които работи като журналист на свободна практика за редица британски вестници, между които Обзървър, Спектейтър и Сънди Телеграф. Сикорски се прочу с речта си, произнесена в края на ноември 2011-а в Берлин пред самата Бранденбургска врата. По-символично място не можеше да бъде избрано и посланието действително бе силно. Може би ще стана първият полски министър в историята, който ще го каже, но ето: страхувам се от германската сила по-малко, отколкото от германското бездействие, заяви тогава той и призова Германия да положи повече усилия за преодоляване на дълговата криза в еврозоната и предотвратяване на колапса на еврото. Изказването му, изпълнено с исторически ретроспекции и напомняния кой печели най-много от общата валута, стана веднага водеща новина във Файненшъл таймс.
Сикорски обаче явно не смята да спре дотук и продължава да отправя пророчески послания към политиците на Стария континент. Неотдавна той предупреди депутатите в сейма, че ЕС и НАТО могат реално да се разпаднат, което ще доведе дотам, че Полша ще трябва да се изправи съвсем сама пред мощта на възраждаща се Русия. Черният сценарий успя да стресне мнозина в полския парламент, въпреки че от Брюксел продължават да се сипят оптимистични слова как най-лошото от финансовата криза вече е зад гърба ни.
Топдипломатът на Варшава изрази мнението, че напоследък европейските държави действат все по-егоистично, а САЩ се интересуват доста повече от Тихоокеанския регион, отколкото от Европа. По тази причина не е изключено едно бъдеще, в което отворените граници и свободното движение на хора, търсещи трудова заетост, ще бъдат отхвърлени. Полският външен министър се опасява също така, че в общия европейски бюджет ще започнат постепенно да постъпват все по-малко средства и изключително важни общи инициативи като Европейската дипломатическа служба ще имат много по-ограничени възможности за осъществяване на своите дългосрочни цели.
Уморени от съкращенията на военните бюджети и цялостната неефективност на европейците, Съединените щати решават да напуснат НАТО – реди вижданията си Сикорски. – Този пост западен вакуум се запълва от Русия на изток и от Китай в Азия. Трудният преходен период и кризите в Арабския свят продължават, но Европа вече не е пример за подражание. И къде е Полша в този черен сценарий? Разчитаща само на себе си, изпаднала в летаргия в периферията на Европа и бореща се с недовършения процес на модернизация без солидна база, гарантираща нейната национална сигурност.
Думите на Радек Сикорски определено дават повод за размисъл, но все още нямат статуса на легендарните предсказания на Нострадамус. Основната им цел е преди всичко да оправдаят прехвърлянето на още по-голяма част от полския национален суверенитет към Брюксел, подчертавайки, че това е единственият възможен изход от така създалата се ситуация.
Полският министър назовава също така основните съюзници на Варшава в ЕС и по света: Нашият най-важен партньор в Европа, в резултат на размера на нашите икономически отношения, както и на сходните културни и политически виждания, е Германия. Без нея в съюза трудно се случва нещо. В допълнение Сикорски заявява, че Франция вече признава ролята на Полша в създаването на една по-силна Европа и че Варшава работи заедно с Швеция за реформирането на постсъветското пространство. Същевременно той разкритикува Великобритания, че не се ангажира с изграждането на общи европейски отбранителни структури и унгарското правителство, което според него носи отговорност за репутацията на целия регион, що се отнася до спазването на демократичните норми.
Извън Евросъюза нашият най-важен партньор си остават Съединените щати, отбелязва полският дипломат, допълвайки, че Полша има интерес да работи и за подобряване на отношенията си с Русия. В същото време обаче не крие амбициите си да измъкне Украйна от руската сфера на влияние.
Ясно е как се приемат подобни виждания в Москва, но там определено се радват от разнопосочността на посланията, идващи от водещи политици в Европейския съюз.
